Решение № 152 от 03.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Ловеч, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500331 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег. № 59/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1140/2024 г., Тетевенският районен съд е изменил на основание чл.150 от СК определената със споразумение от 13.01.2021 г. по гр.дело № 624/2020 г. по описа на РС Тетевен издръжка, дължима от З. М. С. с ЕГН ********** в полза на Р. З. И. с ЕГН **********, родена на 18.07.2009 г., платима чрез нейната майка и законен представител И. А. И. с ЕГН **********, като я увеличава от 170.00 лв. на 350.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда 19.11.2024 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане и постановил предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Със същото решение З. М. С. с горните данни е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Р. З. И., чрез нейната майка и законен представител И. А. И. сумата 300.00 лв. разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС – Тетевен сумата 259.20 лв., представляваща държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката.

Срещу решението на ТРС е подадена въззивна жалба от З. М. И., чрез адв. С. П.. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно за сумата над 1

270.00 лв., какъвто е минималният размер на издръжката за 2025 г. Не отрича, че дължи издръжка, но същата следва да бъде съобразена с дохода му в размер на 250.00 лв. месечно. Излага, че не е станала причина за завеждане на делото и не дължи разноски, защото дъщеря му и майка й не са искали издръжката да бъде повишена.

Моли съда да измени решение № 59/10.03.2025 г., постановено по гр.д.

№ 1140/2024 г. по описа на РС - Тетевен, като увеличи размера на дължимата от него издръжката на 250.00 лв. и го отхвърли за горницата над този размер, като остави разноските по делото в тежест на ищеца.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от Р. З. И., със знанието и съгласието на нейната майка и законен представител И. А. И., чрез пълномощника адв. Н. Х.. Счита, че решението на ТРС е правилно и моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като присъди направените разноски за настоящата инстанция.

Изтъква, че предходната издръжка от 170.00 лв. е определена преди близо четири години и за този продължителен период е налице трайно изменение на обстоятелствата относно размера на дължимата на детето издръжка, които са свързани с интензивен растеж и пубертетно развитие. Изтъква, че при определяне на нейния размер районният съд е отчел, че липсват данни ответникът да има задължение за осигуряване на издръжка на други членове на своето семейството, за влошено здравословно състояние и други причини, които биха го затруднили да заплаща този размер. Счита, че в съответствие със закона районният съд е определил дължащата се от въззивника месечна издръжка за непълнолетното му дете, която е съответна на социалноикономическата обстановка в страната, нуждите на детето с оглед неговата възраст, духовни, образователни и здравни нужди. Затова моли окръжният съд да потвърди решението на ТРС и осъди въззивника да заплати разноските по делото.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител.

Въззиваемата Р. З. И. се явява лично и със своята майка и законен представител И. А. И.. Изтъква, че от 3 години не е чувала баща си и получава старата издръжка в размер на 170.00 лв. Доволна е от решението на районния съд и моли да бъде потвърдено.

Майката и законен представител на въззиваемата И. А. И. също моли съда да постанови решение, с което потвърди решението на РС – Тетевен.

ДСП – Ловеч редовно призована за съдебното заседание се представлява от упълномощения социален работник С. С.ова, която моли съда да постанови решение с оглед интереса на детето.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от страни в първоинстанционното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК .

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Ловешкият окръжен съд като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и представени пред настоящата инстанция, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 1140/2024 г. по описа на РС - Тетевен е образувано по постъпила искова молба от Р. З. И., със съгласието на нейната майка и законен представител И. А. И. с правно основание чл.150 СК. В нея излага, че след прекратяване на брака на родителите й, останала да живее при майка си в с.Български извор, а сега в с.Кирчево заедно с новия й мъж, от когото има дете. Твърди, че с одобрено споразумение по гр.д. № 624/2020 г. на ТРС, ответникът е осъден да й изплаща издръжка в размер на 170.00 лв., която не изплащал нередовно и не се интересувал от личните й нужди. Изтъква, че обстоятелствата, при които е определена издръжката, са се променили и тя е значително по-ниска от определения със закон размер. Твърди, че в момента учи в Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина в гр.Ловеч с дневна форма на обучение и разходите, свързани с образованието й за стол и общежитие, закупуването на дрехи, обувки и културни потребности, както и за пътуването до гр.Ловеч са се повишили. Освен това майката й е по майчинство и получава обезщетение в размер на 780.00 лв.

Моли съда да постанови решение, с което измени присъдената издръжка, като осъди ответника да й заплаща със знанието и съгласието на майка й И. А. И. ежемесечна издръжка в размер на 350.00 лв., начиная от подаване на исковата молба, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва предявения иск като неоснователен за разликата над 250.00 лв., колкото е неговия месечен доход. Излага твърдения, че дъщеря му и майка й не са искали издръжката да бъде повишена, поради което не е станал причина за завеждане на делото и не дължи разноски.

От представеното по делото Удостоверение за раждане се установява, че родители на детето Р. З. И., родено на 18.07.2009 г. в Неапол, Италия, са И.

А. И. и З. М. И..

Между страните не се спори, че с решение № 68/11.06.2015 г., постановено по гр.д. № 211/2015 г. на РС Тетевен, упражняването на 3 родителските права по отношение Р. З. И. е предоставено на майката, а бащата се е задължил съгласно одобреното от съда споразумение да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 100.00 лв., начиная от 01.03.2015 г. до настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменение.

С протоколно определение от 13.01.2021 г., постановено по гр.д. № 624/2020 г. по описа на РС – Тетевен, съдът е одобрил постигната между страните спогодба, по силата на която ответникът З. М. И. се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното дете Р. З. И. в размер на 170.00 лв., считано от 13.10.2020 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Видно от удостоверение изх. № 123/30.10.2024 г. на НПГВМ „Проф. Др Димитър Димов“ - гр.Ловеч, Р. З. И. е ученичка във 8а клас през учебната 2024/2025 г. дневна форма на обучение и редовно посещава учебните занятия.

Пред настоящата е представена служебна бележка от 02.05.2025 г. на Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Тетевен,, от която се установява, че майката И.

А. И. е регистрирана като безработна на 04.04.2025 г.

Страните не оспорват, че И. А. И. има и друго дете от фактическото съжителство с А.И.М. – И.А. И., което се установява и от представения по делото социален доклад на ДСП – Ловеч.

С отговора на исковата молба ответникът по делото е представил допълнително споразумение № 11/02.01.2024 г. към трудов договор № 1/03.02.2020 г., от което се установява, че е назначен на длъжността „продавачконсултант“ в „Йоана – 827“ЕООД при работно време от 2 часа и трудово възнаграждение в размер на 233.25 лв.

Пред районния съд е допуснат до разпит като свидетел С.А.М. – баба на ищцата. В показанията си, които съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, същата твърди, че З. не се интересува от Р. и за него това дете не съществува, въпреки че няма други деца. Дъщеря й И. била по майчинство, но то свършило и в момента е безработна, а нея съкратили от работа. Мъжът й е пенсионер с 480.00 лв. пенсия и не могат да помагат. Излага че Р. идва при тях в с.Български извор събота и неделя и ваканциите. Посочва, че ответникът не плаща издръжката на Р., а внася пари когато подадат жалби. Твърди, че издръжката на детето е над 1000.00 лв. на месец, като в нея се включват разходите за път, дрехи, храна, обувки, учебни помагала, пансион и телефон. В къщата на мъжа, с когото майката на Р. живее в с.Кирчево, детето има самостоятелна стая и двамата се грижат за него.

Тези факти се установяват и от приложения по делото социален доклад на ДСП-Ловеч.

По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, при изменение на обстоятелствата присъдената 4 издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Ако при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на непълнолетното дете Р. И., настъпили след определената по гр.д. № 624/2020 г. по описа на РС – Тетевен издръжка в размер на 170.00 лв. месечно.

Настоящият състав намира, че от ангажираните по делото доказателства, се установява изменение в нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.

Изминали са повече от четири години от определянето на последната издръжка и Р. И. скоро ще навършила шестнадесет години, което обуславя повисоки разходи за закупуване на облекло, храна, учебни пособия и ежедневни нужди. Допълнителен фактор за нуждата от по-голяма издръжка е и обстоятелството, че ищцата е била записана като ученичка в НПГВМ „Проф.

Д-р Димитър Димов“ - гр.Ловеч, което обуславя необходимостта от средства за пътуването до областния център всяка седмица, както и за заплащане на общежитието, тъй като живее заедно своята майка и съпругът й в с.Кирчево.

На следващо място следва да се отчетат и инфлационните процеси в страната, както и повишаването на цените на стоките от първа необходимост.

Отговорността на родителите за издръжка на родените им деца е обща и приоритет има нуждаещия се от издръжка. Преценката за възможностите на родителите е комплексна и включва освен доходите и материално състояние /движимо и недвижимо имущество/, така също и квалификация, трудоспособност, здравословно състояние, задължения към други лица с право на издръжка - чл. 141 СК. В процесния случай дължащата издръжка майка има родено и друго дете, като полага грижи за отглеждането и възпитанието на двете деца. От друга страна въззивникът З. И. е в трудоспособна възраст /44 години/, няма други деца и в здравословно състояние, което му позволява да полага труд и да си осигурява доход, с който да заплаща необходимата издръжка за детето Р. предвид порасналите й нужди.