Определение № 1095 от 01.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1095 гр. София, 01.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500362 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 15, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 155932/29.12.2025 г. на ищеца по насрещния иск „ВАЙТА ПРО“ АД, ЕИК 203334943, чрез процесуален представител адв. К. Г., срещу определение рег. № 4955 от 08.12.2025 г. по т.д.

№ 1030/2025 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав в частта, с която е прекратено производството по същото дело по предявения насрещен частичен иск с правно основание чл. 88, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, предявен от „ВАЙТА ПРО“ АД срещу „ГРЕЙС ТАЙМ ЕЙЖА ЛИМИТЕД“, за сумата от 100 000 лв., представлява част от вземане в пълен размер от 32 923 951 лв. - имуществени вреди под формата на пропуснати ползи вследствие неизпълнението на договор за дистрибуция от 01.08.2015 г. и развалянето му по вина на ответника, представляващи стойността на 217 645 кутии от продукта „Пропектин“, които са били договорени като минимално количество, което ответникът по иска се е задължил да закупи по договора.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Касаело се за търговски спор, породен от дългогодишни търговски отношения между страните, датиращи от 01.08.2015 г. На тази дата бил сключен договор за дистрибуция, в който се съдържала арбитражна клауза, съгласно която всеки спор, възникнал в резултат на договора, следвало да бъде решен от Международния център за разрешаване на спорове към 1

Американската арбитражна асоциация, със седалище в Лондон, Обединеното Кралство. С оглед наличието на нарушения от страна на дистрибутора „Грейс Тайм Ейжа Лимитед“, при сключване на новия договор на 20.04.2018 г. страните предвидили властен да разреши споровете да бъде компетентният български съд. Наред с това страните договорили, че новият договор отменя всички разпоредби на предходния. Страните изрично договорили и в сключения на 01.08.2020 г. договор всички спорове да бъдат разрешавани от компетентния български съд. „Грейс Тайм Ейжа Лимитед“ предявило иск на основание договора от 01.08.2020 г. От своя страна „Вайта Про“ АД предявило насрещен иск, основан на сключените на 20.04.2018 г. и 01.08.2020 г. договори. Тази фактическа обстановка била възприета от първостепенния съд, който приел, че договорът от 2018 г. има силата на цялостно споразумение, което замества всяко предишно споразумение, но в противоречие с този извод счел, че арбитражното споразумение по договора от 2015 г. не е изгубило силата си и прекратил производството по насрещния иск. Съобразно чл. 9 ЗЗД, страните имали право да договарят свободно условията на сключените между тях споразумения, съответно да променят и подсъдността. Безспорно било, че договорът за дистрибуция от 01.08.2015 г. бил прекратен законосъобразно от доставчика, който факт бил приет от управителя на дистрибутора в договора от 20.04.2018 г. След като договорът бил развален, той вече не бил част от правния мир и това се отнасяло и за арбитражната клауза в същия. От друга страна, насрещният иск се основавал на нарушения на договорите от 20.04.2018 г. и 01.08.2020 г., които не съдържали арбитражни клаузи. Последното не било обсъдено от първоинстанционния съд. Поради това моли съда да отмени определението в обжалваната прекратителна част и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – „ГРЕЙС ТАЙМ ЕЙЖА ЛИМИТЕД“, дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Регистъра на дружествата на Хонг Конг под регистърен номер 63023071, чрез процесуален представител адв. С. Б. е депозирал писмен отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва частната жалба. СГС правилно констатирал, че насрещният иск е неподведомствен на съдилищата поради налична валидна и обвързваща насрещния ищец арбитражна клауза., която не е изрично отменена и дерогирана с последващите договори от 2018 г. и 2020 г. От съдържанието 2 на насрещната искова молба било видно, че претенцията е свързана пряко с неизпълнение на договора от 01.08.2015 г. и се основавала на същия. Фактът, че страните в преамбюла на последващите договори от 20.04.2018 г. и 01.08.2020 г. предвидили възможност за претендиране на сумите по предходните договори не означавало, че са договорили нова арбитражна клауза, с която ретроактивно да са отменили тази по договора от 01.08.2015 г. или да са я заменили с нова. Излагат се правни доводи и се иска потвърждаване на определението в обжалваната част като правилно.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящият въззивен състав я намира за неоснователна.

Т.д. № 1030/2025 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав е образувано по предявени от „ГРЕЙС ТАЙМ ЕЙЖА ЛИМИТЕД“, дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Регистъра на дружествата на Хонг Конг под регистърен номер 63023071, срещу „ВАЙТА ПРО“ АД, ЕИК 203334943, обективно евентуално съединени осъдителни искове, при твърдения за разваляне, евентуално – неизпълнение от ответника на договор за дистрибуция от 01.08.2020 г.

На 03.07.2025 г. ответникът по първоначалните искове е предявил насрещен частичен иск с правно основание чл. 88, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Грейс Тайм Ейжа Лимитед“ да заплати на „Вайта Про“ АД сумата 100 000 лв., част от вземане в пълен размер от 32 923 951 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди вследствие неизпълнението от насрещния ответник на договор за дистрибуция от 01.08.2015 г. и развалянето му по вина на ответника. Сумата от 32 923 951 лв. представлява стойността на 217 645 кутии от продукта „Пропектин“, договорени като минимално количество, което ответникът по насрещния иск се задължил да закупи по договора от 01.08.2015 г.

В насрещната искова молба се твърди, че през лятото на 2015 г., след 3 посещение на управителя на ответника по насрещния иск г-жа Джуди Фу, бил подписан договор за дистрибуция в различни територии в Азия, като очакването на ищеца по насрещния иск било ответникът да бъде основен ексклузивен дистрибутор, който да постигне заложени минимални количества продукт. В годините от 2015 г. до разваляне на сключения договор от 01.08.2015 г. „Грейс Тайм Ейжа Лимитед“ нарушило редица свои задължения, поради което с писма от 13.01.2018 г., 29.01.2018 г. и 02.03.2018 г. ищецът прекратил (развалил занапред) договора за дистрибуция от 01.08.2015 г., поради нарушение на чл. 3.1.5 и 3.1.6 от договора, както и нарушение на права на интелектуална собственост. След проведени преговори, на 20.04.2018 г. между страните бил подписан нов договор за дистрибуция, като в точки „А“ и „С“ страните приели, че предходният договор от 01.08.2015 г. е законосъобразно прекратен от „Вайта Про“ АД и че последващо нарушение на задълженията на дистрибутора ще оправомощи „Вайта Про“ АД да предяви иск и за вредите, понесени от действията на „Грейс Тайм Ейжа Лимитед“ при действието на договора, сключен на 01.08.2015 г. На 01.08.2020 г. бил сключен нов договор за дистрибуция, предвиждащ същите разпоредби.

Твърди, че с изрично волеизявление, получено от „Грейс Тайм Ейжа Лимитед“ на 22.01.2024 г., „Вайта про“ АД развалило едностранно договора за дистрибуция, сключен на 01.08.2020 г., като основанията за разваляне на договора били редица нарушения на задълженията, поети от дистрибутора в чл. 3.1.2, 3.1.7, 3.2.3, 7.4, 7.2 7.5, 7.6, 7.9 и 14 от договора за дистрибуция от 01.08.2020 г. При тези твърдения ищецът по насрещния иск е претендирал обезщетение за вредите, които претърпял от неизпълнението на договора за дистрибуция от 2015 г.

Ответникът по насрещния иск „Грейс Тайм Ейжа Лимитед“ с писмен отговор, депозиран в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, е релевирал възражение за неповедомственост на спора по насрещния иск на държавните съдилища, тъй като искът се основава на договора за дистрибуция от 01.08.2015 г., в чл. 13.1 от който се съдържала арбитражна клауза. Според нея „всеки спор, възникнал по или във връзка с предмета на настоящото споразумение, се решава чрез конфиденциален и задължителен арбитраж, съгласно правилата на Международния център за разрешаване на спорове към Американската арбитражна асоциация, със седалище в Лондон, Англия“.

С допълнителна искова молба ищецът по насрещния иск „Вайта про“ 4

АД поддържа във връзка с възражението за неподведомственост, че искът му не се основавал на договора за дистрибуция от 01.08.2015 г. В сключените между страните договори от 2018 г. и 2020 г. се съдържали клаузи, според които последващо сключеният договор отменя предходните, като това се отнасяло и към клаузата за арбитраж.

Съгласно чл. 13.1 от договора за дистрибуция от 01.08.2015 г., договорът се счита за сключен в София, България и се разбира и тълкува в съответствие със законодателството на Република България; Възникнал по или във връзка с предмета на този договор спор се решава чрез поверителен обвързващ арбитраж съгласно Международния център за разрешаване на спорове към Американската арбитражна асоциация, номиращ се в Лондон, Англия.

В б. „А“ от преамбюла на договора за дистрибуция от 20.04.2018 г. страните констатирали, че сключеният между тях договор за дистрибуция от 01.08.2015 г. е прекратен от доставчика, считано от 15.02.2018 г.; С б. „В“ заявили желанието си да се споразумеят, че ако „дистрибуторът наруши условията на този договор, дистрибуторът (очевидно доставчикът) има право да предяви иск срещу дистрибутора за всяко нарушение на този договор и/или за всяко нарушение на предишния договор за дистрибуция, независимо дали такова нарушение съществува към момента на този договор или възникне понататък“. С чл. 12.4 страните се съгласили, че със сключване на този договор доставчикът не се отказва от никакви претенции, които има по предишното споразумение за дистрибуция; Всички претенции, които доставчикът има към дистрибутора за нарушаване на предишното споразумение за дистрибуция, остават валидни и ще бъдат спрени (със спрян давностен срок), докато дистрибуторът спазва условията на този договор; В случай че дистрибуторът изпълни изцяло задълженията си по този договор за целия срок по клауза 4, доставчикът няма да има претенции към дистрибутора по предишния договор за дистрибуция. Съгласно чл. 17 от договора от 2018 г., с изключение на предвиденото в клауза 12.4, договорът представлява цялостното споразумение между страните и замества всяко предишно споразумение между тях, свързано с неговия предмет. В чл. 16 страните уговорили, че договорът следва да се тълкува в съответствие със законодателството на Република България, като възникнал по или свързан с предмета на този договор спор (включително по отношение на неговото сключване, валидност или прекратяване), ще се 5 решава от компетентния съд в София, България.

В б. „А“ от преамбюла на договора за дистрибуция от 01.08.2020 г. е посочено, че страните са сключили договор от 01.08.2015 г. („Предходният договор за дистрибуция“), който доставчикът е прекратил, считано от 15.02.2018 г., и страните са сключили нов договор с дата на влизане в сила 20.04.2018 г. („Вторият договор за дистрибуция“). С б. „С“ страните заявили желанието си да се споразумеят, че в случай че дистрибуторът наруши условията на този договор, доставчикът има право да предяви иск срещу дистрибутора за всяко нарушение на този договор и/или за всяко нарушение на Предходния договор за дистрибуция, независимо дали въпросното нарушение е налице към момента на сключване на договора или е възникнало след това. Според чл. 12.4 от договора от 2020 г., страните се съгласяват, че всички искове, които доставчикът има срещу дистрибутора за нарушаване на Предходния договор за дистрибуция и/или на Втория договор за дистрибуция, остават валидни и ще бъдат спрени (със спрян давностен срок), докато дистрибуторът спазва условията на този договор; В случай че дистрибуторът изцяло спазва задълженията си по този договор за целия срок по т. 4.1, доставчикът няма да има претенции към дистрибутора по Предходния договор за дистрибуция и/или Втория договор за дистрибуция. Съгласно чл. 17, с изключение на клаузата на чл. 12.4, този договор представлява „пълния договор и разбирателство на страните и заменя всички предходни споразумения или приложения, сключени между тях във връзка с предмета на настоящия договор“. В чл. 16 от договора като приложимо право отново е посочено българското; Уговорено е, че всеки спор, възникнал по или във връзка с предмета на този договор (включително по отношение на неговото сключване, валидност или прекратяване), ще бъде разрешаван от компетентния съд в София, България.