Решение № 90 от 18.08.2026, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Айтос, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20262110200241 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. К. П., ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) № 22-0000178/22.05.2026 г. на и.д. Началник ОО „АА“, областен отдел „Автомобилна администрация“- гр.Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева/1533,88 евро, на осн. чл. 177, ал.

3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.

1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Моли за отмяна на атакуваното НП, развивайки подробни съображения.

Претендира разноски.

АНО, оспорва жалбата. Счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

С оглед на доказателствата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 09.04.2026 г., около 12:17 ч. гр. Айтос, път I-6 КПП, вход от гр. Бургас в посока гр. Карнобат, водачът Н. П. управлявал МПС „ДАФ ФТ ЦФ 85.410“ с рег. № *** от кат. N3 с прикачено към него полуремарке МЕНЧИ СA 700 P с рег. № *** от кат. O4, като извършвал обществен превоз на товари на територията на Република България с товар AC16 КК Биндер PmB, видно от товарителница номер И-22600999 от 09.04.2026 г. с час 09:00 ч., предоставена от водача и от товарителница серия В с номер 39353/09.04.2026 г., по маршрут от Бургас до Карнобат, видно от пътен лист номер 595471/09.04.2026 г. При проверката проверяващите /свид.Ст.С. и свид.Р.Д./ установили , че при допустима максимална маса за движение на съчленени ППС с 5 (пет) оси – 40 t., съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, същата е 44,30 t., видно от товарителница с номер И- 1

22600999 от дата 09.04.2026 г., като претоварването на процесното МПС, управлявано от жалбоподателя, било с 4,30 t. (4300 кг).За констатациите от проверката, извършени от проверяващите служители, на жалбоподателя бил съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, в което по идентичен начин са отразени установените обстоятелства относно времето и мястото на нарушението, нарушителя, както и извършеното нарушение, също и правната квалификация на нарушението.

При описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима. Оспереното НП следва да бъде отменено поради нарушение на принципа на съразмерност и пропорционалност, поради следното. На 03.07.2025 г. е постановено решение на СЕС по дело С - 733/23 г. по преюдициално запитване на Административен съд - Бургас. Според решението на СЕС, прилагането на санкционни мерки трябва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели. Прието е, че чл. 273 от Директива 2006/112 и чл. 49, § 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по - нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по - леко наказание.В решение по дело С-733/23, СЕС е коментирал компетентността на държавите членки да определят вида и размера на санкциите, при специално спазване на принципа на пропорционалността. По съображенията в т. 47 и следв. от решението санкционните мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели, като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по - специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигане на целта - т. 48 (препращаща и към дело С-655/21).Според чл. 49 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), тежестта на наказанията не трябва да е несъразмерна спрямо престъплението. В т. 49 от решението по дело С-733/23 се припомня, че принципът на пропорционалност изисква при определяне на наказанието, както и при определяне на размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая, а за да се прецени пропорционалността (т. 50), трябва да се вземат предвид и възможността националния съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагане на по-лека санкция, както и възможността да се нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (също и решения по дело С-384, дело С-255/14, дело С-77/20).Според т. 34 от решението, чл. 50 от ХОПЕС се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като "наказателни", но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази квалификация по националното право, трябва да се счете, въз основа на трите критерия (правна квалификация, естество на нарушението, степен на санкция), че са с наказателен характер. В т. 2 от решението на СЕС е даден отговор, че не се допуска 2 национална правна уредба, която предвижда като административно наказание значителна по размер имуществена санкция, глоба, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по - нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.

Относимата санкционна норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, предвиждаща глоба във фиксиран размер от 3000 лв., в конкретния казус, във връзка със забраните по чл. 27, ал. 4 и 5 от ЗАНН, се явява в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 49, ал. 3 от Хартата. Касае се за първо нарушение, като превишаването е с 10-11%.

Предвид липсата на нормативно установен механизъм в българското законодателство, за изменение на НП от съда в санкционната му част същото следва да бъде отменено изцяло / Решение № 4218 от 14.05.2026 г. по к. адм. н. д. № 634 / 2026 г. на Административен съд – Бургас/. Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в размер на 306 евро - заплатено адв.възнаграждение. Мотивиран от изложеното съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000178/22.05.2026 г., издадено от и.д.

Началник ОО „АА“, областен отдел „Автомобилна администрация“- гр.Бургас, с което на жалбоподателя Н. К. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева/1533,88 евро, на осн. чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Н. К.

П., ЕГН **********, сумата от 306 евро – разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

3