Решение № 80 от 21.11.2024, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Дулово, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря ИВ.а В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20233410200001 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ***** г., издадено от Началник група в ОДМВР – Силистра, РУ - Дулово, с което на Х. Х. Х., с ЕГН **********,****, на осн. чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания и на основание чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата е наложена Глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и несправедливо.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, явява се юрисконсулт В.Х..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа страна следното:

На ****г. по време на СПО на територията на РУ — Дулово, полицейските служители - Мл. АК. Д. Т. Б. и Мл. АК. Д. Й. Г., около *** ч. в*****, по ул. „****“, пред частен дом № ***, след поискано съдействие от Мл. ПИ Д. А., установили лицето Х. Х. Х., ЕГН **********, от с****, който управлявал лек автомобил „*****“, с peг. № ****. След извършена проверка в РСОД, служителите установили, че управлявания от Х. Х. Х. автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение Серия *** № **** от ****г. по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за това, че управлявал горепосоченото МПС, собственост на Е. А. И.от ****, което не е регистрирано по надлежния ред. Водачът подписал акта без възражения. Установено е, че Х. Х. Х. е правоспособен водач - СУМПС № ****, издадено на **** г., валидно до **** г.

1

Видно от писмо, Изх. № peг. № ***** г. на ОДМВР- Сектор „Пътна полиция“ (л. 11 от преписка № ***** г. по описа на Районна прокуратура - Силистра, Териториално отделение - Дулово), собственикът на л. а. „*****“, с peг. № *****, не е уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство. Служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Шумен 18не са изпълнили задължението си по чл. 143, ал. 10, изр. 1, пр. 2 от ЗДвП и по чл. 186, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба №1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно - да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна дерегистрация.

В приложената справка от АИС КАТ-Регистрация е отразено, че от страна на Гаранционния фонд собственикът е уведомен на **** г., за което обаче липсват каквито и да е удостоверителни данни, да е било надлежно получено. Дори въпросното уведомление да е получено от собственика на автомобила, то не дерогира задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация (доколкото с уведомлението само се указва, че предстои дерегистрация, която се осъществява едва при неизпълнение в предоставения срок - ако не представи в 14 дневен срок доказателства за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила ще бъдат предприети действия по чл.

574, ал. 11 КЗ, т. е. ще бъдат уведомени компетентните органи на Сектор „Пътна полиция“ за предприемане на действия по дерегистрация), а доказателства за такова уведомяване липсват.

Видно от справка по история на регистрацията на моторното превозно средство, на **** г. е отразено служебно възстановяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна гражданска отговорност.

Снето е писмено сведение от Е. А. И., ЕГН **********, по преписка № **** г. по описа на Районна прокуратура - Силистра, Териториално отделение – Дулово, от което се установява, че лек автомобил марка „***“, модел „Поло“, с peг. № ****, е собственост на същата, но е бил управляван от съпруга

- Х. Х. Х., на **** г., когато последният е бил спрян за проверка. От сведението на Е. А. И. се установява, че същата, в качеството си на собственик на горепосоченото МПС, не е получавала уведомление за прекратяване на регистрацията на автомобила , на адреса, на който живее в ******. Не е било получавано уведомление и на адреса, на които живеят родителите на Е. А. И., в ********* Видно от приложената справка за водача Х. Х. Х., същият не е наказван по административен ред за нарушения по чл. 140 ЗДвП (управление на МПС, което не е регистрирано по надлежен ред), няма съставени други актове и наказателни постановления за нарушения по чл. 140 ЗДвП. Водачът не е наказван по административен ред на осн. чл.

175, ал. 3 ЗДвП („Наказва се ... водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред ...“).

Тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана от приетите и приобщени като надлежни доказателства по делото: Копие на НП № *****г.; Справка за нарушител/водач; Копие на АУАН серия GA № *****г.; Заверено копие на Постановление на РП- Силистра за отказ от образуване на досъдебно производство с изх. №*****г.; Заверено копие Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., както и показанията на св. актосъставител Д. Т. Б.

- младши автоконтрольор РУП- Дулово, без родство с жалбоподателя и св. Д. Й. Г. - младши автоконтрольор при РУ - Дулово, без родство с жалбоподателя.

Актосъставителят твърди, че към момента на съставяне на акта не е имало информация за осъществено уведомление на служебно прекратената регистрация на автомобила. Същото се потвърждава от св. Д. Й. Г..

2

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е връчено на ***** г., а жалбата срещу него, е депозирана пред наказващия орган на ***** г. - в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, следователно е допустима. Подадена е от процесуално легитимирано лице.

Според НП № **** г., нарушението е извършено на ****г. в **** ч. ****в ***** по ул. „****“, пред дом № ****, в посока ***, предвид на което, компетентен да разгледа жалбата е Районен съд - гр. Дулово.

Разгледана по същество, жалбата се преценява като основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административно -наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно” и „незаконосъобразно” на НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).

С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на 3

ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено в срок, но същото следва да бъде отменено поради следните основания:

За да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение по чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП, не е необходимо да е действал умишлено, тъй като нормата не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.

По преписката липсват каквито и да е доказателства жалбоподателят да е знаел за така извършеното прекратяване на регистрацията. При това положение следва да се приеме, че водачът на лекия автомобил, изобщо не е бил наясно с обстоятелството, че служебно е била прекратена регистрацията на това МПС. Поради тази причина се изключва умисъла при извършване на деянието, но доколкото на административно санкциониране подлежат и непредпазливите деяния, следва да се прецени дали същото е извършено по непредпазливост или се касае за случайно такова.

За да е налице непредпазливост е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т. е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи. Като лице, ползващо определено моторно превозно средство, жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява. Съдът намира обаче, че в конкретната ситуация той не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно: управление на служебно дерегистрирано МПС.

Безспорно се установи по делото, че касаторът не е знаел, а и обективно не е могъл да узнае, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.

При служебно прекратяване на регистрацията, собственикът на съответното превозно средство няма възможност да узнае за това действие, ако не е уведомен изрично от контролния орган. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява ПАМ по см. на чл.22 ЗАНН и за да произведе своето правно действие, актът с който същата е наложена, следва да е влязъл в сила. Вярно е, че служебното прекратяване е законова последица от друго нарушение (несъобщаване за промяна в собствеността), но в случаите, в които адресатът не е уведомен за налагането , за него не е започнал да тече и срок за оспорването