Решение № 5055 от 20.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5055 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330121834 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. К. Ш. с ЕГН **********, чрез адвокат Г. К. И., вписан в АК Пловдив, против „ИНЖЕНЕРИНГ КОНСУЛТ“ ООД, със седалище и адрес на управление: с.

***, за осъждането на „ИНЖЕНЕРИНГ КОНСУЛТ“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. ****, вписано в Търговския регистър с ЕИК 204191779, за осъждането му да заплати трудови месечни възнаграждение за м. Ноември 2023 год. в размер на 180 658,33 лв. (сто и осемдесет хиляди шестстотин петдесет и осем лева и 33 стотинки; ), за м. Юни в размер на 1170, 95 лв., за м. Юли от 1163,97 лв., за м. Август от- 1163,97 лв., за м. Септември 1163,97 лв., за м. Октомври - 1163,97 лв. и за м. Ноември 2024 год. - 1163,97 лв.

Ищецът твърди, че е работил по трудов договор в „ИНЖЕНЕРИНГ КОНСУЛТ“ ООД от 25.03.2020 год., като отговарял за намиране на нови клиенти, офериране на продукция, договаряне и контрол на продажби, както и всичко останало от компетентността на Управителя, който бил само формален.

Излага се, че ищецът имал изключителен принос за финансовия резултат на фирмата, поради която причина през м. ноември 2023 год. управителят Г. Б. му определил допълнително възнаграждение в размер на 201 200 лв. (двеста и една хиляди и двеста лева), като еднократен бонус за цялостния му принос към дружеството. Излага се, че бонусът бил определен от Управителя и възлизал на около 10 % от приходите, който не му бил платен. Твърди се също, че в началото на м. Юни 2024 год. ищецът бил изгонен от работа без никакви обяснения, като била издадена заповед да не бъде допускан до офиса и 1 цеховете на дружеството.

На 28.11.2024 год. след извършена справка в ТД на НАП Пловдив ищецът установил, че трудовото му правоотношение не било прекратено.

Ето защо предявява осъдителни искове срещу работодателя му за присъждане на исковите суми.

В срока за отговор такъв е постъпил от ответника със становище за нередовност, респ. неоснователност на исковата молба. Твърди се, че след м. юни 2024г. ищецът не е посещавал работното си място, а преди това идвал на работа инцидентно и спорадично. Излага се, че вероятно се касае за оказано въздействие върху бившия счетоводител на дружеството, който бил декларирал пред трето лице - НАП начисляване на допълнително трудово възнаграждение в полза на ищеца за м. ноември 2023г. Твърди се, че за това начисляване липсва каквото и да е правно основание – няма издаден първичен счетоводен документ за извършването на такова осчетоводяване; няма анекс и /или доп. Споразумение към трудов договор или каквото и да е било обективирано вкл. формирано и изразено/ изявление от управителя на дружеството работодател или друго лице упълномощено да ангажира правна сфера на дружеството.

Посочено е, че „Инженеринг консулт“ ООД било учредено от Г. Б. на ****г., а ищецът постъпил на работа по трудов договор на 20.03.2020г. на длъжността „ ****“, *******“ с работно време - 2 (два) часа и с месечно трудово възнаграждение от 152, 50лв. и 0.6% годишно за прослужено време на длъжността. Поради дългогодишни приятелски отношения с ****** Г. Б. на ищеца била предоставена персонална банкова карта към разплащателна сметка с № **************, която след като преустановил да се явява на работа била деактивирана на 22.07.2024г. Твърди се, че ищецът учредил дружество с наименование и предмет на дейност, които дублирали ответното дружество, като на 11.07.2024г. същият регистрирал дружеството „Инженеринг консулт 2024“ ЕООД с предмет на дейност: „Проектиране, производство и обработка на изделия от метал.“ На същото дружество освен едноличен собственик на капитала е и негов управител. Отрича да е договаряно допълнителното възнаграждение в размер на 10% от оборота между управителя на ответното дружество и ищеца. Твърди, че външното счетоводство, осъществявано към онзи момент от „Нексон“ ООД, гр. П. с ** Г.

А. било декларирало неверни данни -несъществуващ и документално необоснован доход на В. Ш. пред НАП, за което ответникът бил разбрал след получаване на исковата молба. Предприети били действия, но поради сложността на процедурата и необходимостта от корекции, които засягат не само Декларацията по чл.55, но и други данъчно счетоводни аспекти, към момента нямало краен резултат. При извършената проверка се установило, че въпреки липсата на документално основание външната счетоводна фирма е подала по електронен път Декларация за служителя В. К. Ш. с облагаем доход за м. ноември 2023г. в размер на сумата от 201 200лв. Подчертава се, че по повод наближаваното на края на финансовата година и натрупаната към онзи момент „касова наличност“ (видно от публикуваните баланси за 2022г., касовата наличност е 286 000 лв, а за 2023г. е намалена на 49 000лв.) 2 специалисти от външна фирма препоръчали да се начисли формално разход във вид на доход, като се заплати дължимия данък и размер на осигуровките т.нар. скрито разпределение с неутрален данъчен ефект. Посочено е, че не било обсъждано този доход или част от него да бъде „начислен“ към В. Ш., който бил и най-нелогичния избор, предвид съдържанието на трудовия му договор, длъжността му, времетраенето на работния ден, и пр. Изяснява, че към „Инженеринг консулт“ била подадена единствено дължимата сума за месечния разход за данъци и осигуровки, а плащането на дължимите осигуровки и данък за този „формално начислен доход“ било извършено по начин, който не позволявал на управителя да разбере, че външното счетоводство е избрало Ш. като „бенефециент“ на начисляването.

Декларирането на този доход било извършено на „електронен носител“, представен в НАП на 21.12.2023 г. от обслужващата счетоводна фирма „Нексон“, а заплащането на дължимите в периода - 01.12.2023г. - 31.12.2023г. данък върху доходи от трудови правоотношения и осигуровки било извършено чрез служебно разпределение, извършено спрямо платена от дружеството сума от общо 25 000 лв. по изп. дело № *****г. на НАП, установяващо се Разпореждане от 03.09.2024г. на *******. Посочено е също така, че другата част от публичното задължение била заплатена чрез прихващане по Акт за възстановяване и прихващане с № *******************., изготвен от ***** В. Н.. Заявява се, че декларирането не било известно на ищцовото дружество, като същото не било потвърдено от управителя, вкл. и чрез друго плащане, доплащане (доколкото по сметки на ищеца удръжките следвало да са в размер на 20541, 67лв.) и пр.

По искане на ответника съдът е конституирал като трето лице помагач на ответника дружеството „НЕКСОН“ ЕООД, ЕИК 204862491, със седалище и адрес на управление: гр. ******* представлявано от Г. Г. А.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените към исковата молба писмени доказателства – справка –данни за осигуряването по ЕГН за периода от 1.10.2023г. до 31.10.2024г., изготвена от ТД на НАП Пловдивсе установява начислен месечен облагаем доход от 201 200 лева за лицето В. К. Ш. с осигурител „ИНЖЕНЕРИНГ КОНСУЛТ“ ООД, като данните са подадени на електронен носител на 21.12.2023г. Приложена е справка актуално състояние трудови договори за лицето В. К. Ш., от която се установява регистрирането на трудов договор между ищеца и ответното дружество, считано от 25.03.2020г., за което обстоятелство страните нямат спор.

Видно от представения трудов договор № *****г, се установява, сключването на трудов договор между двете страни, за длъжността *************в отдел Инженеринг консулт ЕООД за неопределен срок, при уговорено работно време от 2 часа и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 152,50 лв.

3

В първото по делото о. с. з. ****на третото лице помагач е дал обяснения, че той е извършвал счетоводните отчитания на дружеството, които били извършени на основание допълнителни споразумения, включително и разписки за получени трудови възнаграждения, които били върнати и предадени на г-н Б. с опис, собственоръчно подписан от последния. Казва, че в трудовото досие на Ш. имало всички необходими документи, като имало подписано от страните допълнително споразумение за процесното допълнително възнаграждение, което било предадено с трудовото досие от г-н Б.. Въз основа на това допълнително споразумение била подадена информация за сумата от 210 200 лв., като управителят Бони. подписал собственоръчно всички счетоводни баланси. Подчертава, че допълнителното споразумение било подписано и от двете страни, като оригиналът бил предаден на Б. с приемо-предавателен протокол, заедно с всички трудови досиета на служителите в дружеството след прекратяване на договора за счетоводно обслужване.

Изслушано е заключение с вещото лице Р. Г., от което се установява, че във ведомостите за ищеца Ш. са начислени трудови възнаграждения за м.

11. 2023г. в размер на 180 658,33 лв. бруто; за м. 01.2024г. сумата от 1 170,95 лв. за м. 02.2024 г. сумата от 1170,95 лв.; за м. 03.2024 г. сумата от 1170,95 лв.; за м. 04.2024 г. сумата от 1170,95 лв. за 05.2024 г. сумата от 1170,95 лв. за м.

06.2024 г. сумата от 1170,95 лв. за м. 07.2024г. сумата от 1163,97 лв., за м.

08.2024 г. сумата от 1163,97 лв., за м. 09.2024г. сумата от 1163,97 лв., за м.

10.2024г. сумата от 1163,97 лв. и за м. 11.2024г. сумата от 1163,97 лв.

Експертизата също така е констатирала, че към трудовия договор не са съставяни допълнителни споразумения за каквато и да била промяна до 3.01.2025 г.- датата на прекратяване на трудовия договор.

Търсеното от ищеца трудово възнаграждение се основава на постигнати значими за работодателя резултати при изпълнение на трудовите задължения, заслужаващи признание и стимулиране чрез допълнително заплащане, наред и независимо от договореното и получавано ТВ. Според настоящия състав, такова договаряне и определяне не се запретява изрично от закона, но следва да почива на нормативните особености на трудовите правоотношения. Уредбата на допълнителното материално стимулиране не е намерило отражение в КТ, но се съдържа в подзаконов нормативен акт, като израз на гарантираната от Конституцията възмездност на труда.

Съгласно член 13, ал. 1 от НСОРЗ, освен с колективен трудов договор и Вътрешните правила за работна заплата, допълнителните възнаграждения могат да се определят и с индивидуален трудов договор за постигнати резултати – текущо, за година или за друг период и други /чл. 13, ал. 1, т. 4/, които са в изключителна дискреция на работодателя. Описаните по-горе допълнителни възнаграждения нямат постоянен характер и изплащането им не е безусловно, а се дължи на автономната преценка и взето решение от работодателя, израз на неговата воля в необходимата за това писмена форма, в която възнаграждението да бъде определено по размер, респ. договарянето му може да се материализира в подписано от двете страни допълнително споразумение. Подобни обстоятелства не са намерили отражение в исковата 4 молба, като ищецът се е задоволил да отбележи единствено и само, че процесното възнаграждение му се дължи на основание изготвените ведомости за заплати и декларираното в НАП и НОИ. Според изложеното като твърдение в исковата молба става ясно, че управителят на дружеството Б. бил определил на ищеца допълнително възнаграждение за м. ноември 2024г. в размер на 201 200 лева за цялостното му представяне и принос към дружеството, като този бонус се определял на около 10% от приходите, без изясняване на съществения по делото факт как е извършено това определяне.

Следва да се посочи, че изготвените ведомости за заплати съставляват документи - разчето-платежна ведомост, които отразяват цялата информация, свързана с формирането на заплатите – начисляването и изплащането им, но и служи за осчетоводяването на трудовите възнаграждения, осигуровките, данъците и други удръжки. Ведомостта обаче следва да бъде документално обоснована и да почива на основание – подписани трудови договори и доп. споразумения, съставени таблици за явяване на работа, наряди и други. Сам по себе си факта на изготвяне на ведомостта за заплати, осчетоводяването и декларирането на сумата пред данъчните служби не води до правния извод за дължимост на процесните трудови възнаграждения, тъй като не е установено на какво основание е извършено тяхното начисляване. Отделно от това възнаграждението за трудово възнаграждение се дължи, само когато е доказано полагането му. При направено възражение от ответника, че ищецът през процесния период не е идвал на работа, за който период са начислени ТВ от 1 170 лева, при сключен трудов договор с определено трудово възнаграждение от 152,50 лева за два часа, в доказ. тежест на ищеца е било да установи полагането на труд, който факт обаче ищецът не доказа. Само наличието на сключен трудов договор не е достатъчно, за да обоснове възникване на задължение за работодателя да заплати трудово възнаграждение, но е необходимо и работникът да е положил труд и фактически да е осъществявал съответната трудова функция.