Определение № 3668 от 23.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3668 гр. София, 23.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Касационно търговско дело № 20258002902162 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. и Н. Г., граждани на Република Турция, с обичайно местопребиваване във Федерална Република Германия, срещу решение № 243/28.07.2025 г. по в.т.д. № 256/2025 г. на Апелативен съд -гр.Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 69/14.02.2025 г. по т.д.

№ 114/2022 г. на Окръжен съд -гр.Пловдив в неговите отхвърлителни части по исковете срещу ЗК „Алианц Ферзихерунгс“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 01.07.2018 г. Според касаторите обжалваното решение е направилно и противоречащо на материалния закон, необосновано и постановено в разрез с практиката на СЕС. Сочи се, че са неправилни изводите на въззивния съд за липсата на особено близки отношения между ищците и починалите при ПТП техни близки – майка и сестри, както и че няма основание размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се съобрази със средната стойност, присъждана в съдебната практика на ФРГ.

Поддържа се, че нормата на чл.52 ЗЗД е особена повелителна норма по смисъла на чл.16 от Регламент Рим II, поради което е следвало да бъде приложена от съда. Между ищците и починалите техни близки е била налице особена близост, но определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е явно несъразмерно с претърпените от ищците болки и страдания. От процесното ПТП са починали половината от членовете на семейството на ищците, поради което размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази с това изключително обстоятелство, надхвърлящо обичайното при ПТП.

Навежда се довод, че нормите на приложимото немско материално право не съдържат ограничение за размера на обезщетението, защото препращат 1 към принципа на справедливостта. Излагат се съображения, че чл.52 ЗЗД, както и нормите от немското материално право - чл.844 ал.3 Германския граждански законник, респ. пар.10 от ЗДвП не предвиждат нормативно установени критерии, а според пар.12 от ЗДвП максималният размер на застрахователно обезщетение възлиза на 5 000 000 евро. Позовават се на решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 на съда на ЕС, в което се отрича размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се ограничава с вътрешни разпоредби на националното законодателство до максимална сума, която е по-малка от мимималните застрахователни суми в Директива 2009/103/ЕИО на Европейския парламент. Националното законодателство не може да определя максимални лимити за обезщетяване, които са по-ниски от покрититието, определено в Директива 84/5/ЕИО.

Цитира се и решение на ЕС от 10.12.2015 г. по дело С-350/14, в което е дадено тълкуване на чл.4, пар.1 от Регламент ЕО 864/2007 на ЕС /Рим II/, според което при смърт от ПТП се прилага правото на държавата, където е настъпила вредата, а не където се търпят „косвено“ вредите от близките на починалото лице, защото тези вреди са непреки последици от ПТП.

Процесното ПТП и преките вреди от него са настъпили на територията на България, поради което правоотношението е в тясна връзка с тази страна.

Изложени са съображения за характера и степента на претърпените неимуществени вреди. Касаторите се позовават на съдебна практика на ВКС относно легитимацията им да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техните близки /майка и сестра/.

Иска се от касаторите да се отмени въззивното решение в обжалваната част и предявените от тях искове да се уважат до пълния размер.

Ответникът по касационната жалба - ЗК „Алианц Ферзихерунгс“, е подал отговор, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Третото лице ЗК „Лев Инс“ АД не е подал отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

С решение № 243/28.07.2025 г. по в.т.д. № 256/2025 г. на Апелативен съд гр.Пловдив е потвърдено решение № 69/14.02.2025 г. по т.д. № 114/2022 г. на Окръжен съд -гр.Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. Г. и Н. Г., граждани на Република Турция, с обичайно местопребиваване във Федерална Република Германия, срещу ЗК „Алианц Ферзихерунгс“ /застраховател „гражданска отговорност“ със седалище във Федерална Република Германия/ искове за разликата над уважения размер от по 2500 евро до пълния претендиран размер от по 92 500 евро - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Еше Г., настъпила на 01.07.2018 2 г. от ПТП, причинено от Джемал Караджан при управление на л.а.“Фолксваген“ с рег.N 08С3995; предявените от Н. Г. искове за сумата от 70 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му Майде Г., настъпила на 01.07.2018 г. от ПТП, причинено от Джемал Караджан при управление на л.а.“Фолксваген“ с рег.N 08С3995, и за сумата от 70 000 евро - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му Хатидже Г., настъпила на 01.07.2018 г. от ПТП, причинено от Джемал Караджан при управление на л.а.“Фолксваген“ с рег.N 08С3995; предявените от Н. Г. искове за сумата от 70 000 евро - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му Майде Г., настъпила на 01.07.2018 г. от ПТП, причинено от Джемал Караджан при управление на л.а.“Фолксваген“ с рег.N 08С3995, и за сумата от 70 000 евро - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му Хатидже Г., настъпила на 01.07.2018 г. от ПТП, причинено от Джемал Караджан при управление на л.а.“Фолксваген“ с рег.N 08С3995.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 01.07.2018 г. на автомагистрала Тракия е настъпило ПТП, причинено от Джемал Караджан при управление на л.а.“Фолксваген“ с рег.

08С 3995, довело до смъртта на Берат Караджан, Еше Г. – майка на двамата ищци, Хатидже Г. и Майде Г. – сестри на ищците, а с присъда по НОХД 1516/19 г. на Окръжен съд гр.Пловдив виновният водач е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3, пр.5-то, б.“б“, пр.1-во, вр. с ал.1, б.“в“, вр. с чл.342 ал.1, пр.3-то НК. Констатирано е от въззивния съд, че за управлявания от виновния водач автомобил с немска регистрация е била сключена застраховка „гражданска отговорност“ със ЗК „Алианц Ферзихерунгс“ със срок на действие 01.01.2018 г. – 30.09.2018 г., както и че кореспондент на чуждия застраховател в Република България е „Алианц България“ АД, който преди завеждане на делото е изплатил на всеки от ищците сумата от по 7500 евро – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Еше Г., по 5000 евро – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра им Майде Г., както и по 5000 евро - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра им Хатидже Г. - по щета 1050/20/217/500003.

От правна страна е прието, че спорът пред въззивната съдебна инстанция е пренесен по отношение на въпроса дали нормата на чл.52 ЗЗД следва да се прилага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и по отношение на въпроса дали ищците са материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техните сестри. Извън предмета на въззивно обжалване е въпросът за основанието за възникване на отговорността на ответника в качеството на застраховател „гражданска отговорност“ - § 115, ал. 1, т. 1 от Закон за застрахователния договор, вр. с пар.10 ал.3 Закон за движение по пътищата.

Въззивният съд е приел, че на основание чл.4 ал.2 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 (Рим II) относно приложимото право за извъндоговорни задължения материалното право на ФРГ следва да се прилага, защото ответникът е застраховател „гражданска отговорност“ със седалище във ФРГ, а ищците имат обичайно местопребиваване във ФРГ. По отношение на въпроса за 3 размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е формирал извод, че не следва да се прилага нормата на чл.52 ЗЗД, защото тази норма не е особена повелителна норма по смисъла на чл.16 Регламент Рим II и не е налице основание да се изключи прилагането на немското материално право. Позовал се е на решение от 05.09.2024 г. на Съда на Е С по дело С 86/23 г., постановено по отправено от ВКС на Република България преюдициално запитване за тълкуване на член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент "Рим II") – прието е, че процесното правното положение не е тясно свързано с Република България, защото ищците са с обичайно местопребиваване във ФРГ, ответникът е германски застраховател „гражданска отговорност“ на автомобил с немска регистрация, а единствена връзка на правоотношението с България е мястото на ПТП.

Прието е, че нормата на чл.52 ЗЗД не следва да се прилага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, защото тази норма не е особена повелителна, а нейното зачитане не е от решаващо значение за гарантиране на обществени интереси като политическа, социална или икономическа организация на страната до такава степен, че нормата да е приложима във всяка ситуация. Прилагането на правилото на чл.52 ЗЗД не е абсолютно необходимо, за да се защитят съществени интереси на страната в контекста на конкретния случай. В германското право е предвидено справедливо обезщетение на вредите, поради което и двете национални уредби се основават на принципа на справедливост. В информацията за съдебната практика във ФРГ по сходни случаи, получена по реда на Европейската конвенция за обмен на информация между държави от 07.06.1968 г., е посочена сумата от 10 000 евро – обезщетение за щети от преживяна психическа травма от смърт на близко лице, която се присъжда от съда във ФРГ като средно обезщетение и служи за ориентир, защото е посочена в правителствения законопроект за въвеждане на иск за обезщетение на преживяло лице. За смъртта на майката е прието от въззивния съд, че обезщетението възлиза на 10 000 евро и е присъдена сумата от по 2500 евро, защото кореспондентът на чуждия застраховател е платил сумата от по 7500 евро.

По отношение на обезщетението за вреди от смъртта на сестрите на ищците е формиран извод, че предпоставка за неговото изплащане според пар.844 ал.3 Германския граждански законник е наличието на особени близки отношения с починалото лице, които се предполагат, когато преживелият е съпруг, житейски партньор, родител или дете. Извън тези случаи, когато преживялото лице е брат или сестра, баба или дядо, или леля на убитото лице, е необходимо да се докаже наличието на особено близки отношения между преживялото лице и починалото лице, надвишаващи по своя интензитет обичайно съществуващите връзки между този вид родственици. От показанията на св.Челик се установява наличието на близки отношения на привързаност и обич, задружност и любвеобилна атмосфера в семейството, но е прието, че тези отношения не са били с такъв интензитет и близост, които да надвишават 4 традиционните и общоприети отношения между братя и сестри. Отношенията са били типичните за отношения между братя и сестри, но не и изключителни до степен, че да наподобяват отношенията между съпрузи, житейски партньори или родители и деца, поради което исковете за неимуществени вреди от смъртта на сестрите на ищците са отхвърлени.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя правен въпрос по чл.280 ал.1, т.1 ГПК:

1. Въз основа на кои критерии се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък и въз основа на кои факти се определят особено близките отношения между починалото лице и претендиращото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Допълнителният критерий за допускане на касационно обжалване се обосновава с твърдения за противоречие с ТР от 21.06.2018 г. по тълк.д. 1/2016 на ОСНГТК на ВКС и с решение 50060/19.10.23 г., т.д. 2546/2021 г. на ВКС.