Решение № 136 от 21.05.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 258/2025
- Вид
- Решение № 136
- Подписан
- 21.05.2025
- В сила
- 21.05.2025
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, Нина Методиева Коритарова, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 428 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 136 гр. Перник, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско дело № 20251700500258 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, г. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по жалба вх. № 2667/29.04.2025 г. по описа на Пернишки окръжен съд, подадена от длъжника „БК КОМФОРТ“ ЕООД, ЕИК 206139222, със седалище и адрес на управление : гр. Перник, кв. „Изток“, ул. „Якоруда“ №12Ж чрез неговия представител и управител Д. Ц. С. срещу постановление за разноски по изпълнително дело № 20257530400439 по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ПОС, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 15501/10.03.2025 г., в частта за приетите такси и разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа, че съдебния изпълнител неправомерно бил начислил таксите и липсвало надлежно уведомление преди образуване на изпълнителното дело от страна на взискателя. Заявява, че била длъжник по лизингов договор № *** с кредитор „Уникредит Лизинг“ ЕАД, като в продължение на три месеца се опитвала да осъществи контакт с дружеството за да си заплати доброволно задължението. Въпреки изразената от нея готовност да си заплати задължението била предадена на ЧСИ, като й били наложени запори върху сметките и не могла доброволно да погаси задължението си. По тази причина била принудена да заплати не само дълга, но и такси за ЧСи, адвокатско възнаграждение и разноски за принудително изпълнение. Счита, че разноските били неправилно определени, тъй като на основание чл. 428 ГПК не й била дадена възможност да заплати доброволно задължението си преди да се пристъпи към принудително изпълнение. Твърди, че ако била уведомена от кредитора щяла да си плати дълга, като по този начин нямало да се налага да заплаща такси на ЧСИ. Таксите на ЧСИ били завишени и неоснователни, както и адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя. Позовава се на чл. 78, ал.
5 ГПК, като моли съдът да отмени или намали разноските по изпълнителното дело, както и да постанови връщане на сумите, които била платила.
1
Взискателят „Уникредит Лизинг“ ЕАД, в срока за отговор на частната жалба, представя възражение, в което изразява съображения за нейната неоснователност. Заявява, че жалбоподателят бил солидарен длъжник по договора за финансов лизинг № *** от ***, като поради системно неплащане на задължения от негова страна било образувано заповедно производство срещу него по чл. 417 ГПК . Била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на който било образувано изп.д. № 439/2025 г. на ЧСИ. С. Б.. На длъжниците били връчени покани за доброволно изпълнение и им бил предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен съдебен изпълнител С.Б. изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Заявява, че в хода на производството и предвид постъпилите плащания след изтичане на срока за доброволно изпълнение получените суми били разпределени на взискателя по делото на 14.04.2025 г., като запорите на длъжника били вдигнати предвид факта, че същата нямала непогасени публични задължения по чл. 458 ГПК Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т. 7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 20257530400439 по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ПОС е образувано по молба на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, чрез адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл сървисис“, представлявано от адв. Н. Д., срещу длъжника БК КОМФОРТ“ ЕООД, ЕИК 206139222, със седалище и адрес на управление : гр. Перник, кв. „Изток“, ул. „Якоруда“ №12Ж чрез неговия представител и управител Д. Ц. С. и солидарния длъжник „Он лайн услуги-БГ“ ЕООД, ЕИК: 131088405, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Хумни дол“ № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 8.въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.01.2025 г. на ПРС по ч. гр.д. № 240/2025 г. за заплащане на сумата от 9365,97 лв., представляваща главница по договора за финансов лизинг № *** от ***, за сумата от 359,14 лв., съставляваща дължима лихва за просрочена главница за периода от 20.08.2024 г. до 20.11.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-20.01.2025 г. до окончателното й плащане, както и за сумите от 194,50 лв., държавна такса и сумата от 943,51 лв., адвокатско възнаграждение. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да извърши действия по чл. 18 ЗЧСИ и да определи начина на изпълнение.
Към молбата по чл.426 ГПК са представени пълномощно, с което взискателя е упълномощил адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл сървисис“, представлявано от адв. Н.
Д. да го представлява по изпълнителното дело и фактура за заплатен адвокатски хонорар в размер на 888,84 лв. без ДДС или в размер на 1066,61 лв. с ДДС.
С покана за доброволно изпълнение изх.№ 15501/10.03.2025 г.по изп.д. № 20257530400439 по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ПОС, длъжникът по изпълнителното дело е поканен в двуседмичен срок да заплати следните суми: неолихвяема сума в размер на 1497,15 лв., главница в размер на 9365,97 лв., лихви в размер на 165,09 лв., сумата от 618, 50 лв., съставляваща разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1134,83 лв. в полза на ЧСИ С. Б. и други дължими суми в общ размер на 1066,61 лв.
Същата му е надлежно връчена на 19.03.2025 г.
Настоящият съдебен състав приема, че съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК, 2 разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено преди започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, т.е., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното производство, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси /дори да не са заплатени предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното дело, така и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото, а също и т.нар. окончателна такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Съгласно т. 26, забележка 4 от ТТР към ЗЧСИ изрично е предвидено, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Следователно, изначално е изключена възможността съдебният изпълнител да събира пропорционална такса върху разноските по изпълнението, представляващи авансови такси. В случая адвокатското възнаграждение по изпълнението представлява разноски, които взискателят е направил във висящото изпълнително производство - авансово. Хонорарът като разход по изпълнението следва да се признава /приема/ като авансов разход във връзка с изпълнителното дело.
Пропорционалната такса се дължи само върху вземането по изпълнителния лист. В паричното вземане, върху което се изчислява таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не се включват авансово заплатените от взискателя такси, вкл. и заплатеният от взискателя адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
В случая, предвид изложеното, пропорционалната такса по т.26 от ТТР на ЗКЧСИ в размер на 1137,49 лв., настоящият съдебен състав намира за неправилно определена от ЧСИ, доколкото е определена върху материален интерес от 13 922 лв., включващ 3216,56 лв. неолихваемо вземане, съдържащо и суми извън тези според изпълнителния лист, което включва суми за лихва в размер на 359,14 лв., държавна такса в размер на 194,50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 943,51 лв. /съгласно изпълнителния лист/ и суми за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в полза на взискателя в размер на 1066,61 лв., както и други такси по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Съгласно т. 26, б. „г" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.
Според забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В този размер не следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в случая сумата от 9365,97 лв., представляваща главница по договора за финансов лизинг № *** от ***, за сумата от 359,14 лв., съставляваща дължима лихва за просрочена главница за периода от 20.08.2024 г. до 20.11.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-20.01.2025 г. до окончателното й плащане, както и за сумите от 194,50 лв., държавна такса и сумата от 943,51 лв., адвокатско възнаграждение или сума в общ размер според изпълнителния лист от 10 863,12 лв.. Предвид това дължимата такса по т. 26, формирана върху главница от 10 863,12 лева, възлиза на 1087,56 лева с ДДС, и до този размер се дължи от длъжника, а не до определения от ЧСИ размер от 1137,49 лева.
В изготвената сметка на дълга от 21.03.2025 г., както и в сметка от 16.04.2025 г. съдебният изпълнител е посочил основанието за начисляване на обикновените такси в 3 поканата за доброволно изпълнение. От тях настоящият съдебен състав намира за дължими следните такива с начислен ДДС: по т. 1 ТТР към ЗЧСИ - за образуване на изпълнителното дело- 24 лв. с вкл. ДДС; по т. 2 ТТР към ЗЧСИ – за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и др., както и за определяне на начина на изпълнение от ЧСИ - 60 лв. с включен ДДС; по т. 5 ТТР към ЗЧСИ – за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение - 24 лв. с включен ДДС; по т.10 – за искане до съдията по вписванията за вписване на възбрана – 18 лв. с вкл. ДДС, както и искане до съдията по вписванията за заличаване на възбрана – 18 лв. с вкл. ДДС, както и сумата от 12 лв. общо за извършените справки по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като само за допълнителни разноски в този размер са налични приложени доказателства. Също така се дължат и обикновените такси до претендираната сума от 72 лв. по т. 9 ТТРЗЧСИ – четири броя запори на вземания от банки, по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се дължи сумата от 12 лв. с ДДС, по т. 12 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне на сметка за размера на дълга се дължи сумата от 36 лв. с ДДС. Прави впечатление и, че част от претендираните такси са начислявани два пъти за едно и също действие. В обобщение, дължимите обикновени такси по изпълнение, съгласно ТТР към ЗЧСИ, са в размер на 276 лв. с ДДС.
Предвид установеното, съдът намира, че определените от ЧСИ такси в общ размер на 1790,30 лв. с ДДС / 947,91 лв. без ДДС и 1137,49 лв. с ДДС – пропорционална такса по т. 26 и 546 лв. без ДДС и 655,20 лв. с ДДС – обикновени такси от ТТР към ЗЧСИ/, следва да бъдат намалени на 1363,56 лв. /1087,56 лв. - пропорционална такса по т. 26 с ДДС и 276 лв. с ДДС– обикновени такси от ТТР към ЗЧСИ/.
Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63809bc8-32b9-4baa-b0f6-104689ab172b