Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2184 от 09.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12622/2022
Вид
Решение № 2184
Подписан
09.04.2025
В сила
09.04.2025
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Йоана Красимирова Кацарска

Цитирани разпоредби

  • чл.117 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130 ал. 2 · Закон за съдебната власт

РЕШЕНИЕ

№ 2184 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100512622 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР

ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД срещу решение № 10810/06.10.2022Г. по гр.д. № 1446/2022Г. по описа Софийския районен съд, ГО, 169 състав, с което е уважен предявения от И. Е. И.о иск с правно основание чл.439 от ГПК и е признато за установено, че същия не дължи на дружеството –въззивник ледните суми: 380.12 лв. главница, 125 лв. разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от дата 21.05.2014 г. по гр. д. №6942/2014 по описа на СРС, 113 с-в., както и е осъден да заплати разноски по делото.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаване правото на защина и участие на ответника в производството, както и при липса на правен интерес от предявения срещу ответника иск, който не е материално и процесуално легитимиран да отговаря по него. При условията, че въззивният съд не уважи искането за обезсилване на решението, излага доводи за незаконосъобразност на същото. Счита, че решението не би създало сила на присъдено нещо, доколкото вземането, за което ищецът претендира да бъде установено, че не се дължи, е прехвърлено с договор за цесия в полза на трето лице „ЕОС МАТРИКС“ЕООД и което е взело участие в първоинстанционното решение. Моли решението да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг състав., апри условията на евентуалност - първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - И. Е. И. в срок по чл.263 ал.1 от ГПК подава писмен отговор, с 1 който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че наведените доводи за недопустимост на решението са несъстоятелни, тъй като по делото не са представени доказателства, че ответника не е кредитор на процесното вземане, нито че са извършвани действия, които са прекъсвали или спирали давността. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира за валидно.

Във връзска с наведените във въззивната жалба доводи за недопустимост на обжалваното решение, настоящият състав счита следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за признаване, че И. УЕ. И. не съдли на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД парично вземане на с в размер на 505,12 лв., от които 380.12 лв. – главница и 125 лв. разноски по изпълнителен лист изпълнителен лист от дата 21.05.2014 г. по гр. д.

№6942/2014 по описа на СРС, 113 състав, поради погасяването му по давност.

По делото е представен изпънителен лист от 21.05.2014г. – л.5 от делото издаден в полза на ответника - „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД, както и молба от 21.08.2014г., с която ответника е поискал образуване на изпълнително дело срещу ищеца пред ЧСИ Б.Б. с рег. № 856 – л.6 от делото, както и покана за доброволно изпълнение до ищеца за вземането на ответника по цитирания изпълнителен лист.

След получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея от ответника - ва 21.02.2022г. в 1- месечния срок по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Постъпилата на 18.03.2022г. от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД молба становище по исковата молба на И. И., както първоинстанционният съд правилно е посочил е от лице, което не е страна по делото, поради което и не е отразил съдържанието на същата като отговор на исковата молба в изготвения доклад по делото съобщен на страните с връчване на определение № 13407/27.05.2022г. и обявен за окончателен в първо съдебно заседание. В цитираната молба от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД липсва както твърдение, така и представени доказателства, че същия към настоящия момент е легитимирания кредитор за процесното вземания, поради прехвърлянето му, нито е напрвено искане за встъпването му в процеса като трето лице помагач.

За открито първо съдебно заседание са редовно призовани именно страните по спора – И. И.о - ищеца и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД – ответник. Следва да се посочи и че към датата включително на провеждане на първо съдебно заседание именно ответника се явява процесуално легитимирана страна по делото, доколкото процесуалната легитимация се извежда от заявените обстоятелства в исковата молба, видно от които като кредитор по вземането, вкл. и взискател по изпълнителното дело облазуване за събирането му е именно ответника „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД.

За първо открито съдебно заседание, първоинстанционният съд не е призовавал други лица освен ищеца и ответника,но е допуснал процесуално нарушение като в провеждането 2 му като процесуален представител на ответника е допуснат и участвал пълномощник на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД т.е. лице без представителна власт спрямо ответника. Посоченото процесуално нарушение, макар и съществено не се отразява на допустимостта на производството и постановения съдебен акт, доколкото ответникът не е бил лишен от участие в процеса и право на защита, противно на твърденията му в отговора на исковата моба, доколкото е бил надлежно и редовно призован за първо съдебно заседание, а и редовно му е връчен препис от исковата молба и отговора. В случая извършените процесуални действия от лице без представителна власт спрямо ответника в откритото съдебно заседание пред първоинстанционният съд следва да се считат за неизвършени.

Ответникът нито е подал отговор на искова молба, нито изплатил представител за участие в проведеното единствено съдебно заседание пред първоинстанционният съд, като неговото пасивно поведение и настъпили преклузии за възражения срещу иска, както и за представяне на доказателства, същия се опитва да преодолее с въззивната жалба навеждайки твърдения за прехвърляне на вземането и липсата му на материална легитимация, както и представяне на доказателства за този факт. Дори и да се счете, че същите са основателни и действително е настъпило прехвърляне на вземането и към настоящия момент кредитор е друго лице, то тези възражения във връзка с материалната легитимация на страните са по основателността на претенцията.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав счита, че обжалваното решение е допустимо и като такова следва да бъде разгледана въззивната жалба по същество и относно наведените оплаквания относно неговата правилност.

Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че с отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти настъпили след издаване на изпълнителното основание, въз основа на което е предприето принудително изпълнение и които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

Въззивният съдедебен състав споделя становището, че при влязла в сила заповед за изпълнение, се прилага 5- годишна погасителна давност, на основание чл.117 ал.2 от ЗЗД, независимо от вида на вземанията. Чл. 117 ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.

В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва 3 да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно, не би следвало се приеме, че нормата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД е приложима към влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно течението на давността. Възприемането на противното би довело до различни правни последици на съдебни актове, които са били стабилизирани. /В т. см. определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., ГК , решение №3/04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на IV г.о. на ВКС/.

Следователно по отношение на вземанията, предмет на влезнала в сила заповед за изпълнение, се прилага 5- годишна погасителна давност, на основание чл.117 ал.2 от ГПК, независимо от вида на вземанията. Следва да се има предвид, че вземането на разноски, присъдени със заповедта за изпълнение, обаче е вземане, различно по характер от спорното вземане, предмет на заповедта. То има различно основание /чл.78 ал.1 от ГПК/ и същност, самостоятелно право, по отношение на което във всички случаи, е приложима 5- годишна погасителна давност /чл.117 ал.2 от ЗЗД/. Същото в никакъв случай няма характера на вземане по чл.119 от ЗЗД, като цитираната разпоредба има предвид допълнителни вземания, които произтичат от погасеното по давност вземане /такава е връзката – главницалихва, главница-неустойка/.

Въззивният съдедебен състав споделя становището, че при влязла в сила заповед за изпълнение, се прилага 5- годишна погасителна давност, на основание чл.117 ал.2 от ЗЗД, независимо от вида на вземанията. Чл. 117 ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.

В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно, не би следвало се приеме, че нормата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД е приложима към влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно течението на давността. Възприемането на противното би довело до различни правни последици на съдебни актове, които са били стабилизирани. /В т. см. определение № 4