Решение № 894 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100512279 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска Б. Б. А., чрез адв. М.

Л., срещу решение № 20205443 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 52011/2020 г. на СРС, 173 състав, в частта, с която е уважен предявеният, по реда на чл. 422 ГПК, от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Б. А. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на дружеството, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 5,91 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 31.12.2016 г. – 11.12.2019 г. на главницата 35,74 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2020 г. по гр.д. № 74239/2019 г. на СРС, ГО, 173 състав.

В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че в случая лихва върху главницата за услугата дялово разпределение не се дължи, тъй като ответникът не е бил поставен от ищеца в забава за заплащането на главницата, както и поради обстоятелството, че в общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия не е уговорено заплащане на обезщетение за забавено плащане на цената на извършената услуга дялово разпределение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

1

Ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба. С молба от 04.12.2023 г. за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Иска се да не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страни, тъй като не са представени доказателства за реалното им заплащане, евентуално се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на същите.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Б. А. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на дружеството, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 5,91 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 31.12.2016 г. – 11.12.2019 г. на главницата 35,74 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение е необходимо да са налице следните предпоставки: наличие на парично вземане на ищеца към ответника, неизпълнение на задължението на ответника за плащане на дължимата парична сума и изпадането му в забава, доказан размер на обезщетението (с възможност на приложение на чл. 162 ГПК, ако искът е доказан само по основание).

В случая е налице парично вземане на „Топлофикация София“ ЕАД към Б. Б. А. за сумата 35,74 лв. Не се спори, че заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2020 г. по гр.д. № 74239/2019 г. на СРС, ГО, 173 състав, е влязла в сила, в частта, с която длъжникът Б.

Б. А. е осъден да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД сумата 35,74 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, *******, аб. № 241856, тъй като длъжникът не е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта в тази част. Това обстоятелство се установява и от данните, съдържащи се в гр.д. № 74239/2019 г. на СРС, ГО, 173 състав.

Ответникът не твърди, нито по делото има данни, същият да е погасил чрез плащане задължението си към ищеца за сумата 35,74 лв.

Не се доказва обаче в периода 31.12.2016 г. – 11.12.2019 г. ответникът да е бил в забава за заплащане на главницата 35,74 лв. Съображенията за това са следните:

2

В посочения период са действали общите условия, публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивникът-ответник, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да е възразил срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните. В общите условия от 2016 г. не е предвиден срок за плащане на цената за услугата за дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана. По делото няма данни „Топлофикация София“ ЕАД да е отправило към Б. Б. А. покана преди получаване на заповедта за изпълнение (03.02.2020 г.) Предвид изложеното искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Поради несъвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Б. А. иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5,91 лв. бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за разглеждане на делото пред настоящата инстанция, а именно сумата 25 лв. държавна такса за въззивната жалба. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за подаване на въззивната жалба.

Предвиденото минимално такова в чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 400 лв. С оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, цитираната разпоредба не следва да се прилага. Като съобрази защитавания и защитения с подадената въззивна жалба имуществен интерес (5,91 лв.), настоящият състав намира, че в полза на адв. М. Л. Л. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 50 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

173

ОТМЕНЯ решение № 20205443 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 52011/2020 г. на СРС, състав, в частта, с която е уважен предявеният, по реда на чл. 422 ГПК, от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Б. А. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на дружеството, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 5,91 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 31.12.2016 г. – 11.12.2019 г. на главницата 35,74 лв. цена на извършена в периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2020 г. по гр.д. № 74239/2019 г. на СРС, ГО, 173 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНАВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Б. А. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че 3 ответникът дължи на дружеството, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 5,91 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 31.12.2016 г. – 11.12.2019 г. на главницата 35,74 лв. цена на извършена в периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2020 г. по гр.д. № 74239/2019 г. на СРС, ГО, 173 състав.

В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.

3 ГПК, да заплати на Б. Б. А., ЕГН **********, сумата 25 лв. разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.

3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, сумата 50 лв. адвокатско възнаграждение за подаване на въззивната жалба.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4