Определение № 384 от 25.05.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. Варна, 25.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20233001000266 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството е образувано по частна жалба, подадена от С. Г. С., действала лично и като пълномощник на съпруга си С. И. С., срещу определение №1403/07.04.2023 г., постановено по електронно дело 20223100502128(ВЧГД 2128/2022 год. по описа на ОС – Варна), с което е оставена без уважение молбата им за предоставяне на правна помощ по чл.

95 ГПК и освобождаване от заплащане на държавна такса на осн. чл.83, ал.2 ГПК. Жалбата е бланкетна, като извън оплакването за незачитане на резултата от поисканата правна помощ като предпоставка за допустимост на извършване на каквито и да било други процесуални действия, жалбоподателите са посочили общо всички възможни пороци на съдебния акт, като е заявено само искане за отмяната му като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано определение.

Доколкото предмет на настоящия въззивен контрол са разрешения на въпросите по съществото на самостоятелни молби на съвместно упражняващи процесуални права страни за защита на две отделни лични права, подлежащи на разглеждане в самостоятелни производства с обособен предмет в рамките на иначе въззивен исков процес(по смисъла на мотивите към т.1 от ТРОСГТК 5/2015 г. ВКС ), настоящият състав се намира като компетентен следващ по степен съд, сезиран с обжалваем по чл. 274, ал. 2 ГПК акт, постановен за първи път от окръжен съд , като съд пред който делото все още е висящо, докато администрира частни жалби срещу своя въззивен акт(т. 12 и 13 от ТРОСГТК 6/2012г.

ВКС). Както правилата по допускането на правната помощ, така и освобождаването от такси на финансово затруднени лица гарантират справедлив процес и достъп до правосъдие, респективно защитата на страните се препятства при отказ и затова освен изрично посоченото като обжалваемо определение по чл. 95 ал.5 ГПК, обжалваемо е и определението по 83 ал.2 ГПК( чл. 274 ал.1 т. 1 и 2 ГПК). До упражняването на правата на двамата молители във въззивното производство не е конституирана насрещна страна, поради което и книжа по настоящата частна жалба не следва да се разменят. Частната жалба е подадена от името на двамата молители, представителната власт на съпругата е била учредена още при първоначалното сезиране на съда, постъпила е в преклузивния срок по чл.

275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за процесуално допустима. Доколкото и двете молби, поставили начало на самостоятелните производства са основани на липса на 1 финансови възможности за заплащане на такси и разноски за адвокатска защита, дължимата за настоящото производство такса не се събира авансово (Определение № 267 от 30.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 390/2019 г., III г. о., ГК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Окръжният съд е постановил въззивен обжалваем акт( определение № 3885/18.10.2022г.) по частна жалба на съпрузите С.и и те са упражнили също съвместно правото си на защита срещу две различни части от него с две частни жалби, регистрирани съответно с Вх.№ 26491/11.11.2022 ( срещу осъждането на жалбоподателите да платят дължима такса по чл. 77 ГПК )и Вх.№ 26492/11.11.2022(срещу въззивното потвърждаване на отказ на районен съд за освобождаване от такса по администрирана от него частна жалба на страни в заповедно производство ). Тези две жалби са върнати от администриращия ги въззивен съд като нередовни (налични понастоящем към корицата на ВЧГД 2128/2022 год. по описа на ОС – Варна). Срещу двете разпореждания за връщане са депозирани и две нови частни жалби, в които жалбоподателката С., отново действаща лично и като пълномощник на съпруга си е индивидуализирала с конкретни номера съдебните актове по върнатите жалби, но е изложила оплаквания, които не кореспондират с конкретните обжалваеми диспозитиви по всяка от тези жалби. Това несъотвествие, наред с други указания за нередовности по всяка от частните жалби са били обявени на жалбоподателката, която след като е загубила адвокатски права е потвърдила че продължава да представлява съпруга си, но е поискала и да им бъде предоставена правна помощ, тъй като според нея индивидуализацията на обжалваните актове била точна, а указанията били неясни, както и да бъдат освободени от таксите по жалбите им. В молбата, регистрирана с вх.№ 2717/01.02.2023г. няма друга обосновка на исканията на страните извън нуждата да бъдат консултирани по повод отстраняването на нередовностите. Такава липсва и в следващото уточнение с вх.№ 6031/08.03.2023г, в което и двете искания са потвърдени като направени и по двете частни жалби, макар че само по едната от тях е дадено указание за внасяне на такса.

С обжалваното определение №1403/07.04.2023 г., съставът на въззивния съд е разгледал и двете искания.

Предоставянето на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК и освобождаването от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК са предназначени да гарантират ефективното упражняване на правото на защита на физическите лица, които не разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимата за съответното съдебно производство държавна такса - чл.

83, ал. 2 ГПК, и/или да си осигурят квалифицирана адвокатска защита във воденото от или срещу тях дело. Редът и предпоставките за освобождаване от държавна такса са предмет на самостоятелна правна уредба в чл. 83 ГПК, а безплатната правна помощ за целите на гражданското съдопроизводство е уредена в чл. 95 - чл. 99 ГПК с приложимост и на специалните разпоредби на Закона за правната помощ. Поради самостоятелния характер на двата института произнасянето на съда по искане на страна в процеса за освобождаване на държавна такса не е обусловено от предходно произнасяне по направено от същата страна искане за предоставяне на правна помощ. Затова и когато съдът е бил сезиран едновременно с искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ по повод администрирана от него частна жалба и предвид липсата на връзка на обусловеност между произнасянето по двете искания обжалваното определение, с което същите са оставени без уважение, не е недопустимо. Доводът на частните жалбоподатели, че до приключване на процедурата по чл. 95 ГПК съдът не е следвало да се произнася по искането за освобождаване от такса, не намира опора в процесуалния закон (Определение № 650 от 2

8.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2598/2022 г., II т. о., ТК).

Доколкото предпоставките и по двете искания се извличат от финансови затруднения на страни, търсещи достъп до правосъдие, фактите, посочени както в чл. 23 ал.3 ЗПП, така и по чл. 83 ал.2 ГПК които съдът изследва подлежат на доказване от самите молители. Според константната практика на ВКС страната, която иска освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е задължена да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 ГПК, въз основа на които може да се признае от съда, че тя няма достатъчно средства да заплати дължимата за конкретно съдебно производство държавна такса. В тежест на страната, която иска предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК, е да докаже поддържаното основание за ползване на безплатна правна помощ.Съдът е изчерпил в изпълнение на общия принцип за съдействие при упражняване на процесуални права и достъпните чрез публични регистри сведения, като е изискал служебно данни за имуществото на съпрузите, от които се установяват вписвания на притежание на недвижими имоти, данни за средно месечен доход от 1238.56лв на С. от трудова заетост по регистриран трудов договор и декларирани доходи на С. от свободна професия в размер на 8400 лв за предходна година, както и доходи от наеми и наличие на банкови сметки, чиято наличност не е била разкрита, въпреки че съдът е дал с разпореждане №1313/14.03.2023 г., изрични указания за представяне на декларации относно обстоятелствата, определящи възможностите за отделяне на извънредни по характер разходи за съдебна защита, които не са били изпълнени. При тези данни и настоящият състав на съда не намира основание за признаване на такова финансово затруднение на молителите, което да изключва както възможността да заплатят една незначителна по стойност сума ( каквато е таксата от 15 лв по самостоятелно предявена жалба насочена само срещу постановеното служебно събиране в полза на бюджета на невнесени авансово също 15 лв по първоначалната неоснователна частна жалба), така и възможността да получат платена консултация от правоспособен адвокат като съвет по изясняване на пределно ясните указания за отстраняване на противоречия в самите изявления на страните. Липсата на каквато и да е обосновка на реално съществуваща нужда от осигуряване на безплатно адвокатско обслужване и явно демонстрирано (с поредица от еднотипни процедурни действия, поддържани в рамките на повече от две години) нежелание да положат поне минимални усилия по деклариране на своето имуществено състояние налага извод за опит за злоупотреба с процесуални права, чрез верига от нередовни частни жалби, препятстващ приключване на делото в разумен срок, а не реално търсене на съдействие за достъп до правосъдие (Определение № 888 от 27.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 980/2023 г., I г. о., ГК). В тази връзка следва да се прецени и допълнително отрицателно условие за целесъобразност и очакване ефективност на поисканата правна помощ по чл. 24 ЗПП, каквато категорично липсва, ако страната не полага усилия дори да обоснове с факти своите искания, нито да поеме наказателна отговорност за невярно удостоверяване пред държавен орган на фактите по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав намира, че нито жалбоподателката С. С. (за която на съда е 3 служебно известно, че макар да е лишена от адвокатски права е лице с юридическо образование), нито жалбоподателят С. С., чийто права до момента са упражняване само чрез неговата съпруга и пълномощник, реално биха се ползвали от юридическото обслужване, за да се изпълнят указания, каквото тези страни са получавали неколкократно. Молбите за допускане на безплатна адвокатска защита и освобождаване от такса са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. В същия смисъл е и обжалваното определение, поради което същото следва да се потвърди изцяло.

Частните жалбоподатели не са били задължавани предварително да внасят държавна такса за разглеждане на настоящата частна въззивна жалба, а доколкото не се установява и основание за отпадане на това тяхно задължение, с оглед на неоснователност на жалбата им, на основание чл. 77 от ГПК тези разноски следва да се възложат в тяхна тежест и да се съберат принудително от долната инстанция след влизане в сила на настоящия акт.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1403/07.04.2023 г., постановено по електронно дело 20223100502128(ВЧГД 2128/2022 год. по описа на ОС – Варна), с което е оставена без уважение молбата на С. Г. С. и С. И. С. за предоставяне на правна помощ по чл. 95 ГПК и освобождаване от заплащане на държавна такса на осн. чл.83, ал.2 ГПК.

ОСЪЖДА С. Г. С. с ЕГН ********** и С. И. С. с ЕГН **********, двамата от гр.София, бул. „Витоша“ 104, ап.14, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Варна, сумата от 15 лв., на основание чл. 77 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4