Определение № 458 от 08.05.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 458 гр. Перник, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500141 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 4876/11.02.2026 г., подадена от „Неткредит“ ООД с ЕИК:201253421 срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1001/03.02.2026 г., издадена по ч. гр. дело № 1193/2026 г. по описа на Районен съд – Перник в частта й за разноските, с която жалбоподателят-длъжник е осъден да заплати на заявителя М. Г. З. с ЕГН:********** адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро.

Жалбоподателят излага съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заявителя от 150 евро и моли окръжния съд да отмени заповедта по чл. 410 ГПК в обжалваната й част и определи по-нисък размер на адвокатското възнаграждение.

Излага съображения, че съдът не е обвързан от размерите по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при определяне на възнаграждението, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото (вж. Решението на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 Ем акаунт БГ, Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС и №50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС). Присъденото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Производството е заповедно, едностранно и формално, поради което за процесуалния представител на насрещната страна не се е наложило извършването на многобройни и сложни процесуални действия. Подаването на заявление по чл. 410 ГПК се осъществява по утвърден образец. С оглед на изложеното присъденото възнаграждение за процесуалния представител се явява прекомерно и е в 1 противоречие с принципа на разумност и пропорционалност, поради което и дружеството моли същото да бъде намалено.

Заявителят М. Г. З. чрез адвокатско дружество М., представлявано от адвокат М. М. е подал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да потвърди разпореждането в обжалваната му част за разноските.

Поддържа се, че жалбоподателят само формално твърди липса на фактическа и правна сложност, без да изложи конкретни аргументи в тази насока. Излагат се съображения относно съдържанието на понятията „фактическа“ и „правна“ сложност, като се подчертава, че в случая адвокатска помощ действително е оказана – заявлението по чл. 410 ГПК е изготвено и подписано от процесуален представител.

В отговора се сочи, че присъденото възнаграждение дори е под минималния размер по Наредба № 1/2004 г., поради което не може да бъде квалифицирано като прекомерно.

Развиват се подробни доводи относно значението на решението на СЕС по дело C-438/22, като се поддържа, че макар съдът вече да не е формално обвързан от минималните размери, Наредбата продължава да служи като ориентир при преценката за справедлив размер на адвокатското възнаграждение. В подкрепа на това становище са цитирани множество съдебни актове на ВКС, апелативни, окръжни и районни съдилища.

Допълнително се излагат аргументи относно дължимостта на разноски и в производството по частната жалба, включително за изготвяне на отговор на жалбата, като отново се сочи съдебна практика на ВКС и апелативните съдилища. Развити са и съображения относно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗА, като се подчертава, че са налице данни за реално оказана безплатна правна помощ и че съдебната практика последователно приема дължимостта на такова възнаграждение при наличие на съответните предпоставки. В заключение се иска частната жалба да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноските по настоящото производство.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производството под № 1193/2026 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на М. Г. З. с ЕГН:********** срещу „Неткредит“ ООД с ЕИК:201253421, което е било уважено от съда с разпореждане № 3427/03.02.2026 г., въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1001/03.02.2026 г., съгласно която дружеството-длъжник е осъдено да заплати на заявителя сумата от 166.25 евро, представляваща главница недължимо платена по недействителен 2

Договор за потребителски кредит № *** от *** година., ведно със законната лихва за период от 02.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 10.86 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съобразява решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС и актуалната практика на ВКС, формирана след постановяването на това задължително за съдилищата на основание чл. 633 ГПК решение (определение № 50015/ 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/ 2022 г. на ВКС, І т.о. и определение № 343/ 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/ 2023 г. на ВКС, ІІ т.о.), съгласно които приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения (сега със заглавие: Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.

Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т.о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС ).

В настоящата хипотеза се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не. В същото време обаче, съдът съобразява материалния интерес по делото, вида на спора, необходимостта от предварителна работа от страна на процесуалния представител на заявителя, свързана с проучване и преценка на конкретната претенция, необходимостта от допълнително процесуално представителство по делото с оглед процесуалното поведение на длъжника, при което намира, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай следва да бъде определено на 150 евро, каквото е присъдено от заповедния съд.

По така изложените съображения, издадената заповед за изпълнение следва да бъде 3 потвърдена в обжалваната й част.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1001/03.02.2026 г., издадена по ч. гр. дело № 1193/2026 г. по описа на Районен съд – Перник в частта й за разноските, с която длъжникът „Неткредит“ ООД с ЕИК:201253421 е осъден да заплати на заявителя М. Г. З. с ЕГН:********** адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4