Определение № 1650 от 04.07.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1650 гр. Бургас, 04.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева в присъствието на прокурора М. Г. К. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20262120202461 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпило искане от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, с което се иска да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо С. Д. С., ЕГН: **********, обвиняем по бързо производство №29/2026г., по описа на ГПУ-Бургас, пр.

№11806/2026г.пор.1541/2025г. по описа на РП-Бургас,, срещу когото e повдигнатo обвинениe за престъпления по чл. 281, ал. 2, т. 1,т.4,т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 и чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа изцяло внесеното искане, като счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение.

Защитникът на обвиняемия счита, че не са налице основания за налагане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” и моли съдът, да му наложи мярка за неотклонение „парична гаранция“ или „домашен арест“.

Обвиняемият изразява съжаление за извършеното.

В своята последна дума, обвиняемият, моли съда, при възможност, да му наложи по – лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража.“

Съдът, като разгледа така постъпилото по реда на чл.64, ал.1 НПК искане, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Досъдебното производство е образувано на 02.07.2026г. за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т.3,т.4,т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 НК.

На 03.07.26 г. в качеството на обвиняем е привлечен С. Д. С., ЕГН: **********, за това, че 1. На 02.07.2026 г., на път № 1-9, километър 256,074, в района на КПП — Пода, с посока на движение към гр. Бургас, като ги превозвал, противозаконно подпомогнал 28 /двадесет и осем/ лица - граждани на Афганистан и Пакистан, без документи за самоличност, както следва:

****************** да преминат през територията на Република България в нарушение на закона, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец може да влезе в Република 1

България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват“, чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България ши преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт ши заместващ го документ за пътуване, както и виза ши разрешение за пътуване, когато такива се изискват съгласно Регламент /ЕО/ № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година“, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка и модел „Форд Транзит“ с британски per. Хе WL06JWD, по отношение на повече от едно лице, а именно 28 /двадесет и осем/ лица, по отношение на малолетно и непълнолетно лице и е извършено с цел да набави за себе си имотна облага - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, предл. първо и предл. второ, т. 5 и т. 6, предл. първо, вр. ал. 1 от НК.

2. За това, че в условията на съвкупност с деянието по т. 1, на 02.07.2026 г., на път N° 1-9, километър 256,074, в района на КПП - Пода, с посока на движение към гр. Бургас, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка и модел ******* с британски per. N° ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,57 /едно цяло и петдесет и седем/ на хиляда, установено по надлежния ред, предвиден в Наредба N° 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. N° ARBB 0059 престъпление по чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.

С постановление на БРП,предявено на 03.07.2026 г. на обвиняемия, същият е задържан за срок до 72 ч. с цел довеждането му пред съда за разглеждане на настоящето искане.

Производството по чл.64, ал.3 НПК предвид особения му подготвителен и социално-превантивен характер на контрол относно изпълнението на формалните критерии по чл.63, ал.1 НПК, изисква проверка на съвкупност от условия: престъплението, за което е привлечен обвиняемият да се наказва с лишаване от свобода или с друго по -тежко наказание; да е налице обосновано предположение относно авторството на престъплението, съпоставено, във всеки конкретен случай с наличието и интензитета на реална опасност от укриване и/или от извършване на престъпление.

Във формален аспект съдът констатира, че за престъплението на обвиняемия по чл. 281, ал. 2, т. 1, т.3,т.4,т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 10 години и глоба в размер от 5 000 лв. до 20 000 лв. За престъплението по чл. 343б, ал.1, вр. чл.

23, ал. 1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Втората задължителна предпоставка, която е визирана в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и за която съдът в производството по чл. 64 и сл. НПК следи, е наличието на „обосновано предположение“, че обвиняемият би могъл да е извършил престъпленията, в които е обвинен.

Производството по чл.64 НПК поставя изискване изследването на предполагаемата съпричастност на обвиняемия към инкриминираното престъпление да се ограничи до формиране на обобщени фактически изводи, ненавлизащи в детайлен коментар на неокончателните резултати от разследването. Не е допустимо смесване на процедурите по чл.64 НПК и по чл.301 НПК, в последната от които единствено се поставят на разглеждане централните и съществени за наказателната отговорност фактически и правни положения, в т.ч. преценката относно доказателствена обоснованост на обвинителната теза, включваща индивидуално и комплексно изследване на доказателствените източници. Следователно съдът не следва да навлиза в конкретен анализ и индивидуален коментар на изводимата от доказателствените източници фактология, доколкото този подход би бил в остро противоречие с подготвителния характер на настоящото производство, в което се съблюдава доминиращата презумпция за невиновност по см. чл.303, ал.2 НПК. В случая аргументите за наличие обосновано подозрение за възможна връзка между обвиняемия с автроството на престъпленията, които му се вменяват, обхващат некатегорични изводи . В случая в рамките на настоящата процедура по чл.64,ал.3 НПК съдът съблюдава баланса между прагматичните процесуалните цели на чл.57 НПК и от друга страна, съразмерно с тези цели гарантиране на допустимите и пропорционални процесуални ограничения в правата на обвиняемия.

2

В случая положителният извод относно евентуална фактическа съпричастност на обвиняемия С. към вменените му престъпления по чл. 281, ал. 2, т. 1, т.3,т.4,т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 НК и по чл. 343б, ал.

1, вр. чл. 23, ал. 1 НК се извежда чрез обобщен преглед на доказателствените резултати,а именно чрез самопризнанията на обвиняемия, показанията на свидетелите полицейски служители *********,писмените доказателствени източници- АУАН от 02.07.2026 г. Срещу С. С. за реализирано нарушение по чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП, Протокол за медицинско изследване концентрацията на алкохол в кръвта от 02.07.26 г. В 21.25 ч., Талон за изследване, докладни записки,справка за съдимост, протокол за доброволно предаване, дактилоскопни карти и др. относими писмени доказателства.

На следващо място е преценката на за проявление на кумулативното условие относно наличието на реална опасност в две нормативни алтернативи от укриване и/или от извършване на престъпление, чиято сериозност изисква реакция чрез индивидуализиране на съразмерната по тежест мярка в полза на обществената сигурност и успешното развитие на наказателния процес от една страна и от друга като адекватен показател за спазване баланса при отчитане правата на обвиняемия.

Съдът като орган, занимаващ се с контрол върху приложението на подходящата мярка за процесуална принуда има правомощието да подложи на преценка спецификата на обосновано подозираната престъпна дейност, на плоскостта на нейните количествени и качествени измерения, в т. ч. вид, характер на деянията, начин на реализиране, предполагаемия каузален принос, степента на засягане на обществените отношения и т.н.

Без да се изправя пред риска извън правомощията си да ощети точния обхват на презумпцията за невиновност и нейното процесуално преимущество, съдът счита за логически валидни следните съображения: Предполагаемата тежест на престъпленията от гледище на техния обем и многоаспектност,на включените в този обем множество рискови фактори се извежда чрез евентуално създадените с изследваните форми на поведение опасност за живота и интегритета на многобройна група чужди граждани, и в частност чрез вероятно проявление на дръзка професионална безотговорност.

Комплексът от предварителни обстоятелства,които следва да бъдат обмислени при избор на подходяща социално-превантивна мярка са условията, при които са извършени подозираните престъпления, техният механизъм, обективните техни специфики във вр. с организирания и рисков за транспортната сигурност възможен персонален принос на обвиняемия. Касае се за вероятно подпомагане преминаването през страната на внушително многобройна група от 28 лица, граждани на Афганистан и Пакистан/според самоопределението им/, сред които 2 малолетни лица. Обективна част от характеризиращите деянията предварителни данни относно реалността на риска, който процесното поведение е създавало са обстоятелствата относно липса на правоспособност, което всякога е особено грубо нарушение на правилата за движение, в съчетание с евентуален друг неблагоприятен за безопасността фактор, какъвто се е явява вероятната алкохолна интоксикация на обвиняемия. Касае се за вероятност от изостряне криминогенните нужди на този обвиняемия в особено драстичен антиобществен вариант.

При обследване криминогенната склонност на обвиняемия следва да бъде отчетен самият брой на квалифициращите обстоятелства, при които е възможно да е реализирано престъплението по чл.

281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 НК. Касае се за престъпление, отличаващо се с евентуални предварителна планираност, и безкритична координация на дейностите в една стройно организирана и направлявана схема за подпомагане на мащабна противозаконна дейност.

Предварителните фактически данни, почерпени от информационния капацитет на събраните до момента доказателства подпомагат изначален и общ извод за възможна дейност, целяща да спомогне за разрастване на геосоциалната патология, свързана с нарушаване на законовите стандарти на паспортно-визовия контрол и превенцията на практиките за незаконно преминаване в страната на чужди граждани.

При преценка на риска от общественоопасно поведение, следва да се има предвид,че съдебното минало на едно лице не е абсолютен аргумент при оценка на предпоставките по чл.63,ал.1 НПК. В случая според справката за съдимост обв. С. е неосъждан /спрямо личността му е приложено административно наказание по реда на чл.78а,ал.1 НК за престъпление по чл.345,ал.2 НК по НАХД 17/2022г. на РС-Костинброд/. Няма съмнение, че не винаги с факта на освобождаване от 3 наказателна отговорност и налагане на административно наказание, е възможно да се постигне в необходимата степен индивидуална корекция в поведението. Освен това, касае се за възраст /52 г./, в която човекът е с изградена вече самокритичност и формирана способност да преценява социалната полезност и допустимостта на определени прояви.

Илюстративният анализ на гореизложените данни е с предназначение да очертае, макар и в регистъра на инцидентното проявление, заниженото разбиране за правов ред и слабите социални и вътрешно-психични механизми за самоконтрол у обвиняемия. Данните относно личността, отразени в самото подозирано престъпление повишават личната обществена опасност на С. и занижават адаптивните възможности за законосъобразна негова реализация в обществото, в т.ч. очертават интензивен риск за социалната сигурност при определяне на по-лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“