Решение № 163 от 27.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Пловдив, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330200154 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно Постановление № 152/21.12.2022г., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което на „Напоителни системи” ЕАД, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

С жалбата се твърди, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя. Моли се за отмяна на НП.

Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, при спазване на преклузивния срок по чл. 59 ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

„П р и извършена проверка по документи на 07.09.2022г., в деловодството на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ град Пловдив, във връзка с контрол и изпълнение по дадено предписание на „Напоителни системи” ЕАД, с ЕИК *******, дадено с Констативен протокол № ПВ1-46/11.05.2021 г., за обект: участък от река Стряма, в землището на град Трилистник, община Марица, стопанисвано от „Напоителни системи“ ЕАД, във връзка с извършена проверка но Заповед на Областен управител на област Пловдив с № РД-22- 22/20.04.2022г., а именно: „Да бъдат предприети необходимите мерки за възстановяване на дигите от гореописания участък от река Стряма, като се спазят разпоредбите на Закона за водите, като на всеки етап на процедурата да бъде уведомена писмено БД ИБР“, със срок на изпълнение 30.12.2021г., констативният протокол е изпратен за сведение и изпълнение с писмо на БД ИБР с изх. № КД-08-70(5)26.05.2021г. на дружеството „Напоителни системи“ ЕАД.

Извършена е проверка в деловодната програма на място в БД ИБР, гр. Пловдив, като се констатира, че към 07.09.2022г., в деловодството на БД ИБР няма постъпили документи, удостоверяващи изпълнението на даденото предписание с Констативен протокол № ПВ1- 46/11.05.2021 г. от страна на „Напоителни системи” ЕАД. За извършената проверка по документи е съставен констативен протокол № ПВ1-197/07.09.2022г.

С това деяние на 31.12.2021 г. се констатира бездействие и страна на „Напоителни системи” ЕАД, с ЕИК *******, а именно не са предприети необходимите действия, за възстановяване на диги на участък от река Стряма в района на село Трилистник и не са представени необходимите документи, с което не е изпълнило задължителното предписание, издадено от компетентните длъжностни лица, с което са нарушени разпоредбите на чл.155, ал.2, чл. 156, т.2 във вр. с чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда.“

Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява от:

2

-показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите от АУАН;

-цитирания в АУАН и НП- Констативен протокол от извършена служебна проверка по документи № ПВ1- 197/07.09.2022г.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПОГАСЯВАНЕ ОТГОВОРНОСТТА НА

НАРУШИТЕЛЯ ПО ДАВНОСТ.

Въпреки правилно установената фактическа обстановка, съдът намира, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на дееца, доколкото тя е била погасена по давност още преди издаване на АУАН.

Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за нарушения в определен кръг обществени отношения- две години.

Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.

Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за извършване на противоправното деяния и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.

Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административно наказателната отговорност, които действия следват откриването на нарушението и нарушителя и представляват част 3 от дейността по установяването на нарушения и налагането на административните санкции.

В този смисъл законодателят разграничава понятията „откриване на нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като именно с първата от посочените активности е свързано течението на давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението е последваща дейност, относима към реализирането на административнонаказателната отговорност и нейната индивидуализация.

Така изрично Решение № 919 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 236 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 661 от 25.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 260 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 102 от 14.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3554 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2705 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2760 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2704 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2194 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив , Решение № 2615 от 10.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3039 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2540 от 03.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3224 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2485 от 23.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1994 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2452 от 22.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2099 / 2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2314 от 09.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2304 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 2319 от 22.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 3252 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Като принципно положение обаче, въпросът за откриването на нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав и че именно наказаното лице е правонарушителя.

В някои случаи тези данни се добиват едва след извършване на конкретна проверка по установяване на факти. В други ситуации обаче, в зависимост от особеностите на конкретната нарушена административна норма и фактическия състав на нарушението, наказващия орган разполага с 4 всички необходими данни още от един много по-ранен момент , предшестващ извършването на формална проверка.

Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителя е напълно достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността на дееца, без тази дейност да е обвързана с формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и подписване на актове, които финализират проверката.

Водещият принцип е, че когато контролният орган разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и нарушителя, той не може чрез неоправдано забавяне да извърши нужните проверки или да състави съответните финализиращи проверката актове (които са за вътрешна употреба и са непротивопоставими на трети лица), на практика да продължава в нарушение на закона установените давностни срокове.

Така Решение № 351 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3757 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 20.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3986 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 963 от 14.05.2016 г. по н. д. № 561/2016 г. на Административен съд – Пловдив.

Действително законодателят е предоставил на администрацията два срока- кратък (тримесечен) от откриване на нарушителя и дълъг (едногодишен) от извършване на нарушението. Приложното поле на дългия срок, обаче е когато следва да се извършват действия по установяване самоличността на нарушителя, но не и когато тя е изначално известна.

Така Решение № 1486 от 04.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1238 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2317 от 05.12.2016 г. по н. д. № 2414 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Тези трайно установени в съдебната практика положения бяха възпроизведени и в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д.

№ 3/2019 г. на Върховен административен съд.

Макар и постановено по конкретен казус, свързан със Закона за защита на потребителите, в тълкувателното решение се съдържат принципни постановки, които са общи за всеки административно наказателен процес: „.

5

Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав“.

Факти, които следват момента, в който наказващия орган е разполагал с цялата необходима му информация за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, са ирелевантни за преценка за спазване срока по чл. 34 ЗАНН, като такива могат да бъдат –документалното приключване и оформяне на проверката с констативен протокол, решение на колективен орган, решение на висшестоящ орган и др.

Пренесени на плоскостта на конкретните данни по делото, гореизложените принципни положения водят до несъмнения извод, че АУАН е издаден след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя.

В АУАН е посочено, че нарушението е открито със съставянето на Констативен протокол от извършена служебна проверка по документи № ПВ1- 197/07.09.2022г. АУАН е издаден на 12.09.2022г.

От отразеното в самите АУАН и НП , обаче се установява, че нарушителят всъщност е открит на една по-ранна дата, а именно на 31.12.2021г.

В процесния случай вмененото нарушение се състои в неизпълнение на задължителни предписания по смисъла на чл. 155, ал.2 ЗООС за укрепване дигите на река Стряма.

Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че изпълнението на предписанието е следвало да бъде удостоверено чрез представяне в срок 6 до 30.12.2021г. на съответните писмени доказателства в деловодството на Басейнова Дирекция.

Не е спорно по делото, че към 31.12.2021г. в деловодството на Басейнова дирекция не са постъпили никакви документи от жалбоподателя.

Посоченото означава, че още към тази дата нарушителят е бил открит: