Определение № 3227 от 23.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3227 гр. София, 23.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20261000502827 по описа за 2026 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 13787/12.08.2026год. на „ ЕОС Матрикс“ ЕАД срещу Определение № 472/15.07.2026год., постановено по т.д.№ 211/2025год. на ОС-Благоевград , с което е оставено без уважение направено от частния жалбоподател искане по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 93/26.05.2026год. по гр.д.№ 211/2025год. по описа на ОС-Благоевград в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа , че определението е неправилно . Сочи се, че предявеният против ответника иск с правно основание чл. 439 от ГПК бил уважен, но тъй като той бил признал иска и не бил дал повод за предявяването му, не дължал разноски на ищеца. Акцентира се върху обстоятелството , че изпълнителния лист срещу ищеца е издаден в полза на „ ОББ“ АД, като банката е образувала перемираното впоследствие изпълнително дело и той, като цесионер на процесното вземане, не бил предприел каквито и да е действия по образуване на ново дело , тоест се бил отказал от действията по принудително изпълнение. С горните аргументи и с позоваване на актове на САС и ВКС се обосновава наличието на предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК за освобождаването на ответника от разноски. При условията на евентуалност се сочи , че ако ответника дължи разноски, то претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение било прекомерно и следвало да бъде намалено, но първоинстанционния съд неправилно и необосновано отказал да стори това.

По изложените доводи прави искане за отмяна на определението и постановяване на ново за изменение на решението в частта за разноските в смисъл, че да бъде отменено осъждането на ответника за разноски в производството по иска по чл. 439 от ГПК . При условията на евентуалност прави искане за намаляване размера на присъденото в полза на ищеца с решението адвокатско възнаграждение като прекомерно.

В подаден от А. К. писмен отговор се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и се прави искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и обосновано.

Апелативен съд-София , в настоящия си състав , намира подадената частна жалба за допустима- подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

1

За да се произнесе по същество по така подадената частна жалба съдът съобрази следната релевантна за спора фактическа обстановка:

Производството по т.д. № 211/25год. на ОС-Благоевград е образувано по иск по чл. 439 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК , предявен от А. К. срещу „ ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване за установено , че ищецът не дължи на ответник сумата от 25 461.44 лева, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит, сключен с „ ОББ“ АД , ведно със законната лихва от 24.04.2012год. до изплащане на вземането , сумата от 2 922.63лева - наказателна лихва за периода от 20.05.2011год. до 23.04.2012год. и сумата от 1 449.47 лева- разноски по делото, предмет на изпълнителен лист от 25.04.2012год., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГП К по гр.д.№ 476/2012год. на РС-Разлог поради изтекла погасителна давност и което вземане е цедирано от „ ОББ“ АД на „ ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 19.02.2018год.

Ответникът- „ ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба, с която е признал предявените против него искове. Заявил е обаче, че с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото, поради което и с оглед направеното от него признание на исковете, не дължал разноски на ищеца по производството на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.

От данните по делото се установява , че по молба на „ ОББ“ АД и въз основа на изпълнителен лист от 25.04.2012год. е образувано изпълнително дело № 20127980400198 по описа на ЧСИ Г. С. с длъжник- А. К. , по което е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника и е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Поискан е от взискателя и е насрочен опис на движими вещи . Налице са данни и за изплатени на взискателя- „ ОББ“ АД суми, събрани в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 21.06.2018год. е постъпила по изпълнителното дело молба-уведомление от „ ЕОС Матрикс“ ЕООД за придобиване с договор за цесия от 31.01.2018год. от „ ОББ“ АД на процесното вземане като по искане на „ ЕОС Матрикс“ ЕООД и на основание чл. 429 от ГПК същото е констатирано като взискател по изпълнителното дело. От този момент новият взискател не е искал извършване на принудителни изпълнителни действия за събиране на прехвърленото му вземане .С постъпила на 04.06.2019год. молба е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1 ,т.2 от ГПК и връщане на оригинала на изпълнителния лист.

С постановление от 20.06.2019год. и на основание чл. 433, ал.1 ,т.2 от ГПК изпълнителното производство е прекратено. Постановлението е влязло в сила на 07.07.2019год.

С постановеното от ОС – Благоевград Решение № 93/26.05.2026год., постановено по т.д.

№ 211/25год предявения от А. К. иск по чл. 439, ал.1 от ГПК е уважен. Със същото решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски в производството в размер на 1 338.82 евро, от които 610.23 евро-държавна такса и 725.59 евро –адвокатско възнаграждение.

В подадена от ответника молба от 12.06.2026год. същият е поискал изменение на решението в частта за разноските , с твърдения и доводи ,че същите не се дължат на ищеца в наличната по делото хипотеза на чл. 78, ал.2 от ГПК. Отделно от това е поискал намаляване на присъдения адвокатско възнаграждение с твърдения за наличие на законовите предпоставки по чл.

78, ал.5 от ГПК.

В подаден от ищеца А. К. писмен отговор са изложени доводи за неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК.

С обжалваното в настоящото производство определение ОС-Благоевград е оставил искането по чл. 248 от ГПК без уважение, приемайки че не са налице законовите предпоставки за освобождаване на ответника от разноски по делото, както и че претендираният за присъждане от ищеца адвокатски хонорар бил намален като прекомерен до сумата от 728.59 евро- минималния по Наредба № 1 / 2024год. и липсвало основание за намаляването му под този размер.

Определението е правилно.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал.2 от ГПК и са кумулативно изискуеми: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая макар и ответникът да е признал предявените от ищеца- длъжник искове за несъществуване на процесното вземане по давност, то не е налице първата от двете кумулативни предпоставка по чл. 78, ал.2 от ГПК за освобождаването му от разноски. Фактите , изложени по-горе във връзка с притежанието от ответника на изпълнителен титул срещу ищеца за процесното вземане, предприетите от цедента 2 действия по образуване на изпълнително производство за принудително събиране на вземанията му и постановеното прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1 ,т.2 от ГПК , обосновават извод , че с поведението си ответника е станал причина за предявяването на иска по чл. 439 от ГПК. Обстоятелството , че тези действия не са извършени от новоконституирания взискател, а от предходния такъв с оглед настъпилото при висящо изпълнително производство цедиране на вземането , предмет на принудително събиране, не променя направения по-горе извод. Това е така и по друга причина, тъй като към момента на предявяване на иска новоконституирания взискател е разполагал с изпълнителния лист / оригинала на който е върнат от ЧСИ по негово искане / и във всеки един момент е имал възможност да иницира образуване на ново изпълнително дело и да иска извършване на действия по принудително събиране на сумата по тях. Не се твърди и не се установява цялата дължима по изпълнителния лист сума да е била събрана чрез наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищеца-длъжник и да е получена от първоначалния взискател- „ ОББ“ АД . В тази хипотеза за ищеца е съществувал единственият ред на защита , а именно да отрече правото на принудително изпълнение на процесното вземане чрез предявяване на иска по чл. 439 от ГПК и да се позове на давност пред съда . Със самия факт на държането от ответника на върнатия му оригинал на изпълнителен лист ответникът е станал причина за образуване на делото, поради което не са налице предвидените в чл. 78, ал.2 от ГПК предпоставки за освобождаването му от разноски в производството по иска по чл. 439 от ГПК.

Предвид гореизложеното , идентично на възприетото от първоинстанционния съд, и настоящият съдебен състав намира , че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК и ответникът следва да отговаря за сторените от ищеца разноски. Цитираната от частния жалбоподател съдебна практика не може да обоснове заявената от него теза , че не трябва да бъде натоварен с разноските в проведеното производство по чл. 439, ал.1 от ГПК, тъй като същите са постановени при фактическа обстановка , която е различна от тази по настоящото дело. В настоящият случай ответникът разполага с изпълнителен титул, а в цитираната съдебна практика е разгледана хипотеза на наличие на предпоставките по чл. 78, ал.2 от ГПК при липса на такъв.

Направените от ищеца в производството по чл. 439, ал.1 от ГПК се доказват в размер на 1 338.82 евро, от които 610.23 евро за заплатена държавна такса и 3 500 лева или 1 789 евро. С решението си първоинстанционният съд е присъдил разноски за заплатена държавна такса в пълен размер- 610.23 евро и е намалил на основание чл. 78, ал.5 от ГПК претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1 /2004год.- от 1 789.52 евро на 728.59 евро.

В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане.

В настоящия случай още в писмения отговор ответникът е заявил възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК , то е разгледано от съда и уважено .

В подадената от ответника молба по чл. 248 от ГПК ответникът е поискал изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно. Тъй като искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските се основава на възражение за прекомерност и това възражение е своевременно направено ,то основаното на него искане по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява допустимо, доколкото е направено и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Макар и допустимо, искането е неоснователно и следва да се остави без уважение, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд . Размерът на присъденото с решението и в полза на ищеца адвокатско възнаграждение е съответен на фактическата и правната сложност на делото . Принципно правилно с оглед установената актуална практика на ВКС е , че уредените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери не са обвързващи при преценката относно размера на адвокатското възнаграждение, но могат да служат като ориентир при определяне на възнаграждението . Тоест, същото може да бъде определено и в размер под минималния по наредбата , но след конкретна за съответното дело преценка на фактическата и правната му сложност. В разглеждания случай обаче 3 това не може да обоснове определяне на по-нисък размер на възнаграждението с оглед развитието на производството по делото. Макар и да не е бил налице спор по основния материалноправен въпрос за погасителната давност, жалбоподателят е повдигнал спор относно реда за разглеждане на делото и в контекста на отговорността му за разноски – относно допустимостта на иска с оглед прекратяването на изпълнителното производство допустимостта. По първия въпрос е изразена писмена позиция от процесуалния представител на ищеца, а по вторият-са събирани доказателства и е налице изрично становище на решаващия съд. При съобразяване на горното е изводимо , че определеното в минималния съгласно наредбата размер възнаграждение за първата инстанция е съответно на правната сложност на този спор, поради което няма основание да бъде намалено.