Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1612 от 28.03.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 595/2025
Вид
Определение № 1612
Подписан
28.03.2025
В сила
28.03.2025
Състав
Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1612 гр. Варна, 28.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500595 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх. № 84191/09.04.2023г. по описа на ВРС на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица бул.Витоша 89Б, чрез юрисконсулт Н. П. с адрес за кореспонденция ***********, срещу Разпореждане № 45/08.01.2025г., постановено по ч.гр.д.

№ 19/2025г. по описа на Варненски районен съд, с което Е ОТХВЪРЛЕНО изцяло подадено Заявление с вх. № 93 от 07.01.2025г. по чл. 417 от ГПК от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД ЕИК 000694959 срещу длъжника С. С. А. с ЕГН ********** с адрес ***********, обл. Варна, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата от

37 028.11 лева - дължима главница по Договор за потребителски кредит № *********** от 05.09.2022 сключен между С. С. А. и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД,

2 028.24 лева – дължима договорна лихва за периода от 20.06.2023 г. до 28.10.2024 г. вкл.;

463.19 лева – размер на обезщетението за забава върху просрочените плащания от 20.06.2023 г. до 28.10.2024 г. вкл.;

953.30 лева – обезщетение за забава на изискуемата главница от 29.10.2024 г. до 06.01.2025 г. вкл., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.01.2025 г. до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В частната въззивната жалба се поддържа, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е 1 следвало да даде указания на заявителя по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК с възможност в 3-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани допуснатите нередовности, а не да отхвърля заявлението като неоснователно.

Сочи се, че като уведомлението за доставяне на писмото, с което кредиторът обявява цялото вземане за предсрочно изискуемо, е било посочено като приложен документ, то съдът е следвало да укаже представянето му преди произнасянето си по същество.

С частната жалба заявителят представя в заверен препис известие за доставяне на пратка с бар код *********** в съответните реквизити на което е посочено, че пратката за С. С. А. е получена на 14.10.2024г. в 13.30 часа от съпруга, удостоверено с поставен саморъчен подпис.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Внесена е дължимата държавна такса.

Разгледана по същество частната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д. № 19/2025г. на Районен съд Варна е образувано по заявление, подадено от ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД с ЕИК: 000694959 и адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ 201, Бизнес център, с пълномощник юрисконсулт Н. М. П., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С. С. А. с ЕГН ********** с адрес ***********, обл. Варна, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 37 028.11 лева дължима главница по Договор за потребителски кредит № *********** от 05.09.2022г. сключен между С. С. А. и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, 2 028.24 лева – дължима договорна лихва за периода от 20.06.2023 г. до 28.10.2024 г. вкл.; 463.19 лева – размер на обезщетението за забава върху просрочените плащания от 20.06.2023 г. до 28.10.2024 г. вкл.; 953.30 лева – обезщетение за забава на изискуемата главница от 29.10.2024 г. до 06.01.2025г. вкл., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.01.2025 г. до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл.418, ал.2 ГПК се дължи, е досежно това дали представеният документ по чл. 417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката, е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.

Вземането произтича от сключен между Райфайзенбанк България ЕАД ЕИК 831558413 с ново наименование Кей Би Си Банк България ЕАД, преобразувано чрез вливане в ОББ АД ЕИК 000694959 договор за Договор за потребителски кредит № *********** от 05.09.2022г., като заявителят е приложил към заявлението и извлечение от счетоводната книга на банката, с която се установяват вземанията на заявителя.

Представеното извлечение от счетоводна книга с дата 07.01.2025г. е редовно от външна страна и удостоверява възникналите задължения. Същото 2 съдържа минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са издължени, общият размер на просрочената сума, посочен е и общият размер на непогасената част, в това число главници, договорни лихви, обезщетения за забава.

В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор за кредит, чиято изискуемост е настъпила поради обявена предсрочна изискуемост.

Съобразно изложените подробни съображения в т.18 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ВКС, банката-кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417 т.2 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора (чл. 8.1 и чл. 9.2) предварителна уговорка за предсрочна изискуемост, а в настоящия случай – задължително с връчено уведомление до длъжника ще породи действие, само ако банката изрично заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до кредитополучателя преди подаването на заявлението, т.е. получаването на волеизявлението на кредитора от длъжника, съставлява предпоставка по чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение.

Със заявлението е представено уведомително писмо-покана с изх. № ИД-27493/2024/09.10.2024г. до длъжника с посочване размера на дълга по пера с предоставен 14-дневен срок за доброволно плащане и указания, че при неплащане в срока цялото задължение ще бъда обявено за предсрочно изискуемо. От представеното с частната жалба (допустимо процесуално действие по арг. от чл. 278, ал.2, изр. второ от ГПК) известие за доставяне на пратка с бар код *********** се установява, че писмото е редовно получено от пълнолетен член на домакинството му на адреса, посочен в договора, удостоверено с поставен саморъчен подпис на дата 14.10.2024г. Следва да се приеме, че са представени доказателства за връчено на длъжника уведомление за предсрочна изискуемост, с което задължението на кредитора по 418, ал.3 от ГПК във вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ е изпълнено.

Доколкото процесният договор има характеристиката на потребителски, съответно спрямо него са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая се претендира обезщетение за забава върху просрочените плащания в размер на 463.19 лева. При извършено изследване на относимите към задължението клаузи на Договор за потребителски кредит № *********** от 05.09.2022г. се установява, че с разпоредбата на чл. 4.5. страните са договорили, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна 3 надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Отразено е, че към датата на сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното изречение, изчислен съгласно чл. 4.1, е в размер на 13.95 % (изр. второ на чл.4.5).

Съгласно чл. 4.1 от договора за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 3.95 %.

При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Съгласно алинея втора на същата разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Тези норми са императивни – постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит (арг. чл.2 ЗПК).

В конкретния случай договореният размер на обезщетението за забава не съответства на законовата разпоредба, третиращата възможността за начисляване на обезщетение за забавено плащане и начина на определяне на неговия размер.

Съгласно Постановление на МС № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.

Основният лихвен процент на БНБ от 01.02.2016 до 01.10.2022 т.е. в периода, през който е сключен договора е 0%. Очевидно е, че определеният с договор размер на обезщетение за забава в плащането на дължимите суми надвишава законово определения размер на законната лихва.

По изложените по-горе съображения съдът констатира наличие предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК – противоречие на закона, което от своя страна прави законосъобразен отказа на заповедния съд (макар и на друго основание) за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в съответната част, предявена със заявлението.

В обобщение съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в отхвърлителната част за присъждане на дължима главница, договорна лихва и обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до 06.01.2024г., а в частта, в която заявлението за сумата от 463.19 лева, обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 20.06.2023г. е отхвърлено следва да бъде потвърдено.

По разноските : На осн.чл.78, ал.8 от ГПК във вр.чл.37 от ЗЗП с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът определя юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 50 лева. В полза на 4 заявителя следва да се присъди дължимата държавна такса в заповедното производство от 688.04 лева.

С оглед резултата по жалбата в полза на частния жалбоподател следва да се присъди разхода за държавната такса по обжалването на съдебния акт в размер на 400.68 лева.

Поради което, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 45/08.01.2025г., постановено по ч.гр.д. № 19/2025г. по описа на Варненски районен съд, в частта, в която Е ОТХВЪРЛЕНО подадено Заявление с вх. № 93 от 07.01.2025г. по чл. 417 от ГПК от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД ЕИК 000694959 срещу длъжника С. С. А. с ЕГН ********** с адрес ***********, обл. Варна, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата от