Решение № 371 от 04.04.2025, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Горна Оряховица, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-КараИ.ова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ.ова Гражданско дело № 20244120101650 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.50, ал.2 и чл.56, ал.1 ПИКЕЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Електроразпределение Север“ АД твърди, че ответниците С. Д.

М., И. Д. М. и М. Д. М. са наследници на А. И.ова Х. и съсобственици при равни права – по 1/3 идеална част, на електроснабден имот на адрес гр.**********, ул. ******* № ***, за който е разкрита партида с абонатен номер *** и клиентски номер **********. Твърди, че на 13.12.2022 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на средството за търговско измерване (СТИ), измерващо потребената електрическа енергия в обекта, за което съставили протокол, подписан от представители на оператора на мрежата и от двама свидетели съгласно чл.49, ал.3 ПИКЕЕ, след това изпратен на абоната. При проверката се установила промяна на схемата на свързване, която не влияла върху изправността на СТИ.

По време на проверката правилната схема на свързване била възстановена.

Твърди се, че на 06.01.2023 г. отново била извършена проверка на СТИ. При тази проверка също не бил открит абоната, при което съставеният протокол бил подписан от представители на оператора на мрежата и от двама свидетели съгласно чл.49, ал.3 ПИКЕЕ. При проверката отново се установила промяна на схемата на свързване, която не влияла върху изправността на СТИ. По време на проверката правилната схема на свързване била възстановена.

1

Твърди се, че на 31.01.2023 г. била извършена трета проверка на СТИ. При нея също не бил открит абоната и се съставил протокол, подписан от представители на оператора на мрежата и от двама свидетели съгласно чл.49, ал.3 ПИКЕЕ. Отново се установила промяна на схемата на свързване, като по време на проверката правилната схема на свързване била възстановена. Сочи, че въз основа на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ било извършено преизчисление на потреблението в обекта на база на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията в обекта с мрежата при ежедневно 8-часово потребление за периодите 15.09.2022 г. – 13.12.2022 г. с 3 960 кВТч на стойност 2 599,01 лв., 14.12.2022 г. – 06.01.2023 г. с 1 162 кВТч на стойност 762,64 лв. и 07.01.2023 г. – 31.01.2023 г. с 1 100 кВТч на стойност 721,94. Сочи, че цената на това количество електрическа енергия – общо 4 083,59 лв. е начислено и дължимо на основание чл.50, ал.2 ПИКЕЕ.

Счита, че поради неизпълнение на задължението, за което са издадени три фактури за всеки от периодите, се дължи и обезщетение за забава в плащането от общо 732,40 лв. от падежа на всяка от фактурите – съответно 03.01.2023 г., 23.01.2023 г. и 14.02.2023 г., до 03.06.2024 г. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземания от всеки от ответниците по общо 1361,20 лв. – начислени суми по реда на чл.50, ал.2, вр. чл.56 ПИКЕЕ за периода от 15.09.2022 г. до 31.01.2023 г. и от всеки по 244,13 – лихва за забава от падежа на всяка от фактурите, издадени за задължението до 03.06.2024 г., съразмерно на притежавания от всеки дял в собствеността върху обекта, за които вземания е издадена заповед № 580/19.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1188/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответниците С. Д. М., И. Д. М. и М. Д. М. признават, че са деца на А. И.

Х., починала през 2002 г., и са я наследили при равни права, но твърдят, че наследодателката им не е притежавала правото на собственост върху имота изцяло. Твърдят, че имотът е построен от тяхната баба В.Е.Г., починала на 30.05.1998 г. като вдовица. Твърдят, че за имота никога не са съставяни документи за собственост, нито той е бил предмет на разпоредителни сделки.

Твърдят, че тя била наследена от двете си деца – майката на ответниците и И.

С. И.ов при равни права. Твърдят, че ответниците притежават общо ½ идеална част от имота, или всеки по 1/6, а останалите идеални части се притежават от наследниците на И. С. И.ов. Признават, че единствено майка им била титуляр на партидата на имота. Ответниците твърдят, че след 2003 г. всички съсобственици са допуснали в имота да живеят Й. Н. В., Г. В. И., Н. Й. Н. и Д.

Й. Н. срещу задължението да поддържат имота и да заплащат комуналните разходи, в т.ч. и за електрическа енергия. Твърдят, че след месец март 2023 г. ползвателите напуснали имота. Оспорват да са извършени проверки от „Електроразпределение Север“ АД, както и отразеното в констативните протоколи от тях. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

2

Третото лице – помагач на страната на ответниците Г. В. И. посочва, че семейството й е живяло през 2014 г. около една година в къщата, като ответникът С. М. ги е пуснал в имота. Признава, че уговорката с него била да пазят и поддържат къщата. Заявява, че е заплащала задълженията за потребена електрическа енергия по имената на А. Х.. През 2015-2016 г. цялото семейство заминало в чужбина, а когато се върнали им съобщили, че има неплатени задължения към „Енерго-про продажби“ АД и намерили друга квартира.

Третото лице – помагач на страната на ответниците Й. Н. В. посочва, че са се върнали от чужбина през 2018 г., но тогава им съобщили, че има задължения за неплатени сметки за електрическа енергия и не са живели в имота повече. Допълва, че през 2022 и 2023 г. семейството е живяло в дома на майка му, а сега в имота на С. живеят други хора.

Третите лица-помагачи на страната на ответниците Н. Й. Н. и Д. Й. Н. не заявяват становище по исковете.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.50, ал.2 и чл.56, ал.1 ПИКЕЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: че всеки от ответниците е собственик на по 1/3 идеална част от електроснабден имот на адрес гр.**********, ул. ******* № ***, за който е разкрита партида с абонатен номер *** и клиентски номер **********; датата на монтажа на СТИ в процесния обект или датата на последната извършена преди 13.12.2022 г. проверка; че при извършени проверки на 13.12.2022 г., 06.01.2023 г. и 31.12.2023 г. е констатирана промяна в схемата на свързване на СТИ, която не влияе на изправността на СТИ; че при проверката е възстановена правилната схема на свързване; че в седемдневен срок от проверката протоколът е изпратен на абоната и че размерът на начислената по корекцията сума е съответен на регламентираните в ПИКЕЕ правила за изчислението й.

За да съществува твърдяната договорна връзка между страните е необходимо през исковия период ответниците да са имали качеството „потребител на енергийни услуги", в частност „битов клиент". Съгласно §1, т.41б, б.“б“ ДР на ЗЕ „потребител на енергийни услуги" е ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.

Отношенията между потребителя и дружеството – оператор на мрежата се уреждат съгласно публично известните Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на

„Електроразпределение Север” АД (по-долу само ОУДПЕЕЕМ), за действието на които съгласно чл.104, ал.4 ЗЕ не е необходимо приемане от страна на потребителя. Съгласно чл.3 от ОУДПЕЕЕМ страни по правоотношението са 3 операторът на мрежата и битов или небитов клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството, и се снабдява с електрическа енергия за собствено ползване, като „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди (чл.2, т.10.1. от ОУДПЕЕЕМ). Извън особените хипотези на чл.4, ал.3-5 ОУДПЕЕЕМ, общите правила на чл.4, ал.1 и ал.2 ОУДПЕЕЕМ свързват качеството „клиент“ с притежаване на вещно право на собственост върху присъединен имот, на вещно право на ползване или с наличие на нотариално заверено писмено съгласие от тези лица за ползвателя на обекта. Именно това са предпоставките, при осъществяването на които възниква твърдяната от ищеца договорна връзка.

В случая не се спори, че ответниците притежават право на собственост върху идеални части от имота, поради което и са страна – „клиент“ в правоотношението с ищеца (чл.3, т.2, вр. чл.4, ал.1 и чл.5 от ОУДПЕЕЕМ).

Спорен е въпросът какви са квотите им в съсобствеността, съответно обемът на тяхната отговорност по правоотношението с ищеца. Извършената справка в Служба по вписванията установява, че за имота няма никакви вписвания, отбелязвания и заличавания. В разписния лист от 1957 г. за имота няма отбелязване за собственик, а при преброяване на населението и жилищата през 1985 г. като глава на домакинството, живеещо в имота е посочена В.Е.Г..

Видно от удостоверение за наследници изх.№ 2770/14.10.2024 г. на Община Горна Оряховица В.Е.Г. е починала на 30.05.1998 г. като вдовица и е оставила за наследници по закон сина си И. С. И.ов и дъщеря си А. И. Г.. Последната е починала през 2002 г. и оставила за наследници по закон тримата ответници – нейни деца, а брат й И. С. И.ов починал през 2010 г. и бил наследен от преживялата си съпруга (починала на 12.12.2022 г.) и децата си Пламен И.ов С. и Валя И. В.. Ответниците признават, че тяхната майка е била предходният титуляр на партидата (посочен от ищеца като А. И. Х.), а отговаряйки по иска, всеки от тях е приел по реда на чл.49, ал.2 ЗН наследството, останало след смъртта й. Съгласно писмо изх. № РД1100-12-1/14.01.2025 г. на Община Горна Оряховица за имота служебно е образувана данъчна декларация за имота на тримата ответници, Пламен И.ов С. и Валя И. В., поради придобИ.ето му по наследство от В.Е.Г.. Действително, както и двете страни сочат, не се установи да са съставяни документи за собственост или за сделки с имота, но от друга страна не е и спорно, че ответниците притежават идеални части от него като наследници на А. И. Г.. Понеже не са извършвани сделки между наследниците на В.Е.Г., няма основание да се приеме, че само А. И. Г. е притежавала целия имот нито преди, нито след смъртта на В.Е.Г.. Именно това представлява пречка да се счете за пълно доказан фактът, от който ищецът черпи основание за предявяване на претенцията срещу ответниците изцяло. Вярно, че ответниците също не установиха твърдяното от тях наследствено правоприемство, но за насрещното доказване, каквото те провеждат, е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на определени факти и обстоятелства без да е нужно 4 доказателствените средства да създават сигурно убеждение в истинността или неистинността на съответното твърдение. Именно липсата на вписани актове за имота, отбелязването на имота като ползван от домакинството на В.Е.Г. и разкрИ.ето на данъчна партида на ответниците и низходящите на И. С. И.ов, разколебава извода, че единствено наследодателката на ответниците А. И.ова Г. е притежавала собствеността върху имота. Обратното – безспорно всеки от ответниците притежава по най-малко 1/6 идеална част от собствеността върху имота (поравно от ½ идеална част, припадаща се на А. И. Г. съгласно чл.5, ал.1 ЗН) и именно такъв е установеният с категоричност обем на отговорността им по договора. Посоченото от ответника, че А. И. Г. е заявила доставката на електрическа енергия и се е водила титуляр на партидата до промяната през 2024 г., няма отношение към въпроса кое лице е страна по правоотношението, защото както бе изяснено, това материалноправно положение следва от правото на собственост. Същото важи за съображенията на ищеца, че само един от ответниците е заявил промяната на партидата, а още повече, че в заявленията си С. М. е декларирал съгласие на другите съсобственици обектът да бъде регистриран на негово име.