Решение № 501 от 20.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Варна, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500802 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 8647/15.03.2023г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„**************“ №7, ет.5, чрез АД „Георгиева и партньори“, представлявано от управителя С. Е. С., в качеството му на длъжник по изпълнението срещу постановление с изх. № 7084/24.03.2023г. по изп. дело № 109/2023г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева, с рег. № 712, с което е отказано да се намали размера на адвокатския хонорар в полза на взискателя до сумата от 200 лв., както и определения размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

Сочи, че в процесния случай исканият адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Същият е определен произволно от взискателя и е законово и логически неоправдан. Извършените по изпълнителното дело процесуални действия не са необичайни и не налагат определянето на такова адвокатско възнаграждение, като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване в същата на способа за изпълнението.

Счита, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на 1 адвокатските възнаграждения е неприложима в настоящия случай, тъй като касае по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно, активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване на имущества на длъжника, справки, предлагане на множество начини за изпълнение в течение на производството и т.н., каквито действия в настоящото изпълнително дело не са предприемани. На следващо място, счита определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса за прекомерна. Позовава се на съдебна практика, съгласно която включването на адвокатско възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство, в събраната сума по смисъла на т. 26 от Тарифата, е незаконосъобразно - материалният интерес, върху който сс изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист.

Отправеното искане е да се намали размера на адвокатския хонорар до минимално дължимия се според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., а именно 200 лв., както и да се коригира размера на начислената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса. Претендира и присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК взискателят Г. И. И. не е депозирал писмено възражение.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Илиана Станчева е приложил към жалбата мотиви на обжалваното действие.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20237120400109 по описа на ЧСИ Илиана Станчева е образувано на 10.02.2023г. по молба от Г. И. И. и въз основа на представен изпълнителен лист, издаден на 21.11.2022г. по гр.д. № 7324/2020г. по описа на ВРС, в полза на взискателя срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД за заплащане на главница в размер на 584,36 лв., ведно със законната лихва от 02.07.2020г., както и сумата от 78,56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 07.03.2019г. до датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 404,53 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано присъждане на заплатения адвокатски хонорар в размер на 400 лв., за заплащането на който е представено доказателство. По искане на взискателя съдебният изпълнител е наложил е запор върху банкова сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД. На 20.02.2023г. „Общинска банка“ АД е превела по сметка на ЧСИ сумата от 1859,47 лв. по наложения запор.

В ПДИ изх. № 5757/13.02.2023г. е указано на длъжника, че общото му задължение по изп. дело възлиза на 1858,35 лв., в която сума освен сумите по изпълнителния лист, са включени 156,17 лв. изтекли лихви до датата на поканата и 54 лв. разноски по изп. дело, таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 179,94 лв. с вкл. ДДС и 400 лв. адв. възнаграждение по изп. дело.

С молба от 20.02.2023г. длъжникът е релевирал възражение за 2 прекомерност на определените разноски за адвокатско възнаграждение, както и за неправилно определяне на дължимата такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

С постановление от 24.02.2023г. ЧСИ е уважил частично възражението, като е намалил таксата по чл. 26 до 141,66 лв. и е оставил без уважение искането за редуциране на адвокатското възнаграждение.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съобразно задължителните указания, дадени в т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В случая образуваното изпълнение е за парично вземане в размер на 1223,62 лв., като длъжникът не е изразил желание да съдейства за удовлетворяване вземането на взискателя. Действително, конкретното изпълнително производство не се отличава с висока фактическа и правна сложност, което е основание за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение до законовия минимум, който, определен по реда на чл.10, ал.1 от Наредба № 1/2004г. /в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 01.02.2023г./ за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., а по чл.10, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 206,12 лв., или общо 406,12 лв. Предвид наложения запор на банкова сметка на длъжника по искане на взискателя, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за недължимост на адвокатско възнаграждение по чл.10, ал.2 от Наредбата. Заплатеното адвокатско възнаграждение от взискателя в размер на 400 лв. не само не е прекомерно, но е и под определения минимум, поради което жалбата се явява неоснователна в тази част.

Що се касае до размера на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ настоящият съдебен състав намира следното: Таксата по т.26 от Тарифата се дължи за изпълнение на парично задължение върху събраната сума. Същата се начислява върху вземането по изпълнителния лист, но не и върху разноските по повод изпълнението, включващи такси по ТТРЗЧСИ и приетото адвокатско възнаграждение на взискателя. В случая паричното вземане на главния взискател е в общ размер от

1223,62 лв. лв.

/584,36+78,56+156,17+404,53/, поради което дължимата такса, определена по б. „в“ на т.26 е в размер на 117,89 лв. Върху тази сума следва да се начисли и ДДС в размер на 23,58 лв., или общо 141,47 лв. Съдебният изпълнител е намерил за основателно възражението на длъжника в тази част и е намалил размера на таксата по чл.26 на 141,66 лв. с ДДС. Разликата между изчисления размер на таксата от съда и този от ЧСИ е пренебрежимо малка /0,19 лв./ и вероятно се дължи на увелечение на изтеклите лихви до датата на извършеното плащане – 20.02.2023г., поради което не следва да се взема под внимание.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема подадената жалба за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд 3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 8647/15.03.2023г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„**************“ №7, ет.5, чрез АД „Георгиева и партньори“, представлявано от управителя С. Е. С., в качеството му на длъжник по изпълнението срещу постановление с изх. № 7084/24.03.2023г. по изп. дело № 109/2023г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева, с рег. № 712, с което е отказано да се намали размера на адвокатския хонорар в полза на взискателя до сумата от 200 лв., както и определения размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.

437, ал.4, изр. второ от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4