Определение № 843 от 27.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. Ловеч, 27.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500500 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Подадена е частна жалба № 4223/28.08.2023 г. С. Т. Н. чрез от адв. Х.

П. Й., САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М“ процесуален представител против протоколно определение № 215/23.06.2023 г. по гр. д. № 190/2023 г., 1 с-в по описа на PC-Тетевен, с което съдът е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че за жалбоподателя не съществува правен интерес от предявяване на установителен иск във връзка с провъзгласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит № ********.

Посочва, че с исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за обявяване нищожността на неустоечната клауза на чл.4 в Договор за паричен заем № ********, сключен между С. Т. Н. с ЕГН: ********** и „Адессо кредит България" ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Л. В. Л.. Излага, че първоинстанционният съд е приел тезата за липса на правен интерес на С. Т. Н., както и че същата има право на иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за връщане на дадено без основание, посредством който би достигнала в по - голям обем защита.

Сочи, че Съдът не е изследвал въпросът относно това какви са задълженията на ищцата, погасила ли ги е или не е, както и че с постановеното си Определение лишава жалбоподателката от правото да получи справедлив съдебен процес за провъзгласяване на нищожност на клаузата, на база на която е сключен договора, като по този начин последната ще бъде задължена да заплати всички суми но договора, поради отричането на съда на нейния правен интерес. Изтъква, че според принципите за равенство на страните и за състезателното начало, прогласени в чл. чл. 8 и 9 ГПК, всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде 1 постановен акт, който има значение за нейните права и интереси, съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права и прилага закона еднакво спрямо всички, страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателствата за тях.

Моли съда да отмени Определение № 215/23.06.2023 г. но гр. д. № 190/2023 г., 1 с-в по описа на PC Тетевен, с което сьдът е прекратил производството по гр.д. № 190/2023 г. поради липса на правен интерес.

Претендира разноски по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА, както и заплатена държавна такса в размер на 15 лв.

Обжалваното съдебно определение от 23.06.2023 г. по гр.д. 190/2023 г. на PC-Тетевен е съобщено на жалбоподателя на 21.08.2023 г., а частната жалба е подадена на 28.08.2023 г. по ел.път. Следователно законоустановеният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК е спазен и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди процесуалните действия на страните и съда, представените писмени доказателства по делото и приема, че частната жалба от 28.08.2023 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадена е искова молба № 1234/16.03.2023 г. от С. Т. Н. против „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********.

Посочва, че на 27.04.2022 г. е сключила договор за паричен заем № ******** с „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1,000.00 лева (хиляда лева), а размерът на погасителната вноска – 68.04 лв., видът на вноската е двуседмична, вноските са 17 бр. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 40.00%, а размерът на годишния процент на разходите е 48.72%, като размерът на общата сума, която следва да върне С. Н. е в размер на 1,156.68 лева. Твърди, че в чл. 4, ал.2 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение в срока, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 594,32 лв., като неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Така на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 594.32 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска става 103.00 лева вместо 68.04 лева, а общата сума което следва да върне е 1,751.00 лева, вместо 1,156.68 лева. Сочи, че към датата на завеждане на исковата молба С. Н. е изплатила изцяло задълженията по процесния договор за заем.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 4 от Договор за паричен заем №********, спрямо която г-жа Н. трябва да заплати неустойка в размер на 594.32 лв, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19, ал. 4 отЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Посочва, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е 2 свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Излага, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Прави извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД при непредставено обезпечение. Счита, че горепосочената клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Определя като нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.

Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита, съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.

Моли съда постановите решение, с което да обяви нищожността на неустоечната клауза на чл. 4 в Договор за паричен заем № ********, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен между С. Т. Н. с ЕГН: ********** и „Адессо кредит България“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:

****, представлявано от Л. В. Л.; да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „Адессо кредит България" ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Л. В. Л., да заплати на С. Т. Н. с ЕГН: **********, сумата в размер на 50.00 лева частичен иск от общо 594,32 лева, представляваща недължимо платени суми, при начална липса на основание по неустоечна клауза съгласно договор за паричен заем № ********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира всички сторени по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

3

В писмен отговор № 2105/05.05.2023 г. от „Адессо кредит България“ ЕООД с ЕИК ********** се посочва, че поначало клаузата за договорна неустойка може да бъде обявена за нищожна като противоречаща на добрите нрави, когато нарушава принципите за добросъвестност и справедливост, тази преценка обаче, се извършва не на базата на някакви общи съждения и препратки към директиви на Европейския парламент, каквито са налице в ИМ, а съгласно указанията в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Излага, че договорената неустойка с оглед на нейния размер не може да бъде определена като прекомерна, защото е значително под размера на главницата по заема, в рамките на приемливото и допустимото при такъв вид облигационни отношения. Освен това, в договора за кредит е предвидено тази неустойка да бъде заплатена не еднократно при настъпване на неизпълнението, което е налице още с подписване на договора, а разсрочено, за целия срок на действие на договора, заедно с дължимите двуседмични вноски. Посочва, че този размер е функция и е съответен на неизпълнението на ишцата като длъжник по договора, тъй като е несъмнено, че в момента, в който ищцата би изпълнила задължението си по чл. 4.1, т. 1 или 2 от договора и предоставила допълнителното обезпечение, дължимостта и начисляването на неустойката би било преустановено и същата би се дължала в много помалък размер.

Сочи, че процесният договор е търговски по своя характер с оглед на обстоятелството че кредитодателят „Адессо кредит България“ ЕООД е търговец - еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, което вписано в ТРРЮЛНЦ с основен и единствен предмет на дейност „Отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично набиране на влогове или други възстановими средства, след вписване в Регистъра по член трети, алинея втора от Закона за кредитните институции“, и има качеството на финансова институция по смисъла на чл. За вр. чл. чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции и е регистрирано като такава с Лиценз № РД-221237/05.06.2013 г. на БНБ за извършване на дейности по отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, т.е. - същият е сключил договора за заем с ищцата именно в кръга на предмета си на дейност, което определя сделката като търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ. На следващо място изтъква, че е налице и съгласието на страните по договора за този начин на формиране на неустойката, и затова изложеното по-горе не води до извод за приложение на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в това число и за противоречие на уговорката с добрите нрави.

Твърди, че в чл. 7, ал. 2 от договора за заем между „Адессо кредит България“ ЕООД и ищцата е предвидено, че кредитополучателят винаги може да погаси изцяло или частично задължението си предсрочно, като в тази хипотеза той има право на намаляване на решите разходи по кредита, което, 4 макар поначало да се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от договора, води до недължимост и на оставащата до края на действие на договора неизплатена част от неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора /тъй като в ал. 3 е предвидено, че в този случай се дължи връщане само на главницата и вече изтеклата договорна лихва/, т.е., предоставена е с договора възможност на длъжника да внесе корекция в размера на задължението си по договора, като намали размера на дължимите лихва, разноски и неустойка, което очевидно е в съответствие, а не в противоречие с принципите за справедливост и добросъвестност, които стоят в основата на правилата на добрите нрави.

Сочи, че неустоечната клауза не е и неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като, освен, че не нарушава принципа на добросъвестността, същата не създава и значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните /налице е поето насрещно задължение и от страна на заемодателя/, нито пък е сключена във вреда на потребителя /напротив, същата е свързана с предоставянето на заемателя на допълнителни преференциални условия и възможности по договора/. Твърди че договорената с ищцата неустоечна клауза в настоящия казус да е договорена с нейно съгласие, в размер, който страните са приели изрично, че не е прекомерен, но най-вече - неустоечното задължение е поето не без основание, а е обвързано със също допълнително поето акцесорно задължение от заемодателя за предоставяне на допълнителни услуги и преференциални условия по договора, извън главното му задължение за предоставяне на заемната сума, като поемането на акцесорното задължение от заемателя не е наложено и поставено от заемодателя като условие за сключването на договора, а е функция от изразеното в договора желание на ищцата да ползва допълнителни преференциални условия и услуги, изразяващи се във възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни средства.