Определение № 356 от 24.06.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. С., 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20261800600393 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

СОС, в качеството му на инстанция по контрол на актовете на прокуратурата по чл. 243 НПК е сезиран с жалба против определение на РС С. от 19.03.2026 г., постановено по ч.н.д. № 218/2025 г., по силата на което е потвърдено постановление на РП - С. от 12.05.2025 г. по досъдебно производство № 232/2024 г. по описа на РУ - С. /пр. пр. № 807/2024 г. по описа на РП - С./ за прекратяване на наказателното производство на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на престъпление.

В посоченото постановление водещият разследването прокурор е приел, че липсва осъществен състав на престъпление по чл. 194 от НК, тъй като в материалите по делото липсват доказателства за противозаконно отнемане на животните. Според прокурора е установено, че свидетелката Р. Г.-В. е продала животните, мотивирана от това, че нямало кой да се грижи за тях, като също е знаела, че бикът е опасен и в миналото е нападал жалбоподателката и нейната майка. С тези аргументи прокурорът е заключил, че не е осъществено присвояване на животните, а паричната сума от продажбата е била използвана за лечението и грижите за жалбоподателката.

РС - С., по силата на атакуваното определение, е приел, че постановлението следва да бъде потвърдено, тъй като съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени 1 процесуални нарушения. След собствен анализ на доказателства съдът е заключил, че липсват обективни данни за налично намерение у свидетелката да присвои вещите, както и за осъществено каквото и да е друго съставомерно деяние.

Това определение е обжалвано от Н. Г. В. от с. П., с искане за отмяната му и връщане на делото с указания за извършване на допълнително разследване. Изложени са подробни фактически твърдения, с които се аргументира тезата, че животните са отнети умишлено от владението на жалбоподателката без нейното знание и съгласие. Приложени са копия на статия от интернет и снимки на животни.

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение и постановление на базата на приложимите законови разпоредби, намира за установено следното:

Досъдебното производство е образувано с постановление от 19.07.2024 г. на прокурор при РП - С. за това, че на неустановена дата през м. юли 2023 г. от имот, находящ се в с. П., С. област, са отнети чужди движими вещи от владението на Н. Г. В. без нейно съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката Н. В. живеела в къща в с. П., обл. С.. Към лятото на 2023 г. в двора си оглеждала животни - бик, крава и теле. На 20.06.2023 г. бикът я наранил и това довело до хоспитализацията в УМБАЛ „Св. А.“ - гр.

С.. Състоянието на жалбоподателката било тежко, поради което не било известно колко ще продължи лечението

. Междувременно нейните родственици - свидетелите В.В. (първи братовчед) и Р. Г.-В. (съпруга на починалия брат) се притеснявали за съдбата на животните, защото нямало кой да се грижи за тях, и заради непредвидимото поведение на бика, решили да ги продадат. Свързали се със свидетеля Б. И., който посредничил за продажбата на животните. Свидетелката Р. Г.-В. получила сумата от 1800 лева за трите животни, които не предала на жалбоподателката, а ги задържала за себе си, с твърдение, че е употребила същите за покриване на разходите за лечението на жалбоподателката.

2

От заключението на съдебнооценителната експертиза се установява, че притежаваните от жалбоподателка животни са бик на стойност 4000 лева, крава на стойност 2500 лева и теле на стойност 550 лева.

При собствена преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че крайният извод на прокурора за прекратяване на воденото наказателно производство е правилен, като изцяло споделя изложените в атакуваното определение съображения. Въз основа на правилна оценка на доказателствата първоинстанционният съд е счел, че при дадените конкретни обстоятелства за обективна невъзможност за грижи по отношение на животните, липсват категорични основания да се аргументира наличието на умисъл за присвояване на животните, собственост на жалбоподателката.

Установени са по категоричен начин действителните причини за предприемане на разпоредителни действия от страна на свидетелката Г.-В. и те се коренят в наложилата се ситуация и опасността животните да останат без каквито и да било грижи поради продължителното отсъствие на жалбоподателката Н. В.. Без съмнение свидетелката е извършила разпоредителна сделка с животните, без да е имала представителна власт за това, но нейните действия са продиктувани от необходимостта да им осигури необходимите грижи. За това обстоятелство няма и съмнение - в тази насока са показанията на всички разпитани свидетели: Д. И. - племенница на жалбоподателката: „бикът я намушка и тя се нуждаеше от дълго лечение

(…) цялото село е било пропищяло за тези животни, тъй като е нямало кой да се грижи за тях“ (л. 112 от ДП); В.В.: „Ако Румяна не беше продала животните, те щяха да умрат от глад и жажда. Никой не смееше да влезе в двора на Н., след като бика я намушка“ (л. 92 от ДП). Като близка родственица на жалбоподателката, свидетелката е решила да продаде животните, защото това е бил единственият начин да не ги поставя в опасност или да изложи на риск себе си или друго лице, направило опит да се грижи за чужди животни, вкл. и такова, проявило агресия към стопанката си. Тези обстоятелства изключват наличието на умисъл за присвояване на вещите - иманентен признак от състава на престъплението кражба.

Изложеното сочи, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, следователно наблюдаващият делото прокурор и първоинстанционният съд са 3 достигнали до правилен и законосъобразен краен извод.

За пълнота и конкретност на изложението следва да се посочи, че въпреки че в конкретния случай липсват в достатъчна степен на обоснованост съставомерни признаци, в зависимост от които да се приеме, че е налице инкриминирано престъпно деяние, но обстоятелството, че Румяна В. е задържала получените от продажбата на трите животни средства, като не ги е предала на собственичката на същите- Н. Г., обосновава причиняването на вреди за последната вън от всякакво съмнение, поради което същата би могла да реализира правата си по реда на гражданската отговорност в съответствие с институтите- непозволено увреждане/ респ.- водене на чужда работа без възлагане.

Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.03.2026 г., постановено по ч.н.д. № 218/2025 г. по описа на РС - С..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4