Решение № 1450 от 18.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1450

17.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IV състав

На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100502195 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 43939/07.07.2020г. от ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 2380/16.06.2020г. по гр.д. № 17631/2019г. на ВРС, 47св., с което въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Х.

М. Х. , ЕГН **********, от с. Лопушна, общ. Дългопол, обл. Варна, ул. „Дванадесета“ № 2, сумата от 1971.41 лева /хиляда деветстотин седемдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд - 282 часа, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляването на положен нощен труд, с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. сумата от 258.30 лева /двеста петдесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 28.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Излагат се твърдения , че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните служители по трудово праоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице изрична норма, уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд.

Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Излагат се съображения , че посочения от закона текст е съобразен с чл.8 от ДИРЕКТИВА № 2003/88/ЕО на 1

Европейския парламент и Съвета от 4.11.2003г. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд.Твърди, че през процесния период са действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. ,в които е посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период.

Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца коефициент 1.143.

Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.

В условията на евентуалност , ако се прецени , че предявения иск е законосъобразен е отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен за сумата от 324.99лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.

/167.55лв. и 128.93 лв./ лихва за забава в размер на 47.30лева/сбор от дължимата сума за първо и второ тримесечие на 2018г.- 21.70 лв. и 25.60 лева/съгласно заключението на вещото лице.

Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение, като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, не се явява,чрез процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа доводите си от въззивната жалба, моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените по делото разноски.Излага аргументи, че към настоящия момент е налице изменение на чл.187 от ЗМВР/обв.ДВ бр.

№60/07.07.2020г./по силата на който нощния труд се преизчислява към дневен с коефициент 1. Прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество въззиваемия, редовно призован не се явява,чрез процесуалния си представител, с писмена молба излага твърдения за неоснователност на въззивната жалба идентични с тези от исковата молба. Моли същата да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

2

Производството е образувано по искова молба на Х. М. Х. , ЕГН ********** срещу ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 да бъде осъден ответникът да заплати сумите, както следва: главница от общо 1971.41 лева /хиляда деветстотин седемдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд - 282 часа, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляването на положен нощен труд, с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. сумата от 258.30 лева /двеста петдесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 28.10.2019 г., на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника, по силата на което ищецът е назначен на длъжност мл.инспектор в РУ-Провадия при ОД на МВР Варна в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Твърди, че през същия период е положил и не са му заплатени общо 240.24 часа извънреден труд, след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143.

Ответникът ОД на МВР гр. Варна оспорва иска по размер релевирайки правопогасяващо задължение за плащане на претендираните суми. Не оспорва служебните си правоотношения с ищеца за процесния период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд.

Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове нощен труд.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

3

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства/кадрова справка-л.16 от дело/,че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът – Х. М. Х. , през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжност мл.инспектор в РУ-Провадия при ОД МВР Варна, която дирекция е на структурно подчинение в МВР.

По делото са приети като писмени доказателства: кадрова справка, справки за ползвани болнични и платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период.

Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения нощен труд за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. общо 1971 часа.Видно от същото ищецът е отработил извънреден нощен труд, които не са преизчислявани с коефициент - 1.143. Останали незаплатени се общо 282 часа, като размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 1971.41 лв .Мораторната лихва за забава е в общ размер на 258.30лева.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:

Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца труд при преизчисляване на положения нощен труд през периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. , в едно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията.

Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в МВР и териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго.

ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си 4 задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна лихва и мораторна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:

Както вече беше посочено за целия процесния период 01.10.2016г. до 30.09.2019г., за който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.