Решение № 174 от 21.02.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на тринадесети февруари през двехиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА

ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря И. Цветков като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 1117 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 119 от 23.10.2019 г по гр. дело № 246/2019 г по описа на РС – Н.състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР Главна дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ МВР гр.С., ул.“***“ № *** да заплати на И.Г.И., ЕГН:********** *** сумата от 1719,14 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 15.05.2019г. до окончателното ѝ заплащане.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Срещу така постановеното решение въззивна жалба е подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се възразява ,че решението на РС - П.е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя по правилата на чл.

9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за процесния период са действали две наредби по различно време за реда на организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР.

В тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС – П.е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно правоотношение.Служителите могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че вида на възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен кто противното е лишено от законодателна логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е работил над рамките на установеното работно време по график.Възразява се ,че е налице противоречие в изводите на съда относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни. Възразява се, че не са обсъдени възраженията на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени доказателства във връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемата страна, редовно призована, взема становище ,че жалбата е неоснователна и решението на РС следва да се потвърди.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв РС –

Н. е приел за безспорно по делото обстоятелството, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не се спори между страните и че ищецът е работил на длъжност „***“в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Н.при Областна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.П.в периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г.

По делото е изготвена и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, според която за процесният период ищеца е положил общо 1797 часа нощен труд, който не е преизчисляван с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, и същия е заплащан своевременно по 0,25 лв./час.Положения труд за процесният период преизчислен към дневен с коефициент 1.143и незаплатен на ищца е в размер на 1719,14 лв.

В първо по делото заседание съдът е изменил предявения от ищеца иск в частта относно сумата за заплащане от ответника на ищеца, като същия се счита предявен за сумата от 1719,14 лв.

Според РС съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., но за периода от отмяната на наредбата от 2015г. до последващото приемане на наредбата от 2016г., действаща е била наредбата от 2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче , според РС, не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения, според РС, исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл.136, ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е ,според РС, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Р.България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.

Съдът е приел, че определеният максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение.

Предвид обаче изложените от съда правни изводи за основателност на исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г., получен при приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, се налага извод, че искът е основателен, и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1719,14 лв., в едно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението на

РС е частично незаконосъобразно

Първоинстанционният съд е изложил мотиви за изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Разпечатката съдържа 30 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/637393dd-a395-423d-9192-eb4a0fa89d88