Определение № 4037 от 12.04.2022, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4037 гр. Пловдив, 12.04.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330104832 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против С. П. Р., ЕГН **********, за установяване дължимостта на главни и акцесорни вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19290/21 г. на ПРС.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е изискано заповедното производство.

След като се запозна с материалите по него, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на искове не са налице.

Съгласно приложената към заповедното производство справка, длъжникът има постоянен и настоящ адрес: в гр. П., *****.

Видно от документите по ч.гр.д., при посещение на адреса, лицето не е било открито, като връчителят е отразил, че по данни на съседи, Р. живее на адреса, но се крие.

От служебно извършена справка за ТПО на длъжника, се установява, че длъжникът няма ТПО.

Залепено е уведомление на адреса на длъжника и са дадени указания за предявяване на установителен иск, при което е образувано настоящото производство.

Предвид горното, предявените искове са недопустими. Не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, тъй като са събрани сведения, че лицето живее на настоящия адрес.

С оглед изложеното, предявените установителни искове са недопустими.

1

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.

Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната, на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 26499/04.04.2022 г. от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против С. П. Р., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 4832 по описа за 2022 г. на Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съдПловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи само на ищеца.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________ 2