Определение № 1781 от 18.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1781 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Стефка Т. Михова

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501948 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

"Младост" 4, Бизнес Парк София, сгрчада 6, чрез пълномощник адв. Ц., САК, против разпореждане,инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 4093/20.06.2023г.,по ч. гр. д. № 6916 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 г., с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С. А. С., ЕГН: **********, адрес. ***, за сумата от 62,08 лева неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по Договор за мобилни услуги №619140906 от 16.12.2017г, изм. С Допълнително споразумение № 045996766 от 19.12.2020 към договор за мобилни услуги,сумата от 74,97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по Договор за мобилни услуги № 620539099 от 15.09.2018, изм. с Допълнително споразумение № 043359833 от 16.09.2020 към договор за мобилни услуги и сумата от 113,88 лева неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 620832546 от 16.11.2018г., изм. с Допълнително споразумение № 043359833 от 16.10.2020г. към договор за мобилни услуги.

В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното 1 разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с нормите на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, както и необоснованост. Иска се същото да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено заявлението, за сумите от 62,08лв., 74,97 лв. и 113,88 лв., представляващи неустойки за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на мобилни услуги, като се разпореди издаване на исканата със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. А. С.. Претендират се и сторените за настоящото частно въззивно производство разноски в размер на заплатената държавна такса.

Изложени са мотивирани възражения срещу изводите на районния съд за неравноправност на клаузата, поради това, че не противоречи на добрите нрави и общоприетите житейски норми на добросъвестност, уговорена е с цел да обезпечи изпълнението на едно задължение и да определи размера на вредите за неизпълнението му, налице е индивидуално уговорена клауза, която не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя в ущърб на потребителя, клаузата е формулирана по ясен и разбираем начин. Сочи се, че уговорената неустойка е съобразена с вредите, които е претърпял ищецът и е определена съобразно договорената клауза, като месечните такси, от които се е лишил ищецът и е щял да получи, са действителни вреди от неизпълнението и са съобразени с конкретния тарифен план. На последно място счита, че разпореждането е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, за което излага многобройна практика.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК , поради което и процесуално допустима.

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК 130460283, чрез адв. З. Ц., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер на 399,36 лева, които парични задължения произтичат от следните договори между длъжника и „Йеттел България“ ЕАД: Договор за мобилни услуги № 619140906 от 2

16.12.2017г., Договор за мобилни услуги №620539099 от 15.09.2018, Договор за мобилни услуги №620832546 от 16.11.2018г., Допълнително споразумение №030802217 от 16.10.2019г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 16.10.2019г., Договор за лизинг за базови аксесоари №622342814 от 16.10.2019г.,Допълнително споразумение №043359833 от 16.09.2020г. към договор за мобилни услуги, Допълнително споразумение №043359833 от 16.10.2020г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 16.10.2020г., Допълнително споразумение №045996766 от 19.12.2020г. към договор за мобилни услуги.Неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани в издадена от него фактура с №7320411246/20.05.2021г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по отношение на претендираните неустойки за предсрочното прекратяване на договорите от заявителя, тъй като приел, че същите противоречат на чл.143, ал.2, т.5 и т.15 ЗЗП и се явяват нищожни. Приел е, че неустойката не е съизмерима с вредите за оператора от прекратяване на договорите, доколкото неустойката се съизмерва с пропуснати по самите договори месечни абонаментни такси за услуга, която не е предоставена и не е ползвана от потребителя и за която няма пречка да бъде предоставена на други абонати – нови клиенти чрез освободения мобилен.Наред с това неустойката, предвид начина, по който е уговорена, предполагала заобикаляне и на чл.143, ал.2, т.15 ЗЗП, тъй като налага потребителят да изпълни своите задължения без операторът реално да предостави мобилни услуги за същия период.Освен това, същата противоречи на добрите нрави,тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на §13, т.

1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК , както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП.

3

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП , неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираното вземане за неустойка, да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договорите, независимо от уговорения максимален размер на същата до размер на три месеца, настоящата инстанция намира,че начинът, по който се формира, остава неясен за потребителя. В процесния договор се съдържа информация относно стандартен месечен абонамент, както и стойността на отстъпките по абонаментни планове, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, но неясно остава как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума представлява стойността на отстъпките и как е определена съответната част на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата ценова листа на доставчика, и заплатената от потребителя при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. Поради това настоящият състав приема, че не е ясно формулиран за потребителя и неясен остава и за съда начина на формиране на неустойката по всеки един от посочените компоненти, съгласно разписаното в договора.

На следващо място и настоящият състав намира, че искането на заявителя е в противоречие с добрите нрави. В случая по отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на 4 оператора. Безспорно при преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са относими към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, в какъвто смисъл са и задължителните разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014 г. на ВКС. Без значение по отношение на претенцията за неустойка са действително претърпените вреди от кредитора, както и последващи действия на страните при изпълнение, неизпълнение, разваляне или прекратяване на договора.

И поради това също така процесната клауза се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. (в този см. решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.). По така изложените съображения разпореждането в обжалваната му част следва да се потвърди.

При неоснователност на частната жалба законосъобразен се явява и актът на заповедния съд в частта на разноските, в която е отхвърлено искането за присъждане в пълнопретендирания им размер.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в Заповед № 4093, постановено по ч. гр. д. № 6916/23г по описа на Районен съд-Пловдив,с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнението по чл. 410 от ГПК против М. З. З., ЕГН: **********, за сумата от 62,08 лева неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по Договор за мобилни услуги №619140906 от 16.12.2017г, изм. С Допълнително споразумение № 045996766 от 19.12.2020 към договор за мобилни услуги,сумата от 74,97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по Договор за мобилни услуги № 620539099 от 15.09.2018, изм. с Допълнително споразумение № 043359833 от 16.09.2020 към договор за мобилни услуги и сумата от 113,88 лева неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 5

620832546 от 16.11.2018г., изм. с Допълнително споразумение № 043359833 от 16.10.2020г. към договор за мобилни услуги.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6