Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 18.01.2019, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 3375/2018
Вид
Решение № 78
Подписан
18.01.2019
В сила
07.01.2020
Състав
ЯВОР ДАНАИЛОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …….

Гр. Велико Търново, 18.01.2019 год.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Бижева, разгледа докладваното от съдията Данаилов гражданско дело № 3375 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищецът Д.Л.Л., чрез пълномощника си адвокат Д.Т. твърди в исковата си молба, че от 07.03.2018г. работел по трудов договор при ответника на длъжност „охранител” с място на работа – обект „Автопатрул”. На 03.09.2018г., му била връчена Заповед № 312 от същата дата, с която било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.190, ал.1, т.2 вр. чл.187, ал.1, т.1 вр. чл.188, т.3, чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Ищецът счита заповедта за уволнение за незаконосъобразна и немотивирана. На 30.07.2018г. подал предизвестие за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.326, ал.1 от КТ. На 02.08.2018г. му бил издаден болничен лист от 02.08.2018г. до 10.08.2018г., който представил на работодателя си. На 10.08.2018г. посетил офиса на работодателя си и след проведен разговор с Н. – представител на дружеството, той му казал повече да не ходи на работа, защото след изтичане на болничния ще бъде уволнен. На 13.08.2018г. ищецът отново се явил на работното си място, но бил посрещнат агресивно от управителя, който му заявил, че вече не е на работа, не бил включван в работния график, като по този начин ищецът не бил допуснат до работното си място. Ищецът подал сигнал на 13.08.2018г. до Дирекция „Инспекция по труда” гр. В.Търново. Ищецът счита, че заповедта му за уволнение не отговаряла на изискванията на закона да е посочено къде и при какви обстоятелства са извършени нарушенията; не бил известен надлежно за провежданата дисциплинарна процедура; не бил извършил посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Моли съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени; да го възстанови на предишната работа, както и да осъди работодателя да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа след уволнението за два месеца в размер на 510 лв., представляващи две брутни трудови възнаграждения. Претендира и разноските по делото.

Ответникът „АВАНГАРД СОД” ООД гр. Велико Търново, чрез пълномощника си адвокат В.К. оспорва исковете. Ищецът не се явил на работа по предварително изготвения график за м.август 2018г., на посочените в заповедта за уволнение дати. Работодателят е изискал писмените обяснения на работника, като била спазена законната процедура при уволнението на ищеца. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.

Съдът след като изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства съобразно изискванията на ГПК, приема за установено следното и достига до следните правни изводи:

Ищецът е работил по трудов договор №128/07.03.2018г. на длъжност охранител, с място на работа – обект „Автопатрул”.

На 29.08.2018г. ответникът е отправил писмена покана до ищеца на основание чл.193 от КТ да даде обяснения относно неизпълнението на задължението му за явяване на работа за периода от 02.08.2018г. до 26.08.2018г. Със Заповед №312/03.09.2018г. на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ, чл.187, ал.1, т.1 от КТ, чл.188, т.3 от КТ и чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Като мотиви за дисциплинарното уволнение в заповедта е посочено, че работникът не се е явил на работа в продължение на повече от два последователни работни дни, а именно: на 13-ти, 14-ти, 17-ти, 18-ти, 21-ви, 25-ти и 26-ти август без да са налице уважителни причини.

По делото е представен график на ответното дружество на обект „Автопатрул” за период от

01.08.2018г.-31.08.2018г., в който са посочени дневните и нощни смени на ищеца през месец август 2018г. Графикът е изготвил от свидетеля И Н и утвърден от управителя С К.

В писменото си обяснение от 03.09.2018г. ищецът посочва, че е бил в отпуск по болест от 02.08.2018г. до 10.08.2018г. На 13.08.2018г. се е явил в офиса на дружеството, където бил свидетелят И Н, но последният не му дал информация кога е на работа. На портала на обекта видял негов колега, който му отворил графика и в същия график ищецът не бил включван за нито един ден от месец август. При посещението си в офиса на ответника ищецът бил придружен от свидетеля Г Г. На 13.08.2018г. ищецът подал сигнал до Дирекция „Инспекция по труда”, Велико Търново с молба да бъде установен от съответните органи факта за недопускането му до работа. Ищецът посочва, че многократно след 13.08.2018г. посещавал офиса на дружеството в гр. Велико Търново и адреса по седалището, но не откривал никой представител на дружеството – работодател.

Ищецът е подал молба до ответника, изпратена по куриер на 29.08.2018г. за прекратяване на трудовия му договор поради забавяне в изплащането на трудовото му възнаграждение за месец юли 2018г.

Ищецът Д.Л. е подал молба на 13.08.2018г. до Дирекция

„Инспекция по труда”, Велико Търново за констатиране на факт за недопускането му до работа, както и възпрепятстването му от страна на представители на работодателя да изпълнява трудовите си функции.

Ищецът е бил регистриран в Агенция по заетост – Бюро по труда, Велико Търново за период 10.09.2018-31.10.2018г.

Брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец юли

2018г. е в размер на 255 лв.

Ищецът е започнал работа по трудово правоотношение при друг работодател на 29.10.2018г.

По делото бе разписан свидетеля на ищеца Георги

Георгиев, който потвърди, че около средата на август придружил ищеца при посещението му в офиса на фирма „Авангард”. Свидетелят изчакал ищеца навън, но преди да излезе, чул викове, които казали на ищеца на висок тон „не те искам повече на работа, няма да работиш вече тук”. Тогава ищецът отишъл до „Инспекция по труда” да се оплаче. Отново заедно с ищеца отишли до фирма „Престиж”, като колегите му от охраната били на портала и им показали графика за месец август, където името на ищеца не фигурирало.

Свидетелят на ответника И Н, който организира работата на охранителите в ответното дружество описва подробно начина на работа и организацията при ответника. Всеки график се подготвял минимум една седмица или пет дни преди месеца, за да могат да го видят всички служители. Ищецът бил в болничен от 02.08.2018г. След изтичане на болничния на 13.08.2018г. ищецът трябвало да бъде дневна смяна, но не дошъл на работа. Дошъл няколко дена след това в офиса, където били с управителя на фирмата, и че тогава управителят не му е казвал, че вече не е на работа.

Свидетелят посочва, че и след това ищецът не е идвал на работа. Свидетелят Недев посочва, че той изработва графика, който се утвърждава от управителя.

След като ищецът излязъл в болничен имало изменение на графика. За изменения график свидетелят уведомявал работниците по телефон и по всякакви възможни средства.

От изисканата справка от ТП на НОИ, Велико Търново е посочено, че на Д.Л.Л. за месец август 2018г. няма представено удостоверение приложение №9 за изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност.

По делото е изискана и преписка по постъпилата жалба от ищеца в „Инспекция по труда”-Велико Търново. Молбата е подадена от ищеца на 13.08.2018г. С констативен протокол служители на „Инспекция по труда”-Велико Търново са описали, че на 14.08.2018г. са посетили обект, охраняем от ответната фирма. Поискали от работниците на портала да им бъдат представени правилник за вътрешния трудов ред и график за работа, ако в обекта има такива, след което щели да оставят призовка на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ на изискуемите от работодателя документи. По телефона се свързали с представител на работодателя, посочен като И Н, който информирал, че както той, така и управителя отсъствали от Велико Търново. Така служителите са установили нарушение на чл.403а, ал.2 от КТ, като работодателят в обекта на контрол не е определил писмено длъжностни лица, които да го представляват пред контролните органи на „Инспекцията по труда”.

Представена е и призовка до ответника от Дирекция

”Инспекция по труда”, според която на 28.08.2018г. в Дирекция ”Инспекция по труда” – Велико Търново следва да се яви законен или упълномощен представител на ответника, като представи описани документи, включително и таблици за отчитане явяване-неявяване на работа и графици за работа за периода от месец март до месец август 2018г., включително.

От изготвения доклад от инж. Н С Н, гл. инспектор в”Инспекция по труда” – Велико Търново е посочено, че той заедно със ст.инспектор Деница Андреева на 21.08.2018г. след 9 часа отишли в офис на ответното дружество в гр. Велико Търново, бул.”България”№2 за извършване на проверка и за връчване на призовка. Пред офиса се срещнали с г-н С К, и след като се легитимирали със служебните карти г-н Калчев видимо се афектирал и с много висок тон агресивно и грубо ги обиждал и заплашвал. Същите констатации са описани и в доклада на ст.инспектор Деница Андреева. И двамата инспектори са заявили желанието си да бъдат отведени от производството, тъй като се почувствали притеснени за личната си сигурност.

На 28.08.2018г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда” подал сигнал до РП-Велико Търново по повод невъзможността на служителите да извършат контрол по спазване на трудовото законодателство, нито по работни места в обекти, стопанисвани от ответното дружество със законен представител С Д К, нито по документи. С постановление на ВТРП е отказано образуване на наказателно производство, като преписката е изпратена на Дирекция ”Инспекция по труда” – Велико Търново за реализиране на административна наказателна отговорност спрямо С Д К за административно нарушение по чл.515, ал.2 от КТ.

Предявеният иск по чл. 344, ал.

1, т. 1 от КТ за отмяна уволнението на ищеца по атакуваната заповед, предпоставя установяване в процеса от страна на работодателя законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение", т. е. установяване виновно неизпълнение на възложени му по съответния ред трудови задължения. Съгласно чл. 186 от КТ, виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, като нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания.

Като нарушение на трудовата дисциплина в атакуваната заповед за уволнение, работодателят е посочил неявяване на ищеца на работа на 13-ти, 14-ти, 17-ти, 18-ти, 21-ви, 25-ти и 26-ти август без да са налице уважителни причини. Доколкото е установено, че автопатрулите са работили по график, изготвен от св. И Н и утвърден от управителя на ответното дружество, то по делото не е установено за месец август изготвен или изменен график за е сведен до знанието на ищеца, с който работника да не се е съобразил.

Липсват доказателства, които да установяват кога е връчен на ищеца графика за дежурства за месец август 2018г. Връчването на представените графици беше оспорено от ищеца и предвид липсата негови подписи върху тях, както и с оглед липсата на други писмени доказателства за това, съдът не дава вяра на показанията на св.И Н, че ищецът е бил запознат с графикът /първоначален и изменен/ за работа за м. август 2018г. Същия свидетел е служител на ищеца и в този смисъл е заинтересован в полза на работодателя си, тъй като сам е изготвял графиците за работа и е следял за спазването им. Освен, че липсват писмени доказателства за това, показанията на св.Недев са в противоречие с показанията на св. Георгиев, който е видял график на автопатрула за м.август 2018г., в който името на ищеца е липсвало. След като ищецът не е имал възложени по установения ред от работодателя трудови задължения за месец август 2018г., то и неявяването му на работа през този месец не представлява виновно неизпълнение на трудовите му задължения.

За дата 13.08.2018г. безспорно се установи, че ищецът се е явил на работа за да се запознае с графика за дежурствата си за месеца, но управителя му завил, че вече не е на работа – отново според показанията на св.Георгиев. На 13.09.2018г. ищецът е имал готовност да изпълнява трудовите си задължения, но работодателят не му е осигурил възможност за това, поради което и след тази дата не е налице неизпълнение на трудовите задължения по вина на ответника.