Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 29.06.2022, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 181/2022
Вид
Решение № 182
Подписан
29.06.2022
В сила
29.06.2022
Състав
Аделина Тушева, Таня Живкова, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Монтана, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20221600500181 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 260030 от 28.02.22 г. ,постановено по гр. дело № 1105 от 2021 г.

МРС е признал за установено по отношение на П.Д., ЕГН **********, с електроснабден имот, находящ се в с. *, ул. *, ИТН * , че към 29.12.2020 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ЧЕЗ “АД, със седалище и адрес на управление гр.*, район *, бул.„ *“№*, бл.*, *, с ЕИКЛ*, представлявано от Л.В. и К. К.-граждани на Република Ч., ДЪЛЖИМО от П.Д. с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в с. *, ул. *, ИТН *, както следва:

355.86 лв. главница за използвана и незаплатена ел.енергия по партида с клиентски № *, за периода от 03.10.2017г. до 02.07.2020г. и 19.86 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 05.12.2017г. до 15.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2020г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № *ог 30.12.2020 година по частно гражданско дело № 2993 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана.

Така постановеното решение е обжалвано от особения представител на ответника П.

Д. с оплакване за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че решението е неправилно ,като се излагат подробни доводи в тази насока . Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да отхвърли предявените искове,ведно със законните последици от това.

Въззиваемата страна „ЧЕЗ “АД чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор,в който в твърди,че жалбата е неоснователна ,а атакуваното решение правилно поради което и следва да бъде потвърдено .

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства.

1

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел , че между страните е налице облигационно отношение ,като ищецът е доставил определено количество ел.енергия,което не е заплатено от ответника.Обсъдени са всички възражения на особения представител на ответника, като по подробно изложени съображения същите са оставени без уважение.

Районният съд е изяснил правилно фактическата обстановка, като правните му изводи са обосновани и законосъобразни и настоящата инстанция споделя същите изцяло.

Основното възражение развито в жалбата е, че не е доказано качеството на потребител на ответника.

Съдът намира същото за неоснователно.

Безспорно се установява от доказателствата по делото,че процесния имот,за който се претендира задължението, е получен от длъжника по наследство от своята майка П. И. .След нейната смърт е подадено Заявление за продажба на електрическа енегрия за битови нужди № */27.07.2017 г. от П.Д.,в което е отразено ,че е влязъл във владение на 17.05.2017 г. Като място на продажба на електрическата енергия е посочено с.*,ул.“*“ и вида на обекта *.

С оглед горното съдът приема за безспорно,че ищецът е доказал качеството на потребител на ел.енергия на ответника, поради което и оспорването на този факт от страна на особения представител/ който твърди,че е налице нов номер на партидата след 2017 г.

,като не става ясно на какво основание е направено това, т.е. не е доказано прекратяване на договора с предишния абонат / е напълно необосновано .

Видно от исковата молба, ищецът претендира заплащане на изразходвана ел.енергия именно за този обект за период след подаване на декларацията.

От изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява,че през процесния период длъжникът е употребил енергия,която не е заплатил.

С оглед направените възражения от страна на особения представител съдът е назначил и съдебно-техническа експертиза, която установява,че монтирания в обекта електромер е годен за процесния период и отговаря на метрологичните и технически характеристики .В тази връзка е неоснователно твърдението в жалбата,че това заключение е немотивирано.В съдебно заседание, когато е прието заключението,не е постъпило никакво възражение от страна на особения представител в тази насока, съответно няма и допълнителни искания както пред РС,така и пред настощата инстанция .

Предвид гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционният съд,че в случая е налице договорно неизпълнение по възникнала облигационна връзка между страните за доставка на ел. енергия при Общи условия, по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД от страна на ответника, който е неизправна страна.А след като това е така, то същият дължи стойността на използваната ел.енергия, поради което искът се явява основателен, както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД.

С оглед горното съдът намира атакуваното решение за правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.

2

При този изход на делото ответникът следва да заплати направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 325 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260030 от 28.02.22 г. ,постановено по гр. дело № 1105 от 2021 г.

ОСЪЖДА П.Д., ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ “АД разноски по водене на делото в размер на 325 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3