Решение № 14 от 10.01.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Варна, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Ст. Маркова

Членове:

Даниела Д. Томова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20223001000365 по описа за 2022 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.267 от ГПК.

Подадена е въззивна жалбa от „Морска градина Варна“АД, ЕИК 203284077, чрез законен представител П. Т. против решение № 260032/18.04.2022 г. на Окръжен съд - Варна, търговско отделение, постановено по т.д.№ 917/2018г., с което са отхвърлени предявените от „Морска градина Варна“ АД срещу „Морско казино“ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК 103780072, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, както следва: 1. за приемане за установено, че приетото с определение № 1672/15.05.2018г. по реда на чл.692 от ТЗ по т.д.№1495/2016г. на ВОС, вземане в размер на 278 777.00 лева главница, произтичаща от погасяване на данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника, обективирана във фактура №188/25.02.2015г. и фактура №189/26.02.2015г., установено с PA №Р 03000315010250-091-001 от 21.03.2016г., е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ и 2. за установяване съществуването на неприето от съда по несъстоятелността с определение № 1672/15.05.2018г. по т.д.

№1495/2016 г. на ВОС вземане в размер на 29 511.86 лева, представляващо 1 дължима законна лихва върху приетата главницата за ДДС, за периода 22.03.2016г. - 30.12.2017г., с право на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ и „Морска градина Варна“ АД, е осъдено да заплати по сметка на ВОС дължимата за производството държавна такса в размер на 1 260.47 лева, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендира се, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал в мотивите си на аргументи от отговора на синдика на „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/ Т. И., тъй като същият се явява правно ирелевантен като подаден от синдик, който към този момент е бил освободен от длъжност. Счита, че решението е постановено при явно несъобразяване волята на ответниците, които са признали исковете за основателни и доказани. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че процесното вземане е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ. Въззивникът намира за дължима и претендираната законна лихва като оспорва извода на Варненски окръжен съд за недоказаност на иска за присъждане на лихва за забава за периода 22.03.2016г. до 30.12.2017г. Твърди, че суборгиралият се в правата получава всички привилегии и правни последици от извършените действия на този, в чийто права се суборгира като посочва, че още първоначалният кредитор НАП, е отправил покана до „Морско казино“ЕАД /в н./ за заплащане на процесното задължение. Счита, че „Морска градина Варна“ АД освен, че се е суборгирало в правата на НАП, ползва и всички извършени до момента на суборгацията правни действия, включително и осъществената още преди 21.03.2016г. покана за плащане, отправена към длъжника и съобразно изложеното намира, че фактът кога отново е отправена покана към „Морско казино“ ЕАД се явява без правно значение. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира сторените разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна „Морско казино“ ЕАД /в н./ и от синдика на „Морско казино“ ЕАД.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът, чрез адв.Т., поддържа предявените искове. Претендира като разноски единствено сторените за държавна такса.

2

Въззиваемите страни не се явяват, редовно призовани, не изразяват становище по жалбата.

За да се произнесе по същата въззивният състав констатира, че производството е било образувано по искова молба на „Морска градина Варна“ЕАД, гр.Варна, ЕИК 203284077, представлявано от П. Т. и Р. Д., срещу „Морско казино“ЕАД (в н.), ЕИК 103780072, представлявано заедно и поотделно от „Франсис Резидънс“ЕООД и „Петрол Холдинг“АД – с прекратени правомощия, при задължителното участие на синдика на „Морско казино“ЕАД, Г. Д. М., с която са ппредявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, както следва: 1./ за приемане за установено, че приетото с определение №1672/15.05.2018г. по чл.692 от ТЗ по т.д.№1495/2016г. на ВОС вземане в размер на 278 777.00 лева – главница, произтичаща от погасяване на данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника, обективирана във фактура №188/25.02.2015г. и фактура №189/26.02.2015г., установено с РА № Р03000315010250-091-001 от 21.03.2016г, е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ; 2./ за установяване съществуването на неприето от съда по несъстоятелността с определение №1672/15.05.2018г. по т.д.

№1495/2016г. на ВОС, вземане в размер на 29 511.86 лева, представляващо дължима законна лихва върху приетата главницата за ДДС от 278 777.00 лева, за периода 22.03.2016г. – 30.12.2017г. (съгласно уточнителна молба №271491/16.12.2021г.), с право на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че подаденото от ищеца възражение по чл.690 от ТЗ срещу неприемане на вземането му било уважено частично от съда по несъстоятелността до размера от 278 777 лева, представляващо необезпечено вземане, произтичащо от погасяване на данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника, обективирана във фактура №188/25.02.2015г. и фактура №189/26.02.2015г., установено с Ревизионен акт от 21.03.2016г. и законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2018г. до окончателното изплащане, които вземания са включени в списъка на приетите вземания с Определение №1848/29.05.2018г. по т.д.№1495/2016г. на ВОС, обявено в ТР на 30.05.2018г., с поредност на удовлетворяване съответно по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ и по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ, а за разликата над 278 777 лева до пълния предявен размер от 308 288.86 лева, а именно за сумата 29 511.86 лева, представляваща начислена законна лихва за периода 22.03.2016г.

3

- 31.12.2017г., възражението е отхвърлено, с което ищецът обосновава правния си интерес от иска. Главното вземане на ищеца се твърди, че произтича от осъществена между него и ответника облагаема доставка /покупко-продажба на недвижим имот/, по която продавачът – длъжник Морско казино ЕАД не е изпълнил задължението си за внасяне на начисления ДДС и последващо е ангажирана, на основание чл.177 ЗДДС, солидарна отговорност на получателя по сделката Морска градина Варна ЕАД /купувач/, като с РА № Р-03000315010250-091-001/21.03.2016год. за „Морска градина Варна“ЕАД са определени задължения в размер на 252 695.79 лева и лихви в размер на 26 081.21 лева, начислени за периода 17.03.2015 - 21.03.2016 год.

Така вместо да получи дължимия ДДС от НАП, поради ангажираната солидарна отговорност, към ищеца е приложен механизмът на прихващане с АПВ от 12.04.2016г. и РА от 09.05.2016г. по отношение на дължимата от ответника сума. По този начин ищецът е заплатил дълга на ответника към бюджета. С извършеното от него плащане ищецът се е суброгирал в правата на НАП срещу ответника, с което се е променил само титулярът на вземането, но не и неговият произход. Публичноправният характер на вземането, в което ищецът е встъпил, предопределя поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ, а не по т. 8, както е приел съдът по несъстоятелността.

По отношение на втория иск се твърди, че данъчното задължение е лихвоносно, поради което законната лихва е дължима от момента на възникване на задължението към НАП въз основа на РА от 21.03.2016г., когато същото е станало изискуемо и се разделя на два периода: до откриване на производството по несъстоятелност – 31.01.2017г. с поредност по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ и от откриване на производството до окончателното изплащане с поредност по чл.722, ал.1, т. 9 от ТЗ. Датата на откриване на производството по несъстоятелност е 31.01.2017г. и именно тя е обявена в ТР, тъй като се определя от датата на постановяване на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ, по аргумент от чл.634а от ТЗ.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Морско казино“АД (в несъстоятелност) е депозирал отговор, в който счита предявените искове за основателни и моли за уважаването им, като признанието на иска за законна лихва е до първоначално посочения в исковата молба размер от 24 558.36 лева, преди същият да бъде уточнен с молба №19666/29.06.2018г.

4

Синдикът на Морско казино АД, като задължителна страна на „Морско казино“АД, е депозирал писмено становище, в което поддържа доводи за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Счита, че лицата, чиято отговорност се ангажира по реда на чл.177 от ЗДДС, не стават носители на данъчното задължение, а солидарни длъжници за чуждо данъчно задължение. В случай на плащане, регресната отговорност се реализира по общия гражданскоправен ред. Суброгацията не е настъпила в условията на предявено от НАП публичноправно вземане, поради което не може да се обоснове поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ. НАП не е кредитор в производството по несъстоятелност за това вземане и изпълнилият чуждо публично задължение не може да се ползва с привилегиите на погасеното публично вземане. Отделно от това ищецът е знаел, че ответникът не е заплатил и няма намерение да заплаща дължимия ДДС, видно от сключения тристранен Анекс №3 от 13.03.2015г. За да бъде поставен ответникът в забава в случая е необходима покана, каквато е представена едва с исковата молба. Същата е връчена на 31.12.2017г., поради което ответникът е изпаднал в забава от 01.01.2018г., т.е. след датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради което вземането следва да се приеме като такова с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 9 от ГПК.

Съдът, въз основа на изложените от страните доводи и възражения, събраните доказателства, в пределите ва въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Решението е обжалвано изцяло, поради което и преценката на фактите е в обема на първоинстанционното производство. Поставените за решаване 5 въпроси касаят редът на удовлетворяване на платилият чуждо данъчно задължение ищец, кредитор на производството по несъстоятелност, съгласно чл.722 ТЗ както периода и дължимостта на законна лихва върху главницата – платен ДДС по доставката. Искът е с правно основание чл.694 ТЗ.

Не се спори между страните и се установяват предпоставките, обуславящи допустимост на предявените искове.

С решение №81/31.01.2017г., постановено по т.д. №1495/2016г. на ВОС, съдът е обявил неплатежоспособността на „Морско казино”ЕАД, с начална дата на 01.11.2015г. като е открил производство по несъстоятелност.

С молба за предявяване на вземане вх.№6291/26.02.2018год. кредиторът „Морска градина Варна“ЕАД е предявил в производството по несъстоятелност на длъжника „Морско казино” ЕАД вземане за сумата от 308 288,86 лв., от които 252 695.79 лева, представляваща главница -дължим от длъжника ДДС по доставка на 26.02.2015г., документирана във фактура №188/25.02.2015г. и фактура №189/26.02.2015г., както и сумата от 55 593.07 лева, законна лихва към 30.12.2017г. Към молбата за предявяване на вземането е приложена покана от ищеца до ответника, получена от последния от легитимирано лице на 31.12.2017г. (л.43), за плащане на посочената главница и лихва върху нея за периода 17.03.2015г. – 21.03.2016г., в размер на 26 081.21 лева. В поканата е посочен размер на лихвата, изчислен и към датата на връчването ѝ - 31.12.2017г.