Определение № 2409 от 20.08.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2409 гр. Бургас, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501397 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290 със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 чрез адвокат Христо Милчев от адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“ против определение № 450/29.05.2026г., постановено от Районен съд – Айтос по гр. д. № 629/2025г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение № 77/20.03.2026г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Според дружеството – жалбоподател, съществува еднозначна съдебна практика във връзка с прогласяването на нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на поръчителство, поради което делото не представлява фактическа и правна сложност. Поради това, процесуалният представител на ищеца разполага с възможност да използва вече изготвени документи, които само да прецизира. В допълнение към това, частният жалбоподател подчертава, че без да направи опит за доброволно уреждане на спора, ищецът е използвал формално наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува множество граждански дела, а именно: гр. д. № 629/2025г. и гр. д. № 630/2025г. по описа на Районен съд – Айтос.

„Кредирект“ ЕООД иска от въззивната инстанция да намали адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адвокат Иванова.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба, основано на цитирана съдебна практика.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Н. И. Л., ЕГН: ********** от ******** чрез адвокат Елена Иванова против „Кредирект“ ЕООД.

Ищецът иска от съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № ********., сключен между него и „Кредирект“ ЕООД като противоречащ на принципа добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК и да осъди ответното дружество да му върне сумата от 50,00 лева, представляваща недължимо платена по нищожен договор за кредит от 21.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

1

Ответната страна „Кредирект“ ЕООД, представлявана от адвокат Христо Милчев представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

С решение рег.№ 77/20.03.2026г., Районен съд – Айтос прогласява нищожността на договор за потребителски кредит № ********., сключен между Н. И. Л. и „Кредирект“ ЕООД и осъжда дружеството да заплати на Л. сумата от 529,56 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля иска за разликата до 590,32 лева като неоснователен и недоказан.

С решението, Районен съд – Айтос осъжда „Кредирект“ ЕООД да заплати на адвокат Елена Иванова адвокатско възнаграждение в размер на 470,39 евро с ДДС на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА.

„Кредирект“ ЕООД подава молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските и за намаляване на присъденото в полза на адвокат Иванова възнаграждение. В молбата, дружеството посочва, че съществува голям обем и еднозначна съдебна практика, свързана с предмета на делото и депозираните по делото писмени отговори и документи са еднотипни. Освен това, голяма част от фактите по делото са безспорни и делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Ответната страна Н. И. Л. подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата с правно основание чл.248 от ГПК. Л. подчертава, че в конкретния случай присъденото възнаграждение е в съответствие с възнаграждението, определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2024г.

С определение рег.№ 450/29.05.2026г., Районен съд – Айтос оставя молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение. Съдът посочва, че в мотивите на решението е изложил доводи по направеното възражение за прекомерност и не са налице нови обстоятелства и факти за промяна на решението.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Според чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. При преценка за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, съдът изхожда от фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита, времето за осъществяването й, квалификацията и опита на адвоката.

Според тълкуването, дадено в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, посочените в Наредба № 1/2004г. адвокатски възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са задължителни за съда при за определяне на адвокатското възнаграждение. За определяне на последното, значение имат видът на спора, материалният интерес и извършената работа съобразно фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай, от представения по делото договор за правна помощ и съдействие, сключен на 10.06.2025г. между Н. И. Л. и адвокат Елена Иванова се установява, че страните са уговорили възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Делото е образувано по искова молба, с която са предявени два обективно съединени иска. По делото е извършено и прието заключение на съдебно-техническа 2 експертиза. При това положение, изводът на районния съд, че възнаграждение в размер на 470,39 евро с ДДС по отношение на ответника „Кредирект“ ЕООД, съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от пълномощника процесуални действия, е правилен и обоснован.

Възражението на частния жалбоподател, че по отношение на предявените искове е формирана еднозначна съдебна практика и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, е неоснователно. Действително, предметът на спора не разкрива изключителна фактическа и правна сложност, но по делото са извършени множество процесуални действия и анализ на фактите, на които се основава спора. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждение в размер на 470,39 евро с ДДС не се явява прекомерно и не следва да се намалява.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното определение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 450/29.05.2026г., постановено от Районен съд – Айтос по гр. д. № 629/2025г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3