Решение № 1139 от 01.08.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. Плевен, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 2023***30100262 по описа за 2023 година

Обективно кумулативно съединени искове с с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 1754,22 лв и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 504,35 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 55,00 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: *** против Б. Х. К., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.*** № ***, в която се твърди, че на 20.10.2010г. в гр.Плевен бил сключен Договор за потребителски кредит № ***г., между „Юробанк И Е/ф Джи България" *** /Пощенска банка/, в качеството й на Кредитор и Б. Х. К., ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател. Твърди, че по силата на този договор, Кредиторът отпуска на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 2260лв. Твърди, че разрешения кредит е преведен по сметка с IBAN *** в банката на името на кредитополучателя. Твърди, че доказателство за превода е и банково бордеро № ***/22.10.2010г. за усвояване на кредит. Твърди, че предоставеният кредит е за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит.

Съгласно Договора за потребителски кредит от 20.10.2010г.. ответникът се е задължил да погасява задължението си на 110 месечни равни /анюитетни/ вноски ежемесечно, считано от 20/11/2010г., включващи главница и лихва, както следва: 33,97лв./тридесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ 1 през първата година от срока на договора и 36,35лв./тридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ - за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита. Твърди, че крайният срок за издължаване на кредита е с дата 22/12/2019г. За усвоения кредит Кредитополучателят заплаща на банката през първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12 %. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита. Кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на Юробанк и *** *** за потребителски кредит за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,25/едно цяло и двадесет и пет стотни/ пункта. Към момента на сключване на договора базовия лихвен процент на банката е в размер на 12,75%. Годишният лихвен процент на разходите по разрешения кредит е в размер на 16,48%. Твърди, че след усвояване на кредита длъжникът е погасил част от дължимите вноски, след което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията останало непогасено вземане в общ размер на 2313,57лв., от които главница 1754,22лв., лихва за забава 504,35лв., такса за поддръжка на разплащателна сметка 55лв.

Твърди, че на основание сключен Договор за възлагане на вземания на вземания (цесия) ог 18.01.2016г. и приложенията към него между „***” ***, с ЕИК *** и „***” ***, с ЕИК ***, задължението на Б. Х. К. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***г., било изкупено от ***. Твърди,че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, до длъжника било изпратено уведомление, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „***" ***. Уведомлението е изпратено на ответника по пощата с обратна разписка на посочения в Договора адрес. Писмото, съдържащо уведомлението за извършената цесия било изпратено на посочения в договора адрес: общ.Плевен, Плевен, ул."***" ***. Писмото било върнато в цялост, като причина за неполучаването му било отбелязано „непотърсено". Твърди, че адресът е актуален, тъй като същият е посочен и в депозираното възражение.

Моли да се има предвид факта, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, кредитополучателя получава уведомлението изходящо от ..***“ *** /стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Съдът следва да зачете този факт по силата на чл.235. ал.З ГПК.

Моли да бъде признато за установено, че Б. Х. К. с ЕГН ********** дължи на „***" *** - гр.София, сумата 2313,57лв., от които главница 1754,22лв., лихва за забава 504,35лв., такса за поддръжка на разплащателна сметка 55лв., неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящето дело разноски, също така и направените в заповедното производство разноски.

2

В срока на чл.131 от ГПК, е подаден писмен отговор от ответника, в който взема становище за допустимост но неоснователност на предявения иск. Твърди, че е нарушено правилото на чл.99 ЗЗД, като ищеца не е представил доказателства, че ответника е получил уведомлението за цесията.

Твърди, че по този начин не е знаел за смяната на кредитора. Прави възражение за изтекла погасителна давност за времето от 2016г. до датата на завеждане на исковата молба. Моли претенцията да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Договор за потребителски кредит №***г. между Юробанк И *** *** и ответника Б. Х. К. е сключен договор за потребителски кредит в размер на 2260 лв. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 110 месечни равни /анюитетни/ вноски ежемесечно, считано от 20/11/2010г., включващи главница и лихва, както следва:

33,97лв./тридесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ - през първата година от срока на договора и 36,35лв./тридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ - за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита. Крайният срок за издължаване на кредита е с дата 22/12/2019г. За усвоения кредит Кредитополучателят заплаща на банката през първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12 %. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита.

Кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на Юробанк и *** *** за потребителски кредит за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,25/едно цяло и двадесет и пет стотни/ пункта. Към момента на сключване на договора базовия лихвен процент на банката е в размер на 12,75%. Годишният лихвен процент на разходите по разрешения кредит е в размер на 16,48%.

Видно от Договор за възлагане на вземания от 2016г. между „***“ *** и „***“ *** и Приложение към потвърждение за извършената цесия, по силата на който задължението на Б. Х. К., произтичащо от Договор за потребителски кредит от 20.10.2010г., е било изкупено от „***“ ***.

Видно от представените по делото Пълномощни е, че цедентът „***“ *** е упълномощил цесионера „***“ ***, както и „***“ да извършват уведомяване от името и за сметка на цедента на всички длъжници за прехвърлянето към „***“ *** на вземанията на Банката към конкретните длъжници, съгласно Договора за прехвърляне на вземания, както и да извършват всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на Договора за прехвърляне на вземания.

До ответника е било изпратено Уведомление от адв.А. К..

– преупълномощена от „***“, в качеството му на пълномощник на „***“ *** и 3 на „***“ ***, с които ответника е бил уведомен, че, считано от датата на получаване на уведомлението кредитор спрямо него по Договор за потребителски кредит от 22.10.2010г., е „***“ ***. Видно от Известието за доставяне – обратни разписка, уведомлението не получено от ответника.

Препис от пълномощните, както и уведомлението са приложени към исковата молба.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Съдът приема, че договорът е изпълнен от страна на кредитора с факта на предоставяне на потребителския кредит. От ответника не се оспорва факта на получаване на кредита, а само са изложени възражения за погасяване по давност и за липса на надлежно съобщаване на цесията. Предоставянето на заемната сума се установява и от неоспореното Банково бордеро от 22.10.2010г./л.17 от делото/. Не са спорни между страните дължимите и незаплатени от ответника суми, които са в размер на 1754,22 лева главница по кредита, 504,35 лева възнаградителна лихва, съгласно уговорената в Договор за потребителски кредит от 20.10.2010г. Липсват твърдения и ангажирани доказателства от ответника по делото за заплащане на претендираните суми.

Посочените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че ответника е неизправна страна по Договор за потребителски кредит от 20.10.2010г. Няма спор още, че с Договора от 2016г. между „***“ *** и ищеца „***“ *** задължението на ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 20.10.2010г. е било изкупено от ищеца „***“ ***.

Спорно е надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Безспорно се установи по делото, че процесното вземане е било прехвърлено на ищеца по силата на договор за възлагане на вземания от 2016г. и приложението към него. С факта на подписване на договора, съответно от постигане на съгласие за сключването му, вземането към ответника по Договора за потребителски кредит от 20.10.2010г. е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца, който става носител на вземането, което обстоятелство обуславя и наличието на материалноправната му легитимация. Ето защо, не може да се приеме, че прехвърлянето на вземането няма да породи действие по отношение на ответника. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД не съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за 4 съобщаване, като няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника. Съобщаването може да бъде извършено по телефон, по телекс, по факс или писмено, като писменото съобщение не е задължително да бъде изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се попречи длъжникът да престира на лице, което не му е кредитор, като, за да стигне до знанието му станалата цесия, е без значение формата на извършеното съобщение, защото тя не е условие за валидност. Действието на съобщението до длъжника се явява правнорелевантно единствено и само до това, че изпълнение с погасяващ ефект може да се направи единствено на цесионера.

Задължението на стария кредитор да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне се обуславя и от това последния да знае на кого в бъдеще следва да изпълни своето задължение. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор. Безспорно е по делото, че ответника не е платил всички, дължими суми по договора за кредит в полза на който и да било от кредиторите. Съдът счита обаче, че той дължи изпълнение именно към ищеца, като приема, че съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането е направено чрез връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение, в която вземането е основано и на договора за цесия, посочен в нея, така и с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на вземания. Действително уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Допустимо е обаче предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника, като негов пълномощник. Според съда такова упълномощаване не противоречи на целта на нормите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съгласно чл.36 от ЗЗД, представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл.39 от ЗЗД/ и няма ограничения по закон, свързани с уведомяването за цесията. Или, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомлението за цесията, в каквато насока е и съдебната практика /Решение №137/02.06.2015г., постановено по гр.д. № 5759/2014г., II г.о., ГК на ВКС/.