Решение № 2811 от 20.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2811 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330115356 по описа за 2023 година

Предявен е иск на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл. 92 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 6 ЗПФУР.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ИЗИ ФИНАНС ЕООД с ЕИК: 201196810 и адрес: гр. София, Ж.К.ИВАН ВАЗОВ, УЛ.БАЛША № 17, ап.1 против Б. Й., с ЕГН ********** и адрес: гр.П., БУЛ.**********, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: следните суми: 1200.00 лева /хиляда и двеста лева/- главница, дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние ****** от ****** г.; 138.60 лева /сто тридесет и осем лева и шестдесет стотинки/- договорна лихва за периода ****** г.- ******г.; 151.89 /сто петдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава за периода ******г. – ******г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 18.08.2023г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12167/2023 г. по описа на ПРС. Претендират се и разноските, направени в заповедното производство и в настоящото исково производство.

Ищецът твърди, че на ******г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит от разстояние с ****** чрез сайта на дружеството, на адрес ******* , като на същия електронен адрес са публикувани общите условия за предоставяне на кредита, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, попълване на въпросник и маркиране на поле „ Съгласен съм с общите 1 условия“, с което кандидатът безусловно приема същите.

След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. След одобрение на кандидата, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване.

Потвърждаването става по следния начин: клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен уникален код и втори имейл с линк, като след отварянето на този линк следва да въведе получения код. По принцип преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговорът се записва. По този начин се потвърждава сключването на договора.

Посочения от клиента електронен адрес е: *******, а номерът ********. Активиращият код е ******. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карат, от което е видно, че предоставените данни съвпадат. Предоставена е и снимка тип „селфи“ с личната карта. Доколкото няма данни документът за самоличност да е откраднат се прави извод, че именно ответникът е предоставил снимките.

Твърди се, че горепосочената процедура е спазена и е сключен договор за заем, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер от 1200 лв. Сумата е преведена на посочената от ответника сметка в “Изи пей“ АД.

Връщането на предоставената в заем сума е уговорено, да се извърши чрез заплащане на 6 броя погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва за периода от ****** г. г. до ******г. Договорната лихва е уточнена в Договора, като уговореният годишен лихвен процент е 40,15%, а размерът на задължението за възнаградителна лихва е 138,60 лв.

Кредитът изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителния план ******г., като същия не бил погасен. Поради това ответникът изпаднал в забава от датата на падежиране на целия кредит – ******г. С оглед горното претендира вземане за законна лихва в размер на 151.80 лева за периода ******г. – ******г.

Кредитодателят многократно е правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, като същите са безуспешни. Вследствие на което е депозирал пред Районен съд- Пловдив заявление по чл. 410 ГПК, като е образувано ч.гр.д. и е издадена заповед за изпълнение. Поради връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника са дадени указания на заявителя да предяви искове за вземанията си, като това сочи да обуславя и правния му интерес. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез особен представител адв. М. Щ. е подал писмен отговор, с който счита че ответника има качество на потребител. Прави извод, че е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние между страните и всички стъпки от електронната платформа за получаване на заема са изпълнени. Твърди, че от тези обстоятелства разгледани в тяхната взаимовръзка обосновавали тезата, че ответната страна е ползвала система на финансовата институция, 2 като след избиране на параметрите на договора и запознаване с него е дала съгласието за сключването му при посочените в него клаузи и съдържание.

Счита договор за заем за недействителен и че ответника дължи само чистата стойност на отпусната сума. Сочи, че не е посочен действителния размер на задължението по ГПР в левове, а само в проценти. Не се съдържала информация за базата, върху която се начислявал лихвения процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница и по този начин потребителя не знаел как е разпределян лихвения процент във времето. Не ставало и ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на посочения размер.

Твърди, че никъде в договора не бил отбелязан какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия е приложен лихвения процент и дали същия отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 40.15%. За потребителя не ставало ясно колко е общия размер на всички задължения по договора за кредит, като се вземели предвид всички допускания във връзка с възможността за начисляване на допълнителни задължения за неустойка.

Сочи, че не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на посочения от кредитора фиксиран размер от 40.15%, поради което било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК. Посочва също, че този пропуск отново сам по себе си бил достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, пред. 1 ЗЗД и следвало, ако е предоставян заем, да се върне само неговата чиста стойност. С оглед гореизложеното моли да се отхвърлят предявените искове поради недействителност на процесния договор за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и моли да се приложи чл. 22 във вр. с чл. 23 ЗПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл.

415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 420, ал. 2 ТЗ и осъдителен иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение – договор за предоставяне на кредит ****** от ****** г., сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/, предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва и такса за разходи за събиране на просрочени задължения, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер.

3

Видно от приетия като писмено доказателство договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от ****** г.

С оглед оспорването на електронните документи от особения представител на ответника е допуснато изготвяне на съдебно – техническа експертиза. От приетото по делото заключение, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че е проведен разговор между лице, което се е представило като служител на Изи финанс и мъжки глас, представил се с трите имена и ЕГН на ответника. В разговора е пояснено на кредитополучателя, че преди превеждане на парите по Изипей се прави потвърждаване за сключване на договор за заем. Пояснено е, че се отпуска заем в размер на 1200 лв. със срок на връщане 180 дни, на 6 вноски, до ****** г., като сумата за връщане в случай на непредставяне на обезпечение е в размер на 1779, 60 лв.

Установява се, че в базата данни на ищцовото дружество фигурира потребител на име Б. Й. и имейл *******. Констатирано е изпращане на множество СМС-и до мобилен номер ******, като в един от тези СМС-и е изпратен код за потвърждение – „******“.

В приетия по делото като доказателство Договор за заем е уговорено, че заемната сума е в размер на 1200 лв., срок на договора за кредит – 180 дни, възнаградителна лихва в размер от 40,15 %, обща дължима сума в размер от 1338,60 лв. и обща дължима сума при непредставяне на обезпечение – 1779,60 лв., както ГПР в размер от 48,44 %.

Отразени са допусканите при определяне на ГПР. В чл. 3 от договора заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: банкова гаранция за сумата от 1338,60 лв. със срок на валидност 30 дни след крайни срок на плащане на задълженията по договора или две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да предоставят служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по други договор за паричен заем, сключен с Изи Финанс ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банки и финансови институции или ако имат – кредитната им история към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401„Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство. В договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 441 лв. на вноски от по 73,50 лв.

Прието са като доказателство и общи условия към договора за кредит.

Прието е като доказателство разписка от ИЗИ ПЕЙ АД, в която е отразено, че на ****** г. в 13:44:27 часа ответникът е получил от ищцовто дружество сумата в размер от 1000 лв.

Не се представиха доказателства за извършени плащания по договора за заем.

Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от 4 разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, както и чрез осъществен разговор по телефона, който е записан и е бил предмет на изследване при изготвяне на заключението на съдебно – техническата експертиза.