Разпореждане № 4858 от 27.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4858 гр. Благоевград, 27.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20261210102055 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя със седалище и адрес на управление: гр. Счрез юрисконсулт срещу длъжника Е. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П, за заплащане на неплатени електронни съобщителни услуги и начислени неустойки по предоставени услуги със системен партиден номер, като част от рамков договор № 503119143, сключен на 11.09.2023 година между Е. В. Г. и „А0, за посочените в заявлението суми. Претендират се и сторените по делото разноски.

Заявителят е представил към заявлението копие от цитираните в него договори, приложения, общи условия.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

По отношение на претендираните суми, представляващи начислени неустойки, във връзка с прекратяването на рамковия договор по вина на абоната по партида със системен номер, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите за отговорност на приложенията към рамковия договор, като договорът е прекратен по вина на абоната, както и претендираната мораторна лихва върху тези суми, съдът намира, че същите са вероятно неравноправни.

В приложения към заявлението договор, с приложенията към него, са включени клаузи за 1 отговорността на страните при неизпълнение и дължими неустойки, сред които и следната: ако при прекратяване на договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя икономически по-слабата страна. От съдържанието на представения договор, както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, както и такава част от разликата между стандартната цена на предоставеното на потребителя мобилно устройство съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и действително заплатената от потребителя цена за устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното уговорената неустойка има неравноправен характер, а също така излиза и извън обезпечителната и обезщетителна функции на неустойката. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически посилна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства заявителя е предвидил в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва.

Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както са уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга. Поради тези съображения разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на физическото лице потребител, имат неравноправен характер.

В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.

Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.

Относно неустойката за невърнато оборудване съдът намира, че уговорката е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което е налице хипотезата на 2 чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП, и договорната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 18 ЗЗП, а и клаузата не дължи сметка за обема на неизпълнението, поради което неустойката винаги е равна на цената на ново устройство, поради което е налице обоснована вероятност да се задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение посочената хипотеза на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. При договорена по този начин неустойка потребителят не бил в състояние да направи информиран избор, тъй като не бил наясно отнапред колко би дължал при евентуално разваляне на договора. В договора не е посочено при уговаряне на задължението, как е определена стойността на оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент. Освен това, тази претенция не е пряко свързана с присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото при невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка.

Отделно от това, липсват твърдения - какво е предоставеното оборудване и кога е предоставено, на каква стойност е същото.

Съдът намира, че в тази част на заявлението са налице отрицателните предпоставки на чл.

411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Предвид изложеното по-горе заявлението, в частта с която се иска присъждане на сумата от 102,26 евро, начислени неустойки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.07.2026г. до окончателното изплащане, както и сумата от 12,76 евро - мораторна лихва върху тази главница, СЛЕДВА ДА СЕ ОТХВЪРЛИ.

В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 6,06 евро държавна такса и 22,84 евро - юрисконсултско възнаграждение, което се дължи с оглед определеното от съда като дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление, подадено от заявителя „, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за следните суми:

-сумата от 102,26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, представляваща начислена неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, по силата на който договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната, като за начислените задължения са издадени следните счетоводни документи: 903930420/31.12.2024г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13EUR, с падеж 14.02.2025г.; 904297424/14.05.2025г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13EUR, с падеж 28.06.2025г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.07.2026г. до окончателното изплащане;

-сумата от 12,76 евро /дванадесет евро и седемдесет и шест евроцента/, мораторна лихва върху главницата, претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор, начислена за периода от 15.02.2025 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 20.07.2026 г.

3

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Асъс седалище и адрес на управление: гр. С, чрез юрисконсулт срещу длъжника Е. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П за заплащане на следните суми: