Решение № 1956 от 08.10.2025, Административен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1956

Кърджали, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ административно дело № 20257120700313 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Х. Х. М. от [населено място], [област], срещу Решение № 2153-08-132/14.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-3-08-01861556/25.02.2025 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 10.02.2020 г. – 04.04.2023 г., в размер на *** лв.

Въвежда доводи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, както и постановено в нарушение на процесуалните правила.

Твърди, че в обжалваното решение било посочено, че във връзка е извършена последваща проверка на изплатени парични обезщетения от ДОО за Х. Х. М., с писмо изх. № 1056-08-41/ 21.01.2025 г. [длъжност], [отдел] при ТП на ПОИ – Кърджали, е поискал от [длъжност] в същия отдел, да бъде извършена проверка, която да установи дали за периода от 23.01.2020 г. до 11.04.2023 г. лицето е отговаряло на определението за „регистриран земеделски стопанин“ на основание § 1, ал. 1, т. 5 от ДР па КСО.

В хода на проверката въз основа на изготвени справки от Областна дирекция „Земеделие“ - Кърджали, било установено, че била регистрирана като земеделски стопанин на 23.01.2020 г. На 04.03.2021 г. била извършена актуализация отново със засети основни култури „естествени ливади“ на площ 0.0539 ха. Контролният орган е констатирал, че за периода от 23.01.2020 г. до 30.04.2020 г. и от 25.09.2020 г. до 10.04.2023 г. имало подадени данни па основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с декларация обр. № 1 ,Данни за осигуреното лице“ за Х. Х. М. с код вид осигурен „13“.

При проверката контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали приел, че лицето не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода от 23.01.2020 г. до 30.04.2020 г. и от 25.09.2020 г. до 10.04.2023 г.

В Решение № 2153-08-132 от 14.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали се твърдяло, че въз основа на описаните констатации в констативен протокол № КВ-5- ***/ 24.01.2025 г., били издадени Задължителни предписания № ЗД-1-08- 01835859/ 24.01.2025 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01835874/24.01.2025 г., с които било предписано да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларации обр. № 1 ,Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващо сс лице Х. Х. М. ЕГН/[ЕИК]/ ***, за следния период: 23.01.2020 г. - 30.04.2020 г., 25.09.2020 г. - 31.12.2021 г. и 01.02.2022 г. - 10.04.2023 г„ с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители) и да се заличи декларация ОКД-5, подадена в ТД на НАП - Пловдив, офис [област] за мен Х. Х. М. с период.

Според административния орган липсвали данни всички дейности да са извършени от Х. Х. М., както и липсвали доказателства, че тази нива е поддържана в добро състояние, както и по какъв начин тя била окосена, а дейностите по балиране и транспортиране на балите се извършвали с механизирана техника за каквато нямало данни по преписката.

Счита мотивите на административния орган за хаотични и повърхностни.

Оспорва изцяло констатациите на издателя на оспорения акт, че не отговаряла на условията по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

Твърди, че описаните в решението задължителни предписания не й били връчени, поради което било нарушено правото й на защита.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-132/14.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-3-08-01861556/25.02.2025 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода 10.02.2020 г. – 04.04.2023 г., в размер на *** лв. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание се представлява от пълномощника адв. Я. С., който поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, не се явява. Чрез пълномощника юрисконсулт З. Б. оспорва изцяло подадената жалба. Депозира писмена защита, в която въвежда доводи, че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли депозираната срещу него жалба като неоснователна. Излага съображения, че липсвали доказателства, установяващи, че Х. Х. М. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин и че е произвеждала продукция за продажба. В случая не било налице условието, изискуемо по параграф 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, да се произвежда продукция, предназначена за продажба, което обстоятелство не обуславяло възникването на осигурителното правоотношение, а липсата на такова дефективно изключва правото на лицето да получава осигурителни плащания, в т.ч. и парични обезщетения по Глава 4, раздел 2-ри от КСО. Безспорно се установявало, че регистрацията на Х. Х. М. е единствено с цел да черпи права и приходи от фондовете на ДОО.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.01.2020 г. Х. Х. М. е придобила статут на регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. и е имала това качество до 11.04.2023 г., когато е била отписана от регистъра на земеделските стопани, като в този период, през 2021 г. и 2022 г., е имала извършени пререгистрации /Писмо на ОД „Земеделие“ – Кърджали с изх. № РД-12-02-26-1/14.01.2025 г. – л. 31/.

Видно от Справка „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“/л. 29/, Х. Х. М. е била регистриран като самоосигуряващо се лице за периода 23.01.2020 г. - 11.04.2023 г. Жалбоподателката се е регистрирала по реда на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, в качеството си на земеделски производител, със заявен осигурителен риск за фонд „Общо заболяване и майчинство“.

От представените и приети по делото 3 бр. справки за дейността на Х. Х. М., издадени от ОД „Земеделие“ – Кърджали /л. 30, стр. 1, стр. 2 и л. 45/, 2 бр. Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин и 2бр. Анкетен формуляр/л. 46 – л. 52/, се установява, че при първоначалната си регистрацията като земеделски стопанин/23.01.2020 г./, жалбоподателката е заявила, че е засяла естествени ливади с площ 0.0500 ха, като площта е променена при последващите пререгистрации на 04.03.2021 г. и 14.01.2022 г. но 0.0539 ха.

На 21.01.2025 г. [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали е поискал извършването на проверка по отношение на Х. Х. М. в качеството му на земеделски стопанин, за да се установи дали за периода от 23.01.2020 г. до 11.04.2023 г. лицето отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“/л. 28/.

При проверката контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че жалбоподателката не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периодите 23.01.2020 г. - 30.04.2020 г. и 25.09.2020 г. – 10.04.2023 г., за което е издал Констативен протокол № КВ-5-08-01835830/24.01.2025 г./л. 22/

С оглед установеното при проверката, контролният орган при ТП на НОИ – Кърджали е издал на Х. Х. М. Задължителни предписания № ЗД-1-08-01835859/24.01.2025 г. /л. 23/ за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периодите от 23.01.2020 г. до 30.04.2020 г. и от 25.09.2020 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01835874/24.01.2025 г. /л. 25/ за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 10.04.2022 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1 . Изложени са мотиви, че по отношение на жалбоподателката е извършена проверка и издаден Констативен протокол № КВ-5-08-01835830/24.01.2025 г. В хода на проверката била поискана информация от Областна дирекция „Земеделие” - Кърджали за предоставяне на анкетни карти и анкетните формуляри подадени от земеделския стопанин. В отговор на Областна дирекция „Земеделие” - Кърджали са предоставени анкетни карти и формуляри от които е видно, че лицето е регистрирано на 23.01.2020 г. със засети „естествени ливади“ 0.0500 ха, както и с регистрация на 04.03.2021 г. със засети „естествени ливади“ с площ 0.0539 ха.

Посочено е, че от направена справка в министерство на земеделието, храните и горите за средните добиви от полски култури се установило, че средния добив сено от постоянни ливади за регион Кърджали, който е обозначен като Южен централен е 2603 кг. за хектар. Лицето било декларирало площ от 0.0500 ха, което правело добив от около 130 кг. При средна цена на 8 лв. за бала сено от 20 кг., дохода от евентуална реализация на продукцията бил 52 лв., съответно доход от 4 лв. средно за 12 месеца на регистрация на земеделски стопанин. Евентуалната продажба на растителна продукция за толкова незначителна цена, в резултат на което да се реализират доходи и такива, които да формират печалба, като по този начин да се стимулирала дейността на земеделския стопанин целогодишно, било крайно несъстоятелно и нелогично. В тази връзка е прието, че регистрацията на Х. М. е направена единствено с цел придобиване на осигурителни права и същата не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин. Ежемесечното внасяне на осигурителни вноски без лицето реално да упражнява трудова дейност, само по себе си не е правопораждащ факт. Счетено е, че за лицето не е изпълнен състава на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно който „Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Задължителните предписания и констативния протокол са връчени лично на Х. Х. М. на 29.01.2025 г., в 14.30 часа/л. 27/, като липсват данни същите да са обжалвани в законоустановения срок. Следва да се отбележи, че предписанията са връчени на посочения в процесната жалба адрес – [населено място], [улица], [адрес].

От приложена към административната преписка справка „Суми по ЕГН и типове на документи“ за Х. Х. М./л. 17 – л. 21/, се установява, че в периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2023 г. включително, жалбоподателката е получила парични обезщетения при бременност и раждане, както и за гледане на малко дете до 2-годишна възраст, като общия размер на изплатените от ДОО парични обезщетение възлиза на *** лв.

С Разпореждане № РВ-3-08-01861556/25.02.2025 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали /л. 16/, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на Х. Х. М. да възстанови недобросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване, а парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетени за отглеждане на малко дете, за периода от 10.02.2020 г. до 04.04.2023 г., в размер на *** лв., от които *** лв. главница и *** лв. лихва, начислена от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В административния акт са изложени мотиви, че жалбоподателката е била регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 19.01.1999 г., считано от 23.01.2020 г. до 11.04.2023 г., като към момента на регистрацията и последващите актуализации лицето е посочило, че е засяло „естествени ливади“ на площ от 0.0500 ха и 0.0539 ха. Изложени са доводи, съгласно Бюлетин № 391- юни 2021 г. „Добиви от полски култури - реколта 2020“ на министерство на земеделието, храните и горите, било видно, че средния добив сено от постоянни ливади за регион Кърджали, който е обозначен като Южен централен е 2603 кг. за хектар. Лицето било декларирало площ от 0.0500 ха, което правело добив от около 130 кг. При средна цена на 8 лв. за бала сено от 20 кг., дохода от евентуална реализация на продукцията бил 52 лв. Прието е, че Х. М. е нямала качеството на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производството на растителна продукция, предназначена за продажба. Посочено е, че Х. Х. М. не е била осигурено лице за риска за общо заболяване и майчинство, като е съзнавала, че не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин, но същевременно с това е подавала данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, поради което и следвало да възстанови неоснователно получените парични обезщетения.

Разпечатката съдържа 33 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/636f6941-e9e0-47c5-9255-f38dd2f8d1b8