Решение № 264794 от 16.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

N. гр.София 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 27.05.2021 г. в състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 14130/ 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивни жалби от „Т.С.“ЕАД срещу Решение 213495/12.09.2019г. по гр.д. 75407/2018г. на СРС, 48 с-в, в частта за отхвърляне на исковете за мораторна лихва върху главниците за ТЕ и цена на услугата „дялово разпределение“ Въззивника прави оплаквания, че вземанията за периода ставали изискуеми след както се издаде обща фактура, което става след приключване на съответния отчетен период и издаване на изравнителните сметки. Посочва, че разполагал с констативни протоколи от Нотариус за датите на обявяване на сметките на потребителите на интернет страницата му от когато почвал да тече и срока за плащане и с изтичане на последния ден от месеца са изпаднали в забава, но не му било указано да ги представи.

Посочва, че общата фактура за сезон 2014-2015г била публикувана на 15.08.2015, за следващият сезон 2015-2016г. била публикувана на 31.07.2016г., за сезон 2016-2017г. била публикувана на 31.07.2017г.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно, и допустимо. По отношение на правилността на решението въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.

На първо място следва да се отбележи, че за конкретното дело е напълно ирелевантно кога са били публикувани общите фактури за сезони 2015-2016 и 2017-2018г, защото процесния период за главница върху която се търси и лихвата приключва на 30.04.2015г.

Неоснователно е оплакването, че съдът не указал на ищеца да представи твърдените в жалбата констативни протоколи. Съдът няма задължение а и право да указва на страните какви конкретно доказателства следва да представят. В случая с определението по насрочване е указано надлежно на ищеца, че носи тежестта да докаже изпадане в забава на ответника. Съда не може да указва представяне на конкретни писмени или други доказателства. Това би било нарушение на диспозитивното начало в процеса. Твърдените протоколи не са били представени, включително с жалбата, в която няма и искания по доказателствата.

Съгласно ОУ от 2014г. публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. По делото не са представени твърдените с жалбата протоколи и следователно няма доказателства за датата на обявяване на фактурите в интернет страницата на продавача и няма изпадане в забава на ответника.

В същите ОУ няма срок за плащане на сумите за цена на дяловото разпределение, при което е необходима изрична покана за изпадане в забава. По делото няма такива дори и твърдения за покана. Ето защо решението в обжалваната му част следва да се потвърди.

При този изход на делото право на разноски за въззивното дело има само въззиваемия ответник, който обаче не е доказал такива.

Водим от горното СГС, II-А

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 213495/12.09.2019г. по гр.д. 75407/2018г. на СРС, 48 с-в в обжалваната му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:

1. 2