Решение № 255 от 10.07.2024, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Костинброд, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850100452 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от С. Г. С. от гр. София, чрез адвокат Л. Б. от САК, срещу Районен съд Русе, Окръжен съд Русе, Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд.

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от: 10 000 лева, частичен иск от общ в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело 65169/2016 г. по описа на Софийски районен съд.

Заявява се евентуално искане – при приемане, че някой от ответниците не е причинил вреда, да бъдат осъдени останалите за цялата претендирана сума, както и ако бъде прието, че не е налице солидарна отговорност да бъде осъден всеки един от ответниците да заплати по 1/5 от претенцията или по 2 000 лева за всеки от тях.

Претендира разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Твърди се в ИМ, че по искова молба на ищцата с правно основание Закона за защита от дискриминацията, предявена на 05.02.2016 г. срещу „Д. Ес.Б“ ЕООД, е образувано гр.д. № 621/2016 г. по описа на РС Русе, което е прекратено в производство по подсъдността с определение от 13.04.2016 г., потвърдено от ОС Русе с определение от 21.06.2016 г., като за последното не е допуснато касационно обжалване с определение на ВКС от 27.10.2016 г., а въззивното и касационно обжалване са били инициирани от ищцата.

1

Твърди, че след изпращане на делото на ответника СРС почти две години по него не са извършвани действия, и едва след молба на ищцата от 25.01.2018 г. делото е насрочено за разглеждане на 08.05.2018 г. и са проведени пет съдебни заседания, а на последното от 31.01.2019 г., е приключило съдебното разглеждане, като една година по-късно е постановено решение, а именно на 10.02.2020 г.

Твърди, че по обжалване от ответника по това производство е образувано въззивно дело пред ответника СГС, като с разпореждане от 27.07.2020 г. делото е насрочено за разглеждане на 15.06.2021 г., когато е обявено за решаване, а въззивното решение е постановено на 09.07.2021 г.

Твърди, че по жалба на ответника от 07.10.2021 г. е налице произнасяне от ВКС на 13.05.2022 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивната инстанция.

Твърди, че е проведена процедура пред МП по реда на Глава трета“а“ от ЗСВ, но предложеното обезщетение е в размер на 1 100 лева, което счита за силно занижен размер.

Изтъква преживян емоционален дискомфорт и заради забавеното правосъдие повече от 7 години, като са възникнали и здравословни проблеми. Твърди, че се е чувствала безсилна и премазана от съдебната система, без да може да повлияе за разглеждане на делото в разумен срок. Твърди причинено неудобство от необходимостта да пътува от родния си град до София за участие в заседанията и за справки.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от упълномощения представител, който поддържа предявените претенции, като ангажира гласни доказателства.

Ответника ОС Русе подава отговор, с който оспорва иска, а алтернативно твърди прекомерност на исканото обезщетение. Посочва, че производството пред него е образувано на 14.06.2016 г., а произнасянето е на 21.06.2016 г., като след произнасяне на касационната инстанция делото е върнато на РС Русе на 02.11.2016 г., като забавянето не се дължи на действия на този ответник.

Твърди непосочване на вредите от страна на ищцата, настъпили в резултата от действия на ОС Русе.

Ответника ВКС подава отговор, с който оспорва иска, като счита, че не е налице виновно поведение, досежно цялостното разглеждане на делото.

Твърди, че срока от постъпване на делото на 29.12.2021 г., насрочването му за разглеждане в з.з. на 05.05.2022 г. и произнасянето с определение от 13.05.2022 г. е разумен срок. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ВКС и не е налице съпричиняване на противоправния резултат, което е условие за солидарна отговорност. Оспорва твърденията за неимуществени вреди.

Ответника СГС подава отговор, като оспорва иска и твърди нередовност на ИМ, както по отношение на алтернативните искания, така и относно различното фамилно име на ищцата в настоящото производство и делото, предмет на оплакването за бавно правосъдие.

Изтъква ритмична работа на втората инстанция по същество.

2

Изтъква въведените противоепидемични мерки през 2020 г., както и високата натовареност на СГС, поради което постъпилото непосредствено преди съдебната ваканция дело, е насрочено за първата свободна дата на конкретния съдебен състав. Твърди своевременно произнасяне след разглеждане на делото в о.с.з., както и своевременно администриране на касационната жалба. Оспорва твърдението за вреди и счита, че не могат да се отграничат причинените от дискриминационното отношение и причинените от продължителността на делото. Твърди прекомерност на претенцията.

Ответника СРС подава отговор в срок като оспорва иска. Твърди, че са събрани необходимите доказателства за решаване на делото и от въззивната инстанция, в едно съдебно заседание, което показва пълно и изцяло събиране на доказателствата от първоинстанционният съд. Изтъква високата натовареност на този орган на съдебната власт.

Счита, че дори и да е налице неспазване на инструктивни срокове за насрочване и произнасяне, това не е довело до надвишаване на разумния срок за разглеждане на делото.

Твърди недоказване на вреди и липса на причинно следствена връзка между тях и продължителността на производството пред СРС, като твърди и прекомерност на претендираното обезщетение.

Ответникът РС Русе не подава отговор.

В съдебно заседание ответниците не изпращат представител. Писмени становища са представени от ответниците СРС, СГС и ВКС

Искът е допустим. Налице е приключило гражданско производство, като е проведена процедура по глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която не е постигнато споразумение.

При разглеждане на приложените материали по воденото от ищцата дело, в различни моменти пред отделните ответници, както на отделните частни граждански дела и администрирането на жалбите по всички дела, съдът намира следното от правна и фактическа страна по отношение на отговорността на всеки един от ответниците:

Производството, за което се отнася оплакването на ищцата за забавяне е с правно основание по Закона за защита от дискриминация, като е претендирано обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Образувано е на 05.02.2016 г. пред РС Русе, където ищцата е подала своята искова молба, като на следващия ден е разпоредено осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК. С писмения отговор от 11.04.2016 г. на търговското дружество-ответник, по това дело е направено възражение за подсъдност, на основание на което съставът на РС Русе е прекратил производството и е постановил изпращането му на СРС, като определението по подсъдността е от 13.04.2016 г.

Определението по подсъдността е било обжалвано от ищцата, като след администриране делото е изпратено на ОС Русе, където на 15.06.2016 г. е образувано въззивно производство, а със съдебен акт от 21.06.2016 г. е потвърдено определението на РС Русе за изпращане на делото по подсъдност на СРС.

3

Актът на въззивната инстанция е бил обжалван пред ВКС, пред който на 26.08.2016 г. е образувано касационно производство, по което не е допуснато касационно обжалване с акт от 27.10.2016 г..

След приключване на производството по подсъдността, на 16.11.2016 г., делото е образувано пред ответника СРС, като следващото действие по делото е извършено на 21.03.2018 г. с постановяване на определение по чл. 140 от ГПК, с което са допуснати доказателства и е насрочено първо о.с.з. на 08.05.2018 г., при провеждане на което е постановено събиране на нови доказателства, а не са събрани допуснати такива, поради невъзможност на ВЛ да изготви заключение. Следващото открито заседание е проведено на 10.07.2018 г., когато е разпитан свидетел и е допусната повторна експертиза. Следващите две съдебни заседания са проведени на 23.10.2018 г. и на 20.11.2018 г., като и в двете не е прието заключение по повторната експертиза, което се случило на 30.01.2019 г., когато е прието заключение, даден е ход на устните състезания и делото обявено за решаване.

Решение е постановено на 10.02.2020 г.

Въззивна жалба срещу решението на първостепенния съд е подадена от търговското дружество на 04.03.2020 г., като след даване на указания /13.03.2020 г./ и отстраняване на нередовностите по нея 02.06.2020 г., въззивната жалба е била администрирана и след отговор по нея /01.07.2020 г./ делото и изпратено на СГС.

Въззивното производство пред ответника СГС е образувано на 08.07.202 г., като с разпореждане от 27.07.2020 г. е насрочено о.с.з. на 15.06.2021 г., когато не са събирани нови доказателства и делото и обявено за решаване. Решение на въззивната инстанция е постановено на 09.07.2021 г.

Въззивното решение е било обжалвано от търговското дружество с жалба, постъпила на 07.10.2021, като след администриране и постъпване на отговор по нея на 07.12.2021 г., делото изпратено на ответника ВКС.

Производството пред ВКС е образувано на 31.12.2021 г., като с неподлежащ на обжалване акт - определение от 13.05.2021 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което производството по делото е приключило.

След преценка на тези факти съдът намира, че по същество искът е основателен само срещу ответника СРС, след като в производството пред този съдебен орган е налице забавяне, за което липсва обяснение и обективна причина.

При преценка на сроковете за разглеждане на всяко едно производство не може да бъде игнориран въпроса за нормалното и приемливо развитие на производството пред всяка една инстанция, необходимостта да бъдат събрани съответните доказателства, както и обективните условия при които се е развивало производството. Следва да се отбележи, че заради производството по подсъдността е налице забавяне от девет месеца, през който е полезното действие е само осъществяването на процедурата по чл. 131 от ГПК, докато през останалото време въпроса за подсъдността са получени двукратни произнасяния по същество, както и произнасяне на касационна инстанция. Извън това производството по 4 същество се е развило пред три инстанции, което обективно предполага продължителност извън разбирането на всяка една от страните, водена от стремежа и желание за получаване на правосъдие в разумен срок, което обаче не може да се развие със скоростта на очакванията и желанията, а изисква спазване на необходимата процедура по гарантиране правата на всички страни за участие в производството, невъзможност да бъде ограничено правото на жалба по всеки подлежащ на обжалване акт, в това число и от ищцата в това производство.

Тук следва да се отбележи, че няма действия на ищцата, които да са довели до съществено забавяне именно приемайки, че упражняването на права и от нейна страна не представлява такова действие.

Производството пред РС Русе се е развило за малко над четири месеца, през което напълно приемливо и разумно като този срок е осъществена процедура по чл. 131 от ГПК, постановено е изпращане на делото по подсъдност, администрирана е частна жалба, поради което не може да се обоснове отговорност на този орган на съдебната власт за забавяне на производството извън разумното и необходимото.

Същото следва да се отбележи и за отговорността на ОС Русе, пред който производството се развило за два месеца, в който период е налице произнасяне по подсъдността, както и администриране на касационна жалба.

Няма забавяне и в производството пред ВКС в частното производство по подсъдността, което също е продължило два месеца и в този период е налице произнасяне по допускане на спора до касационно обжалване.

Разпечатката съдържа 49 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/636e25e3-f1de-4e9e-90cb-d9c641f9728f