Решение № 1755 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1755 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110176919 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, срещу Р. Д. Р., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,АДРЕС.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „Топлофикация – София” ЕАД, на недвижим имот с адрес: р. София,АДРЕС, в качеството си на собственик на имота и е потребявал топлинна енергия, като не е заплатил начислените суми за процесния период.

Моли съдът да признае за установено, че ответника му следните суми:

1472,78 лева (хиляда четиристотин седемдесет и два лева и 78 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 22,80 лева (двадесет и два лева и 80 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2022 г. до 26.09.2024 г., 25,70лева (двадесет и пет лева и 70 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 5,72 лева (пет лева и 72 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 26.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 609016/2024 г. по описа на СРС, 78 състав.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Оспорва в имота да е доставяно 1 твърдяното количество топлинна енергия, тъй като апартаментът не бил довършен и в него нямало уреди за отопление. По отношение на претенцията за дялово разпределение посочва, че е погасил същата. Прави възражение за погасяването по давност на част от претендираните задължения. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1.Правна квалификация

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ответникът е собственик на недвижим имот гр. София, АДРЕС 3. Доказателствена тежест

По иска с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на ответника, остойностено в размер на претендираната сума.

По иска с правна квалификация чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди; начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

Ответникът следва да докаже възраженията си в отговора на исковата молба.

4. Съдът е обявявил за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.

5. По основателността на иска:

Не се спори по отношение на обстоятелството, че ответникът е 2 собственик на процесния недвижим имот.

В качеството на титуляр на правото на собственост ответникът се явява страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. съобразно реално доставеното количество топлинна енергия е дължима сума в размер на 3364,66 лв.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на задължението по давност. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД.

В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение 14.10.2024 г. и задълженията за м.05,06,07.2021 г. - в общ размер на 95,21 лв. са погасени по давност. Следователно иска се явява доказан за размер на 3

3269,45 лв., като прендираната от ищеца претенция в по-малък размер 1472,78 лв. се явява основателна.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата за цената на услугата дялово разпределение. От съдебнотехническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че сумата за дялово разпределение за претендирания период е в размер на 25,7 лв. Между страните е безспорно, че сумата за дялово разпределение е платена след образуване на делото.

Следователно иска в тази част следва да бъде оставен без уважение, като погасен чрез плащане в хода на делото.Длъжникът следва да бъде осъден да плати законна лихва върху сумата от датата на заявлението до плащането 01.10.2025г.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, 3 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година.

Не е налице погасена по давност претенция за мораторна лихва.

Иска следва да се уважи в цялост.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

По разноските

В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят разноски по представения списък, в заповедното, така и в исковото производство. Съдът определя размер на юрк.възнаграждение 100 лв.

Ответникът въпреки, че е направил искане за присъждане на разноски в негова полза, не е представил доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Д. Р., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,АДРЕС, дължи на „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: 1472,78 лева представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 22,80 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2022 г. до 26.09.2024 г., 6,32 лв. законна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 14.10.2024 г. до 01.10.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 609016/2024 г. по описа на СРС, 78 състав, ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 5,72 лева - представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.09.2022 г. до 26.09.2024 г., както и иска за главница топлинна енергия за м.05,06,07.2021 г., а поради плащане в хода на делото ОТХВЪРЛЯ иска за 25,70лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г.

ОСЪЖДА Р. Д. Р., с ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство- 497,67 лв. и в заповедно производство - 84,22 лв.

Решението е постановено при участието на ДАЛСИЯ ООД, ЕИК 041029500, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5