Решение № 2017 от 25.07.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2017 гр. София, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20211100510139 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 19.04.2021г., постановено по гр.д. № 80838/2018г. по описа на СРС, ГО, 141 състав, е изнесен на публична продан на основание чл.

348 ГПК, следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор № ***, с административен адрес: гр. София, жк „Надежда“, ул. ****, и застроена площ от 65 кв.м. по КККР, одобрени със заповед РД-18-48/ 12.10.2011г., като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот, както следва: 1/2 идеална част за Л. К. Б. и 1/2 идеална част ЕВГ. К. Г.. Със същото решение ответникът ЕВГ. К. Г. е осъден да заплати на Л. К. Б., на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, сумата 4 575,27 лева, представляваща припадащите се на притежаваната от него ½ идеална част от допуснатата до делба еднофамилна жилищна сграда, необходими разноски за извършени строително – ремонти дейности, свързани с управлението, поддържането и опазването на общата вещ, в периода юли 2016 г. - юли 2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на молбата – 07.10.2020г. до 1 погасяването. Предявеният по реда на чл. 346 от ГПК от ЕВГ. К. Г. срещу Л.

К. Б. иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати сума в размер на 13 626, 66 лева, претендирана като обезщетение за лишаване от ползването на ½ идеална част от допуснатата до делба еднофамилна жилищна сграда, дължимо за периода от 08.07.2014 г. до 11.03.2020 г. включително, е отхвърлен.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ЕВГ. К.

Г.. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че предявената от съделителката Л.Б. претенция по сметки е недоказана. Излага, че представените договори за изработка са бланкетни, попълнени на ръка от едно и също лице, с еднакъв почерк, независимо от обстоятелството, че се твърди същите да са сключени в различен период от време. Освен това свидетелят М. е заявил при проведения му разпит, че не е съставял, подписвал или издавал разписка за плащанията по част от договорите. По тези съображения счита, че ангажирани договори за изработка са антидатирани и са съставени за нуждите на процеса, поради което не могат да установят наличието на съвпадащи волеизявления на страните по тях.

Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд, че всички разходи са направени за запазване и съхранение на процесния имот, или са увеличили неговата стойност. Приетите по делото съдебно-технически и оценителни експертизи установявали, че имотът се намира в изключително лошо състояние. Освен това изключително ниската стойност на сградата, определена от вещото лице по оценителната експертиза, не дава основание да се направи извод, че претендираните строително-монтажни работи са довели до увеличаване на стойността на сградата. Поддържа се и релевираното възражение, че в период от повече от 25 години и до настоящия момент единствено ищцата–съделителка е ползвала жилищната сграда, което подкрепя извод, че ако има извършени строително-монтажни работи, то те са обслужвали единствено личното й ползване и са удовлетворявали нужди на семейството й, а освен това същите са се погасили поради амортизация във времето. В жалбата изрично се посочва, че въззивникът не е давал съгласие за извършване на дейности, опазващи и съхраняващи качествата на делбената 2 вещ. Навеждат се съображения, че според показанията на разпитаните по делото свидетели, при извършването на ремонтните дейности е имало подмяна на едни вещи и материали с други. Не било установено обаче, че е имало нужда от подмяна, освен че това е направено по усмотрение на съделителката с цел да осигури по-удобен и по-луксозен живот за себе си и за семейството си. Така например подмяната на дървена дограма с ПВЦ такава е действие, което според съдебната практика е луксозно подобрение и не кореспондира с наложените стандарти за опазване и съхранение на вещта.

Счита, че при липсата на доказателства за посегателства или повреди срещу сградата или срещу семейството на съделителката, необоснован е изводът на съда, че разноските за поставяне на решетки на прозорците и за монтиране на метална врата са необходими разноски. Поддържа заявеното в първоинстанционното производство становище, че описаните строителномонтажни дейности не са извършени в твърдяния обем, а извършените такива са сторени без негово знание и съгласие, поради което не попадат в хипотезата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Същите били с индикации за полезни разноски /подобрения/ по чл. 61 от ЗЗД и би следвало отговорността на жалбоподателя да се ангажира само да размера на обогатяването му, каквото не било доказано в производството. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявената претенция по сметки по чл. 30, ал. 3 от ЗС да се отхвърли в цялост.

Насрещната страна Л. К. Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на материалния закон. Поддържа, че претенцията е доказана по основание и размер с оглед приетите и неоспорени от насрещната страна писмени доказателствени средства, както и предвид показанията на допуснатите до разпит свидетели. Твърди, че всички разходи са били извършени за запазване и поддръжка на делбения имот, като същите са били сторени в качеството й на владелец на нейната идеална част от имота и като държател на частта на другия съсобственик. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Решението, в частта, в която делбеният имот е изнесен на публична 3 продан на основание чл. 348 от ГПК, и в която е отхвърлена претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, е влязло в сила като необжалвано.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса – по извършване на делбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на суми, представляващи необходими разноски за извършени строително-ремонти дейности, свързани с управлението, поддържането и опазването на общата вещ, в периода юли 2016г. - юли 2020г.,

За да постанови обжалваното решение /в частта относно претенцията по чл. 30, ал. 3 от ЗС/ първоинстанционният съд е кредитирал събраните по делото гласни доказателствени средства, както и приетите и неоспорени от ответника писмени доказателства. При съвкупната преценка на тези доказателства е формирал извод, че претендираните разходи за извършени в процесния съсобствен имот строително-монтажни работи са действително направени от съделителя Л.Б. и същите са за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието би се влошило. Посочено е изрично, че разположението на къщата непосредствено на ъгъла на две улици, я прави уязвима срещу набези, поради което съдът е приел за необходим разход и този, свързан с поставянето на метални решетки и врата, за да бъде запазена в добро състояние.

Изключително лошото състояние, в което се е намирала къщата /който извод е мотивиран със заключението на приетата техническа експертиза/, макар и след извършване на констатираните от вещото лице ремонтни работи, е наложило несъмнено, за да бъде запазена, да бъде извършен ремонт на стени и таван, стълбище и площадка, баня, покрив, както и да бъде подменена дограмата, от която къщата се е наводнявала. По тези съображения е приел, 4 че съделителят Е.Г. следва да участва съразмерно с дела си, и да поеме половината от стойността на направените необходими разходи. Тъй като разходите са били необходими, а не представлявали подобрения, съгласие или знание на ответника не е било необходимо да бъде давано, поради което не е обсъждал релевираните в този смисъл възражения.

Настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила на 12.03.2020г. решение по допускане на делбата първоинстанционният съд е допуснал извършване на делба между Л. К. Б. и ЕВГ. К. Г. по отношение на следния имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор № ***, с административен адрес: гр. София, жк „Надежда“, ул. ****, и застроена площ от 65 кв.м. по КККР, одобрени със заповед РД-18-48/ 12.10.2011г., при следните дялове: 1/2 ид. част за Л. К. Б. и 1/2 ид. част за ЕВГ. К. Г..

С молба, представена в първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбеното производство, уточнена с молба от 21.10.2020г., съделителката Л.Б. е заявила претенция по сметки по реда на чл. 346 ГПК за сумата от 4 575, 27 лева, представляваща 1/2 от стойността на направени от нея разходи за запазване и поддръжка на допуснатия до делба недвижим имот, извършени в качеството й на владелец на нейната идеална част от имота и на държател на частта на другия съсобственик, в периода от м.07.2016г. до м.07.2020г., както следва: 1. Претърсване, подмяна на хидроизолационна хартия, тенекеджийски работи и ремонт на улуци и водосточни тръби – извършени през м.07.2020г., на стойност от 2 375 лева; 2. Поставяне на ПВЦ дограма и алуминиеви врати през м.07.2016г., на стойност от 1 840, 54 лева /стойност на закупените стоки и материали/; 3. Монтаж на окачен таван в коридора, банята и всекидневната, сваляне на стари тапети, поставяне на нови тапети в спалня, хол и всекидневна, извършено през м.09.2017г., на стойност от 960 лева; 4. Поставяне на подови и стенни плочки в банята с изграждане на водопровод и мръсен канал, смяна на сифон и изправяне на стена с варов циментов разтвор, извършено през м.05.2018г., на стойност от 1 465 лева; 5.

Поставяне на гранитогресни плочки на площадка и стълби с лайсни и фугиране, извършено през м.09.2018г., на стойност от 560 лева; 6.

Изработване и поставяне на метална входна врата и 5 броя стоманени 5 решетки на прозорците по фасадата на къщата, извършено през м.07.2018г., на стойност от 1 950 лева.

Съделителят Е.Г. и ответник по претенцията по сметки с молба от 24.11.2020г. е оспорил претенцията при твърдения, че описаните СМР са извършени без негово знание и съгласие, освен това в случая се претендирали произволно начислени суми, некореспондиращи с установените за тях в съответния бранш. Оспорени са и представените към договорите за изработка разписки за получени суми по съображения, че същите нямат удостоверителна сила по реда на Закона за счетоводството и на ДОПК.

Наведени са съображения, че не е имало необходимост от извършване на твърдяните ремонтни дейности, а това е станало по усмотрение на ищцата и с оглед осъществяваното от нея и от семейството й ползване на делбения имот.

Релевирано е възражение, че по-голяма част от дейностите са амортизирани и не са довели до увеличаване стойността на съсобствения имот.

В първоинстанционното производство са приети писмени доказателствени средства – договори за изработка, които не са оспорени от съделителя Е.Г. в частта относно вписаната в тях дата на сключване. Ето защо релевираните за първи път във въззивното производство възражения в този смисъл са преклудирани и не следва да се обсъждат.