Определение № 9082 от 23.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9082 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503713 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, против определение № 8377/28.02.2026г., постановено по ч.гр.д. № 47876/2024 г. на СРС, 59 с-в, с което на адв. Б. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., е присъдена сумата от 51,13 евро (100,00 лева) – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на заявителя В.И.Г. в производството по ч.гр.д. № 47876/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав. Жалбоподателят моли съда да иска отмени обжалваното определение в частта за разноските и да постанови нов съдебен акт, с който да откаже присъждане на адвокатско възнаграждение, респективно същото да бъде намалено.

Жалбоподателят поддържа, че липсват предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като насрещната страна е упражнила процесуални права в противоречие с принципа на добросъвестност по чл. 3 ГПК, чрез разделяне в множество самостоятелни производства на претенции, произтичащи от едно и също облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 401893 от 27.02.2020 г. Излага се, че най-напред през 2022 г. В.И.Г. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу дружеството-жалбоподател за сумата 779,99 лв., представляваща платена по договора сума, по което е било образувано ч. гр. д. № 44286/2022 г. по описа на Софийски районен съд. След депозирано от длъжника възражение е било образувано исково производство - гр. д. № 59342/2022 г. по описа на СРС. По това дело е постановено решение № 5887 от 13.04.2023 г., с което дружеството е осъдено да заплати сумата 799,99 лв., ведно със законната лихва. Твърди се, че след постановяване на решението ищецът е подал молба за поправка на очевидна фактическа грешка, в която е поддържал, че законна лихва не следва да бъде присъждана, а непосредствено след това е подал ново заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение именно за законната лихва върху сумата 799,99 лв., по което е било образувано гр. д. № 57884/2024 г. по описа на СРС.

Наред с това се излага, че впоследствие същата страна е предявила и нова отделна претенция, отново произтичаща от същия договор за потребителски кредит, този път за сумата 460 лв., представляваща част от платени лихви и неустойки, които не са били претендирани в производството по гр. д. № 59342/2022 г. Посочва се, че за тази сума е било образувано ч. гр. д. № 47876/2024 г. по описа на Софийски районен съд, по което е издадена Заповед за изпълнение № 26863/2024 г. Според изложеното в жалбата и в рамките на това производство ищцата отново е поддържала, че е налице фактическа грешка, изразяваща се в присъждане на законна лихва, след което е инициирала още едно, четвърто поред, заповедно производство във връзка със същото договорно правоотношение, този път само за законната лихва върху сумата 460 лв., по което е било образувано ч. гр. д. № 73458/2024 г. по описа на СРС. В частната жалба тези обстоятелства са изложени като основание за твърдението, че отделни елементи на едно и също имуществено притезание са били въвеждани в самостоятелни производства, последователно и поотделно, включително чрез самостоятелно претендиране на законна лихва върху вече заявени главници.

Наред с това се релевира възражение за липса на предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като се твърди, че заявителят не е материално затруднено лице, поради което се иска събиране на доказателства относно неговото имуществено състояние.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба е подал отговор, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно като излага съображения за това. Моли жалбата да бъде отхвърлена в цялост.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид материалите по делото и изложените от страните доводи, приема следното:

Със Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44286/22г. от 23.08.2022г. на СРС,179 състав, съдът е разпоредил длъжникът СИТИ КЕШ ООД да заплати на заявител В.И.Г. сумата 779,99 лева,представляваща вземане за заплатени без правно основание суми във връзка с договор за потребителски кредит № 401893 от 27.02.2020 г. за период от 27.02.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 16.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева, както и длъжникът СИТИ КЕШ ООД да заплати на адвокат К. Б., на основание чл.38,ал.1 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева. С последваща молба В.И.Г. сочи, че в заповедта за изпълнение на парично задължение е налице допусната техническа грешка - е посочена и присъдена законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Посочено е, че законна лихва не е претендирана със заявлението. С Разпореждане 116603/21.09.2023 по гр.д. №44286/2022г. на СРС, съдът е допуснал исканата поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта.

По ч.гр.д. №47876/2024г. по описа на СРС, 59 състав е издадена заповед за изпълнение от 2

27.08.2024г., с която е разпоредено СИТИ КЕШ ООД да заплати на заявител В.И.Г. сумата 460,00 лева, представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неоснователно заплатена сума от заявителя на длъжника, във връзка с Договор за потребителски кредит № 401893 от 27.02.2020 г., сключен межди Сити Кеш ООД и заявителя, поради недействителност на отделни негови клаузи, установени с влязло в сила съдебно решение № 5887 от 13.04.2023 г.

С решение от 10.11.2024г. по ч.гр.д. № 47876/2024г. съдът е допуснал поправки на очевидни фактически грешки в издадената по ч.гр. дело № 47876 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 59 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 26863 от 27.08.2024 г., и изпълнителен лист № 24416 от15.10.2024 г., както следва – думите „ведно със законна лихва за периода от08.08.2024 г. до изплащане на вземането“ СЕ ЗАЛИЧАВАТ.

С обжалваното определение № 8377/28.02.2026 по ч.гр.д. № 47876/2024г. на СРС, 59 състав, в производство по чл.248 ГПК съдът е приел, че е бил сезиран със заявление от В.Г., подадено чрез адв. К. Б., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Сити Кеш ООД за сумата 460,00 лв., представляваща неоснователно заплатена сума по договор за потребителски кредит № 401893 от 27.02.2020 г., поради недействителност на отделни негови клаузи, установена с влязло в сила решение № 5887 от 13.04.2023 г. по гр. д. № 59342/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 179 състав, както и за държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. на основание чл. 38 ЗАдв., като към заявлението е бил приложен договор за правна защита и съдействие от 26.05.2023 г., удостоверяващ предоставяне на безплатна правна помощ.

Съдът е констатирал, че по заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 26863 от 27.08.2024 г. по ч. гр. д. № 47876/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20284 от 10.11.2024 г., с която са присъдени сумата 460,00 лв. и държавна такса в размер на 25,00 лв., без произнасяне по претендираното адвокатско възнаграждение. Прието е, че този пропуск представлява непълнота на съдебния акт, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 248 ГПК, приложим и в заповедното производство.

Първоинстанционният съд е изложил, че заповедта е влязла в сила поради липса на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, като е приел, че длъжникът е узнал за претенцията за адвокатско възнаграждение с връчването на молбата по чл. 248 ГПК, по която е подал становище, оспорвайки наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът е приел, че от представения договор за правна помощ и съдействие се установява предоставяне на безплатна правна помощ, като липсват данни, които да опровергават материалната затрудненост на заявителя, а доказателствената тежест за установяване на 3 противното е на длъжника. При съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на производството е определил дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лв., като е постановил присъждането му по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв /51,13 евро/.

Относно по-късно образуваните дела – ч.гр.д. №73458/2024г. на СРС, 60 състав и ч.гр.д. № 57884/2024г. на СРС, 173 състав, се установява, че са образувани по заявления за издаване на заповеди за изпълнение относно вземания за законна лихва за определени периоди върху главниците от 799 лева и 460 лева. След служебна справка се установява, че и по двете заповедни производства не са присъдени разноски. Подадени са частни жалби от В.И.Г. нейния процесуален предствител, като производството по едната жалбя е прекратено от СГС и делото е върнато за постановяване на определение по чл. 248 ГПК от първоинстанционния съд, а по втората частна жалба е постановено определение № 3295 / 11.02.2026 на СГС, ЧЖ-IV-Д, с което е отменено определение № 52018/21.12.2025 г. по гр. д.

№ 22151/2025 г. по описа на СРС, 173 състав и е допълнено решение № 21153/20.11.2025 г. в частта за разноски, като „СИТИ КЕШ“ ООД е осъдено да заплати на В.И.Г. разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро; както и на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв да заплати на адв. М.Л. адвокатско възнаграждение в размер на 50 евро с ДДС за осъществено процесуално представителство на ищцата в заповедното производство, както „СИТИ КЕШ“ ООД на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв да заплати на адв. С.С. адвокатско възнаграждение в размер на 50 евро с ДДС за осъществено процесуално представителство на ищцата в исковото производство.

Настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че при сключен договор за правна защита и съдействие, в който страните са уговорили безплатно процесуално представителство поради наличие на основание по чл.38, ал.1, т.1-т.3 ЗА, съдът не изследва дали са налице посочените предпоставки, нито събира доказателства за това. Гражданският процес цели разрешаване на спор между страните, а присъждането на разноски е обективна последица от разрешаването на този спор, поради което съдът разпределя доказателствена тежест и събира доказателства, за да разреши правния спор, а не за да измести тежестта от понасянето на разноски. Облигационният договор има относително действие между сключителите го страни, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона случаи. Поради това в рамките на производство по чл.248 ГПК съдът не събира доказателства и не се произнася по същество относно действителността на представен договор за правна защита и съдействие, тъй като тези въпроси не са част от предмета на предявения иск. В конкретни случаи - при наличие на категорични доказателства - съдът следва да извърши служебно преценка за това дали договорът е нищожен, но в случая такива доказателства не са представени.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, с които се поддържа, че присъждането на адвокатско възнаграждение в процесното производство е 4 резултат от злоупотреба с право, изразяваща се в разделяне на претенции, произтичащи от едно и също облигационно правоотношение, в множество самостоятелни съдебни производства. Преценката за наличие на злоупотреба с процесуални права следва да се извършва с оглед конкретните процесуални действия, осъществени в рамките на разглежданото производство, както и към момента на упражняване на съответното процесуално право. Обстоятелства, възникнали след приключването на това производство, не могат да обосноват извод за недобросъвестност при упражняване на процесуалните права в него.