Определение № 2046 от 22.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2046 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Мария Ненова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300501953 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, чрез ст.юрк. Е.В., против определение №5584 от 08.05.2024г., постановено по гр.д.

№13106/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е оставена без уважение молба за изменение на Решение №1546/2024г. в частта за разноските.

Постъпила е и частна жалба от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, чрез ст.юрк. В.М.-С. против определение №5584 от 08.05.2024г., постановено по гр.д.№13106/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е оставена без уважение молба за изменение на Решение №1546/2024г. в частта за разноските.

Жалбите са постъпили в срока по чл. 275 от ГПК; подадени са от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложени са документи за внесени държавни такси.

Предвид изложеното, жалбите са редовни и допустими.

Жалбоподателите намират за недоказано, че между ищеца в първоинстанционното производство А. Д. и адв.Р. съществувала конкретна уговорка за предоставяне на безплатна правна помощ по конкретното исково производство. Твърдят, че районният съд в атакуваното определение приел, че доводите на жалбоподателите за изменение на решението в частта на разноските били несъстоятелни, тъй като били наведени едва в молбата по чл.

248 ГПК. В тази връзка сочат, че този извод на съда бил неправилен, тъй като той трябвало да извърши служебна проверка по отношение на това дали претендираните разноски били реално сторени. Навеждат още, че в случаите на чл. 38 ЗА, съдът бил длъжен да провери дали страните действително са 1 уговорили предоставянето на такава безплатна правна помощ. В предоставения по делото договор за правна помощ не бил ясно индивидуализиран неговият предмет, поради което нямало как да се направи извод, че същият е съставен за конкретното производство. Сочи какви са предпоставките за присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА, като навежда, че същите не били налице в настоящия случай, поради липса на индивидуализация на договора за правна помощ. Същият ищец образувал 8 на бр.дела, като по всички тях бил представляван от същия адвокат. Искането е да се отмени като неправилно определение №5584/2024г., като вместо него да бъде постановен нов акт, с който да се измени Решение №1546/2024г., в частта в която първоинстанционния съд е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р. в размер на 335 лв., като се остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

По делото е постъпил и отговор на частната жалба от адв. Р. Н. Р., с който изразява становище за неоснователност на така депозираните частни жалби. Моли атакуваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като разгледа така подадените частни жалби и като съобрази материалите по делото, намира същите за неоснователни, като мотивите за този извод са следните:

На първо място моментът, в който са депозирани доводите от страна на жалбоподателите за липса на индивидуализация по процесния договор за правна помощ се явява обуславящ въпрос. Видно е, че същите са наведени едва с молбата по чл. 248 ГПК, поради което и последващо разглеждане на този въпрос се явява безпредметно.

На следващо място при присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът се ръководи от правилото, че при успех на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Настоящият спор в производството е концентриран по отношение на въпроса дължи ли се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, в случаите когато договорът за правна помощ не е индивидуализиран съобразно данните по конкретното дело. Настоящият състав счита, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА е релевантно не дали в договора за правна помощ, респ.пълномощно са посочените конкретните индивидуализиращи белези на съответното гражданско дело, а дали в действителност е осъществена правна помощ. В настоящият случай е безспорно, че такава правна помощ е осъществена от страна на адв. Р. – същият е изготвил искова молба, следял е за интересите на неговия клиент по време на производството и не на последно място, първоинстанционният съд е решил спора в полза на неговия доверител. За да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА е важно спорът да е решен в полза на 2 лицето, ползващо се от безплатната правна помощ, като в този случай възнаграждението за адвокат се дължи от насрещната страна.

Поради съвпадение на изводите на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №5584/08.05.2024г., постановено по гр.д.№13106/2022г. по описа на РС-Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3