Решение № 5136 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5136 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100502012 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №21685 от 29.11.2024г., постановено по гр.дело №51968/2024г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в, е отхвърлен предявения Й. Б. Б., ЕГН ********** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, иск с правно основание чл.439, ал.1, във вр.чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 384,70 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. и сумата от 52,52 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.05.2013 г. до 18.05.2016 г., за които е издаден изпълнителен лист на 07.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 27859/2016 г. по описа на СРС, 47 състав и е образувано изпълнително дело № 20228380404684 по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, поради погасяване на вземането по давност.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че предвид липсата на влязло в сила съдебно решение за вземането, приложима е тригодишната давност, която не била прекъсвана или спирана с предприетите изпълнителни действия. Второто изпълнително производство било образувано след изтичането на давността. Позовава се и на перемирането на изпълнителното дело по силата на закона. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

1

Въззиваемият ответник, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд за наличие на действия, прекъсващи и спиращи теченето на давностния срок, който твърди да е петгодишен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването и от длъжника чрез възражение по реда на чл.

414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК- при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика. С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект, а именно- на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Няма основание да се счита, че по отношение на давностния срок кредиторът в случай на оспорено чрез възражение вземане следва да е в по-благоприятно положение от кредитора с неоспорено от длъжника вземане. Поради това съдът намира, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение по отношение на процесните вземания и 2 същите се погасяват с изтичане на петгодишна давност, ако не са настъпили факти и обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.

С ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва с всяко същинско изпълнително действие, като от този момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист 07.12.2017г. и от този момент е започнал да тече срокът на петгодишната погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист. На 20.12.2017 г. е образувано по молба на взискателя първото изпълнително дело, с което давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. С налагането на запор върху банкови сметки и пенсия на длъжника на 19.08.2018 г. давността отново е прекъсната. На 10.08.2022 г. е образувано второто изпълнително дело, а на 15.08.2022 г. е наложен запор върху банкови сметки и пенсията на длъжника. Всяко едно от гореизброените изпълнителни действия е прекъсвало давността за вземането по отношение на ищеца, като от последното такова действие до предявяването на иска не е изтекла петгодишната давност за вземанията, чиято недължимост е предмет на предявения иск по чл. 439 от ГПК.

Относно въведените и поддържани във въззивната жалба доводи за настъпила в хода на изпълнителното производство перемпция следва да се посочи, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК погасява само 3 упражненото от взискателя по съответното изпълнително дело сезиране въз основа на процесуалното му право да иска изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство на това основание не погасява правото да се започне ново изпълнително производство, ако изпълняемото право още съществува, защото прекратяването не погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание. С оглед на това, и в случаите, когато след настъпилата по силата на закона перемпция по силата на закона от взискателя е направено искане за предприемане на изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува искането на взискателя в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. С оглед на това въпросът дали конкретното изпълнително производство е перемирано, е неотносим към преценката за погасяване по давност на вземането, предмет на принудителното изпълнение, при предявен иск по чл. 439 от ГПК.

Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, което предвид ниската фактическа и правна сложност на спора следва да бъде определено на сумата от 50 евро.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №21685 от 29.11.2024г., постановено по гр.дело №51968/2024г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в.

ОСЪЖДА Й. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 50 евро- възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5