Определение № 1142 от 02.10.2018, Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е

Н И Е

2018

Дупница

Номер Година Град

IІ гр. отделение

Районен съд – Дупница състав

02.10.

2018 на

Година закрито

Иван Димитров

В заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа докладваното от гражданско

1683

2016 дело № по описа за г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №

393/14.08.2018 г. по гр. д. № 1683/2016 г. по описа на ДнРС съдът е уважил предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу И.Д.И., ЕГН **********, за сумата 1268, 07 лв. и е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от общо 2321, 50 лв. като погасен чрез плащане; присъдил е и разноски, включително по заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска.

С молба Вх. № 11347/11.09.2018 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като счита, че неправилно не са му присъдени разноските в пълния им размер. Излага съображения, че извършеното плащане в хода на висящото производство не следва да се отчита при присъждане на разноските.

Ответникът в срока по чл.248, ал.2 от ГПК е депозирал становище за неоснователност на молбата.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима.

Съдът счита, че направеното искане за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно, по следните съображения:

В производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес /Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.

Поради това съдът е взел предвид постъпилото плащане на част от претендираните суми, което рефлектира и върху установения размер на съществуващото към приключването на съдебното дирене вземане, респ. – до частично отхвърляне на претенцията на ищеца. Разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК е ясна и нейното прилагане изисква отчитане на степента на уважаване на претенциите на ищеца. При частично уважаване на предявен иск разноските, направени от ищеца, не могат да бъдат присъдени в пълния им размер.

Воден от горните съображения и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът О

П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение № 393/14.08.2018 г. по гр. д. № 1683/2016 г. по описа на ДнРС в частта за разноските, направено от процесуалния представител на ищеца.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в 1-седмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: