Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4484 от 08.11.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17118/2020
Вид
Решение № 4484
Подписан
08.11.2023
Състав
Величка Запрянова Запрянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4484 гр. Пловдив, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Т. Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20205330117118 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Предявен е иск за делба на следния недвижим имот: жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор № *****, находяща се в село Р., община М., област П., с адрес на сградата: село Р., ул. „И.“ **, със застроена площ: 204 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № ****.

Ищците Е. М. М., ЕГН ********** и съпругата му Н. М. М., ЕГН ********** искат да се допусне делба между тях и ответниците М. К. Х. и Е.

К. К. при следните квоти: за Е. М. М. - 7/10 ид.части; за Е. М. М. и съпругата му Н. М. М. - общо 1/10 ид.част в режим на СИО; за М. К. Х. и за Е. К. К. по 1/10 ид.част за всеки от тях. Сочат, че собствеността върху процесния недвижим имот е възникнала на различни основания, а именно: наследство по закон, наследство по завещание и покупко-продажба. Твърди се, че сградата първоначално е придобита от съпрузите К. М. Х., починал на *** г., и С. М.

Х., починала на **** г., в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ по силата на отстъпено право на строеж върху държавен, понастоящем 1 общински, имот, като е построена по време на брака. Със смъртта на К. М. Х., притежаваната от него ½ идеална част е наследена при равни квоти от преживялата му съпруга С. М. Х. и четирите им деца – ищеца Е. М. М., ответниците М. К. Х. и Е. К. К. и Т. К. И.. Твърди се, че с универсално нотариално завещание от **** г. С. М. Х. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на своя син Е. М. М., като след смъртта, последният е придобил притежаваните от нея по наследство и прекратена СИО общо 6/10 идеални части. Така квотата му в собствеността е станала в размер на общо 7/10 идеални части. След смъртта на родителите им, Т. К. И. е продала на *** г. придобита по наследство от баща си 1/10 идеална част от имота в полза на ищеца Е. М. М. по време на брака му с Н. М. М.. Така тази част е придобила статут на СИО между ищците по делото. Ответниците са собственици на основание наследство на по 1/10 идеална част, при които квоти се иска да се допусне делба.

С исковата молба е предявено искане за привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК за разпределяне ползването на делбения имот до извършване на делбата, като същият да бъде възложен на ищците.

Ответницата Е. К. К. не подава отговор на исковата молба.

Отговор на исковата молба е подаден от ответника М. К. Х., с който се иска искът за делба да бъде отхвърлен. Наведени са възражения, че сградата представлява незаконен стоеж, тъй като е построена извън обема на учреденото право на строеж и е с два входа. Изложено е, че ответникът и ищецът Е., макар да са братя са в обтегнати и силно влошени междуличностни отношения, като вследствие на нанесен побой и осъдително решение, притежаваната от ищеца Е. 1/10 идеална част от процесния имот е възбранена в полза на ответника М.. Твърди се, че бащата на страните е лице с различни имена, че ищецът не платил разходите за погребението на майката на страните. Изложено е, че майката на страните е неграмотна, поради което няма как да е оставила завещание в негова полза. Завещанието се оспорва от страна на ответника, като нищожно, доколкото се твърди, че не е подписано от наследодателя С. М. Х., която била неграмонтна /предвид уточненията, дадени в съдебно заседание от ***г./. При условията на евентуалност, ако не се установи така твърдения порок на завещанието, се прави възражение за възстановяване на запазена част, с която същото да бъде намалено.

2

С протоколно определение от **** г., с оглед възраженията за нищожност на оспореното завещание от наследодателя С. Х., като страна е конституирана и Т. К. И..

В дадения срок по чл. 131 от ГПК от същата е постъпил отговор на исковата молба, с който се взема становище за допустимост и основателност на предявения иск за делба, като се излагат съображения за неоснователност на възражението за нищожност на оспореното завещание. Сочи се, че къщата следва да бъде възложена на ищците, доколкото именно те са полагали грижи за общите наследодатели.

В съдебно заседание от **** г. ищците предявяват възражение, че ответникът М. К. Х. е недостоен да наследи и да претендира запазена част от наследството на своята майка, тъй като не се е противопоставил на системното домашно насилие, упражнявано върху нея от страна на нейния внук – син на ответника М. Х..

В същото съдебно заседание от **** г. ответницата Е. К. К. е предявила искане да бъде възстановена и по отношение на нея запазената част от наследството на нейната майка, накърнена с оспореното универсално завещание. С протоколно определение от **** г., влязло в законна сила на ***** г. производството по същото е прекратено.

С протоколно определение № **** г. по делото по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на ищеца Е. М. М., починал на **** г., са конституирани наследниците му, както следва: дъщеря - С. Е. Х. и двама внуци - Е. С. М. и С.

С. М. - последните двама деца на починалия преди него негов син С. Е. М..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск за делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Между страните не е спорно, а и от представения по делото Типов договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от *** г. се установява, че на общия на ищеца и ответниците наследодател К. М. Х. е отстъпено безвъзмездно правото да построи жилищна сграда, съгласно одобрен проект, върху държавно урегулирано място от 765 кв.м., съставляващо парцел ****, в кв. ** по плана на село Р., област П. Не е спорно също така, че през време на брака между наследодателя К. М. Х. и С. М. Х. е 3 построена процесната сграда, както и е пристроена към нея през **** г. още една стая. Последното се установява и от събраните в хода на делото свидетелски показания от свидетелите Н. Х. М. (син на ответника М. Х.) и О.

О. А. (зет на ищеца), които настоящата инстанция кредитира в тази им част при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото са еднопосочни и не се опровергават от останалите доказателства по делото. Така първият свидетел установява, че сградата е построена от дядо му (К. Х.), като допълнително е пристроена една стая, а вторият свидетел сочи, че това се е случило през **** г. Бракът между общите наследодатели е прекратен на **** г. със смъртта на К. М. Х., през време на действие на СК от 1985 г. Следователно, предвид постановките на ППВС № 5/72 г., независимо от това, че договорът за отстъпване право на строеж е бил сключен само на името на единия съпруг, построената сграда е станала съпружеска имуществена общност. При прекратяване на съпружеската имуществена общност при действието на СК от 1985 г. със смъртта на съпруга, на основание чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) преживялата съпруга С. М. Х., е придобила на собствено основание ½ ид. част от сградата, а принадлежащата на починалия съпруг ½ ид. част е наследена по равно между нея и четирите им деца съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от СК или за всеки по 1/10 идеална част. Така към **** г. разпределението в съсобствеността по отношение на процесната сграда е следното: за С. М. Х. – 6/10 ид. части; за Е. М. М. – 1/10 ид. част; за Е. К. К. – 1/10 ид. част; за Т. К.

И. – 1/10 ид. част и за М. К. Х. – 1/10 ид. част.

В тази връзка ирелевантни за настоящото производство са възраженията на ответника М. Х., че сградата представлява незаконен строеж, че построеното е с по – голяма площ от предвиденото и има два входа, а неоснователно е възражението, че не е установена собствеността върху сградата. От приетото по делото удостоверение за търпимост на строеж от **** г., издадено от Община М. (л.13), се установява, че за процесната сграда със застроена площ от 204 кв.м., с административен адрес село Р., ул. „И.“№ ** са налице условията по § 16, ал. 1 от ЗУТ и сградата не подлежи на премахване и забрана за ползване. Следователно доколкото не се твърди и установява процесната сграда да подлежи на премахване, като за това да е налице влязла в сила заповед за премахване, същата, като самостоятелен обект на правото на собственост, представлява годен обект на делбата.

Построеното в повече, според показанията на свидетелите, които се 4 кредитират и в тази им част, по вече посочените съображения, представлява пристроена към основната сграда една стая. Допълнително пристроената площ, ако не е самостоятелен обект е съсобствена при същите права, при каквито е съсобствена сградата, тъй като присъединената допълнително площ следва собствеността на главната вещ ако не съставлява отделен обект на правото на собственост – чл.97 ЗС (решение № 413/23.10.2022 г. по г.д.№ 107/2012 г., I г.о. на ВКС ). Следователно построеното в повече, доколкото не представлява отделен обект на правото на собственост, следва собствеността на процесната сграда, както е установена по – горе.

Останалите възражения на ответника М. Х. относно усложнени роднински взаимоотношения и наличие на парични претенции между страните, не са във връзка с предмета на настоящото производство и не следва да бъдат коментирани.

Не е спорно между страните, а и от представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, вписан под акт № **, том **, дело № *** г. на Служба по вписванията при АВ П., се установява, че ищецът Е. М. М. е придобил по възмезден начин, чрез покупко – продажба 1/10 идеална част от процесния имот, от съсобственика Т. К. И.. При липсата на спор, че това се е случило през време на брака между двамата ищци Е. М. М. и Н. М. М., на основание чл. 21, ал.1 от СК, който се явява приложим, тази 1/10 идеална част се явява придобита в режим на съпружеска имуществена общност от двамата ищци.

По делото е представено универсално нотариално завещание № **, том *, стр. *** г. на Служба по вписванията гр. П. при АВ П. от С. М. Х. на ищеца Е. М. М.. Предвид направеното оспорване от страна на ответника М. К.

Х., следва да бъде изследван въпросът за действителността на извършеното завещателно разпореждане.

По възражението за нищожност на универсалното завещание на основание чл. 42, ал., б. „б”, вр. чл. 24 ЗН – поради това, че не е подписано от завещателя:

Фактическият състав на нотариалното завещание обхваща следните елементи: изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и 5 нотариуса. Липсата на който и да е от тях води до нищожност (решение № 135/14.02.2019 г. по г.д.№ 3188/2017 г., II г.о. на ВКС).

По делото е изготвена съдебнопочеркова експертиза, обективирана в протокол № *** г. (л.137). Същата не е оспорена от страните. Според заключението на вещото лице, подписът, положен за „Завещател”, е изпълнен от С. М. Х. Съдът кредитира изготвената съдебнопочеркова експертиза, доколкото същата е компетентно изготвена, с необходимите знания и умения и обоснована. От нея по несъмнен начин се установи, че подписа под оспореното завещание, е изпълнен именно от завещателя С. Х. Поради изложеното, с оглед разпределянето на доказателствената тежест, ищците установиха авторството на оспореното завещание и така направеното възражение от ответника М. Х. се явява неоснователно.

Изводът за действителност на универсалното завещание, обосновава разглеждането на обусловеното от него възражение за възстановяване на запазена част на ответника М. Х. от наследството на наследодателя С. М. Х., починала на***г.

По възражението за възстановяване на запазена част на основание чл.

30, ал.1 ЗН:

Запазената част е правото на наследника да получи по наследство имущество на определена стойност.

Чл.28, ал.1 ЗН определя лицата с право на запазена част от наследство – низходящи, родители и съпруг. В настоящия случай, от представеното удостоверение за наследници на С. М. Х., се установява, че ответникът – М.