Решение № 172 от 06.03.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№…. гр. Пазарджик, 06.03.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ ПЕТКОВА при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1900/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. С. Ш., с ЕГН **********, в качеството му на земеделски производител, против Наказателно постановление № 13-001755 от 27.09.2019 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 500 лева.

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновани доводи за отмяна на НП в представено писмено становище.

За въззиваемата страна- АНО не се явява законовият му представител, но се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и ангажира доказателства. Депозирано е писмено становище, в което се излагат подробни съображения за законосъобразност на издаденото НП, чието потвърждаване се иска.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ и като земеделски производител, не е уредил като трудови отношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М.Р.Н., ЕГН **********. Последната била установена при извършена проверка на 22.05.2019 г., около 09,00 часа в обекта на контрол- „масив от рози“, находящ се в землището на с. Г., местността „***“, стопанисван от работодателя, да престира труд, като работник „розоберач“, като беряла рози облечена с работни дрехи.

При проверката освен Н. били установени още 36 лица, които полагали труд в полза на ЗП В. Ш.. Със съдействието на служители от РУ- Пазарджик самоличността на работещите била установена. Част от тях попълнили декларации по чл.402 от КТ. За заварените на място работници, които не попълнили декларации по чл.402 от КТ бил съставен констативен протокол от проверяващите. В него били вписани трите имена на лицата, ЕГН или дата на раждане, след което всяко лице положило подпис срещу името си. Впоследствие от РУ- Пазарджик бил съставен и списък на всички работещи лица, в който били вписани точните три имена и ЕГН.

При оформянето на декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ Н. декларирала елементи на трудово правоотношение със ЗП В. С. Ш..

На място при проверката бил установен синът на ЗП. На него била връчена и призовка за жалбоподателя, с указания да предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с наети от него лица, предоставящи му работната си сила за извършваната селскостопанска дейност.

На 27.05.2019 г. в ДИТ- Пазарджик били представени писмени документи за дейността на ЗП, вкл. и във връзка с наети от него лица за престиране труд при осъществяване на дейността му. При извършения преглед на документация на ЗП било установено, че не бил представен писмен трудов договор, сключен между М.Н. и В. Ш., нито еднодневен договор. Извършена била и справка в ИС на ИА „ГИТ“- Регистър трудови договори, от която било установено, че за М.Н. няма подадено уведомление за сключен трудов договор между нея и Ш.. От справката станало ясно, че и за останалите лицата, предоставяли към датата на фактическата проверка работната си сила, не са били сключени трудови договори в писмена форма.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на писмен трудов договор.

По този повод против жалбоподателя за извършеното нарушение били съставени общо 37 АУАН, в това число и за процесното лице, престиращо труд. АУАН № 13-001755/12.08.2019 г бил съставен на 12.08.2019 г. от св. Р.М.- гл. инспектор в Дирекция „ИТ“- Пазарджик, в присъствието на В. Ш., след което му предявил акта и връчил екземпляр от него срещу подпис. В акта Щ.вписал собственоръчни възражения, а именно: „не е истина“.

Въз основа на акта на 27.09.2019 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено на дъщерята на жалбоподателя С.Х.по пощата на 02.10.2019 г., видно от известие за доставяне ( л.7 от делото), а жалбата против НП била подадена от наказаното лице чрез наказващия орган до съда на 09.10.2019 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на

НП пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Р.М. и свидетелите П.Н. и М.Ш..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че

АНП е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя, който е бил поканен надлежно в Дирекция „ИТ”- Пазарджик, предявен му е и връчен срещу подпис. Въз основа на акта, неприемайки направените възражения от нарушителя, АНО е съставил НП. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение.

Съдът намира за неоснователно възражението, направено от процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на НП, а именно, че бил посочен друг АУАН, въз основа на който се издава НП, че било посочено погрешно качество на субекта на престъплението- „земеделски производител“, както и че не бил посочен ЕГН на санкционираното лице, а ЕИК, както и че е посочена неправилна правна квалификация на нарушението.

Вярно е, че в НП е посочено, че се издава въз основа на АУАН № 13-001755 от 12.08.2018 г., а по преписката е приложен АУАН със същия номер и от същата дата, но от 2019 г. Стана ясно обаче от всички доказателства по делото, че проверката извършена в обекта за контрол е осъществена на 22.05.2019 г. Няма спор, че едва след тази проверка и представянето на изискани от жалбоподателя документи, се е пристъпило към съставяне на АУАН, в това число и на процесния. При това положение несъмнено АУАН, поставил началото на АНП е именно приложеният по преписката АУАН № 13-001755 от 12.08.2019 г., който е и послужил за издаване на атакуваното НП. С оглед на това и съдът счита, че в НП е допусната техническа грешка в изписването на годината на издаване на АУАН. Макар и да е налице нарушение, то същото не е съществено, тъй като не засяга възможността за преценка на сроковете по чл.34 от ЗАНН, нито засяга правото на защита на нарушителя. С допуснатата техническа грешка не се осуетява и възможността за съдебен контрол на НП.

Несъстоятелни са и възраженията относно качеството на субекта. С НП е санкциониран земеделския производител (ЗП) В. Ш.. На него е повдигнато и административното обвинение с АУАН. Следва да се посочи, че същият с оглед на работата, която извършва има качеството на земеделски производител съгласно §1 т.1 от ЗПЗП. Той е и регистриран като земеделски производител в ОД „Земеделие“ Пазарджик към МЗХ, съгласно представените и приети по делото документи за регистрация (виж л.52 от делото). В този смисъл и правилно е определено качеството на субекта на нарушението. Освен това няма спор, че ЗП може да бъде както юридическо, така и физическо лице. В случая е санкционирано физическото лице В.

Ш..

Този извод не може да бъде променен с оглед направеното възражение и за непосочен ЕГН на санкционираното лице, а на посочено ЕИК, което индивидуализира ЮЛ. Макар и резонно, това възражение е неоснователно. Това е така, тъй като посоченият 10-цифрен номер срещу името на ЗП В. Щ.съответства на неговия ЕГН, посочен в АУАН (на две места), съответства и на посочения ЕГН в Регистрационната му карта на ЗП, а и именно този номер като ЕГН самият жалбоподател е посочил и в жалбата си до съда (л.4 от делото) и във възражението си до АНО срещу съставения АУАН (л.8 от делото). В случая макар да е допусната неточност като пред номера е посочен ЕИК, вместо ЕГН, то не променя обстоятелството, че се касае за посочен именно ЕГН, който е уникален за всяко физическо лице и несъмнено съответства именно на ЕГН на В. Ш., който освен това е индивидуализиран и със своите точно посочени имена- лично, бащино и фамилно.

Посочването в НП на абревиатурата ЕИК, според съда не внася неяснота относно това, че е санкционирано именно ФЛ, а не ЮЛ. Това е така, тъй като не са посочени и други задължителни за ЮЛ при тяхната индивидуализация реквизити, а именно наименование на фирмата, правна организация на ЮЛ (ЕТ, ЕООД, ООД, АД, ЕАД, СНЦ и т.н.), седалище и адрес на управление, законен представител. Видно от НП, такива отразявания липсват. Посочени са три имена и 10-цифрен номер, макар и с допуснатата неточност като ЕИК, който съответства на ЕГН, идентифициращ физическите лица. При това положение несъмнено в случая е санкционирано именно физическото лице В. Ш.. Освен това самият В. Щ.съзнава много добре, че е регистриран като ЗП и че като такъв той няма ЕИК, защото не се е превърнал в нов правен субект, а има само ЕГН, като много добре знае номера на същото, който номер съответства на изписания в НП под ЕИК. При това положение за жалбоподателя е несъмнено, че в НП е посочен именно неговия ЕГН.

Съдът не споделя и възражението за неправилна правна квалификация и по-конкретно за несъответствие между описанието на нарушението и посочената за нарушена правна квалификация. Както се посочи по-горе вменено е нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а втората- че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В описанието на нарушението е посочено, че жалбоподателят не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила от М.Н., като не е сключил в писмена форма трудов договор с нея. При това положение съдът намира, че е налице пълно съответствие между посочената за нарушена правна норма с нейната привръзка и направеното словесно описание на нарушението. Това е така, тъй като жалбоподателят не е уредил въобще като трудови, посредством сключването на писмен трудов договор, отношенията на предоставяне на работна сила от страна на посоченото лице, което е заварено в обекта за контрол да престира труд. Сочената от процесуалния представител на жалбоподателя за нарушена в случая правна норма на чл.61 ал.1 във вр. с чл.62 ал.3 от КТ, касае хипотезата, когато отношенията са регулирани като трудови и е налице сключен трудов договор, но това не е станало преди постъпването на работа на работника и за сключения трудов договор не е уведомена съответната ТД на НАП в законоустановения срок. Такова описание на вмененото нарушение в АУАН и в НП обаче липсва.