Решение № 4114 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4114 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Д. К. Демирев

Мила Г. Д.а при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Мила Г. Д.а Въззивно гражданско дело № 20241100511495 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното,

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

С решение № 4160 от 03.05.2022г. по гр.дело № 73310/2021г. по описа на СРС, 69 състав, е 1) отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Д. Н. Г., извършено със заповед № 00000030/24.07.2021г., считано от 24.08.2021г. на управителя на „Пегас Алфа“ ЕООД като незаконосъобразно; 2) възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът Д. Н. Г. на заеманата до уволнението длъжност при ответника „ПЕГАС АЛФА“ ЕООД - „шофьор цистерна“ с код по НКПД 83322007; 3) „Пегас Алфа“ ЕООД е осъден да заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ на Д. Н. Г. сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа, вследствие незаконното уволнение, извършено със заповед № 00000030/ 24.07.2021г., считано от 24.08.2021г. на Управителя на „Пегас Алфа“ ЕООД за периода 24.08.2021 г. - 24.01.2022 г., като искът е отхвърлен за сумата над 4200 лева до 5040 лева за периода 24.07.21г.23.08.21г.; 4) отхвърлен е предявеният от Д. Н. Г. срещу „Пегас Алфа“ ЕООД иск по чл. 220, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 840 лева за неспазен срок на предизвестие и 5) отменена е като незаконосъобразна на основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ Заповед № Д-002/15.08.21г. на Управителя на „Пегас Алфа“ ЕООД, с която на Д. Н. Г. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

1

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 98336/17.05.2022г., подадена от ищеца Д. Н. Г., насочена срещу горепосоченото решение в частта му, с която искът по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, предявен от ищеца срещу „Пегас Алфа“ ЕООД, е отхвърлен за сумата над 4200 лева до 5040 лева за периода от 24.07.2021г. до 23.08.2021г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в неговата обжалвана част. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че от представените по делото доказателства се установява, че той не е бил в трудово правоотношение с друг работодател.

Към момента на постановяване на решението били изминали повече от шест месеца от процесното уволнение. Жалбоподателят допълва, че дори и към момента на подаване на въззивната жалба не се намира в трудовоправна връзка, поради което искът по чл.225 КТ се явявал изцяло основателен. Моли решението да бъде отменено в неговата обжалвана част, а предявеният иск да бъде уважен в пълния му размер от 5040 лева. Претендира и разноски.

Отправил е доказателствено искане по делото да бъде прието удостоверение от 11.05.2022г., издадено от ТД на НАП – Велико Търново.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът „Пегас Алфа“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност.

Посочил е, че ищецът е предявил иска по чл.225, ал.1 КТ за периода от 24.07.2021г. до 24.01.2022г., като съдът се съобразил с диспозитивното начало и присъдил обезщетение, считано от приетата дата на прекратяване на трудовото правоотношение – 24.08.2021г. до крайната посочена от ищеца дата – 24.01.2022г. Счита, че решението е правилно в неговата обжалвана част, поради което моли същото да бъде потвърдено. Не са направени доказателствени искания.

Подадена е и въззивна жалба с вх. № 99383/18.05.2022г. от ответника „Пегас Алфа“ ЕООД, с която първоинстанционното решение се обжалва в частите, с които са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, както и в частта, с която е уважен искът по чл.357, вр. чл.188, т.2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Излага съображения за недопустимост на обжалваното решение в частта по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. В тази връзка е посочено, че преди подаване на исковата молба работодателят е издал заповед № 2000031/17.08.2021г. за отмяна на заповед № 30/24.07.2021г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, поради което за служителя липсвал правен интерес от съдебна защита.

Освен това са изложени и съображения за неправилност на решението в тази част поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Ищецът представил с исковата си молба експертно решение № 3345/10.12.2019г. на ТЕЛК, за което липсвали доказателства да е влязло в сила. Работодателят посочил в отговора си на исковата молба, че не разполага с това решение, а с последващо становище било уточнено, че е направено възражение срещу влизането в сила на това решение. Въпреки тези възражения, съдът не задължил ищеца да представи доказателства за момента на връчването на решението на работодателя и за датата на влизането му в сила. Не е съгласен с 2 извода на районния съд, че трудовото правоотношение не е било прекратено по взаимно съгласие. Жалбоподателят сочи, че ищецът е поискал трудовото правоотношение да бъде прекратено, поради което работодателят издал заповед 20000032/17.08.2021г. за прекратяване по взаимно съгласие, считано от 24.08.2021г. Именно поради постигнатото между страните съгласие била издадена и заповед № 20000031/17.08.2021г. за отмяна на заповед № 30/24.07.2021г., която е атакувана от работника. Позовава се на практика на ВКС, според която при наличие на конкуренция на основания за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. В оспорваната от ищеца Заповед № 30/24.07.2021 г . било посочено, че трудовото правоотношение с „Пегас Алфа“ ЕООД се прекратява, считано от 24.08.2021 г., поради което до тази дата съществувало трудово правоотношение. Тази заповед била отменена със заповед № 20000031/17.08.2021г., поради което оспорваната заповед не породила действие. Предвид неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, жалбоподателят счита, че са неоснователни и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е недопустимо и в частта, с която е отменено наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ поради липсата на правен интерес за ищеца от предявяване на този иск, като излага подробни съображения. На следващо място твърди, че в тази част решението е неправилно. От показанията на свидетелите било видно, че работодателят е изискал обясненията на служителя по реда на чл.193 КТ, като се установявало и допуснатото съществено нарушение на трудовата дисциплина. Наложеното наказание било съответно на нарушението. Във връзка с приетото от съда, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на са индивидуализирани деянията на служителя, жалбоподателят счита, че заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ, когато мотивите на заповедта за уволнение отговарят на изискванията на чл.

189, ал .2 КТ за еднократност на наказанието и на разпоредбите на чл.194 КТ за съобразяване на сроковете и възможността за защита на наказания работник в хода на съдебното производство по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Така мотивиран, Пегас Алфа“ ЕООД моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо в частите, с които са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ и по чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ, евентуално да бъде отменено като неправилно в тези части. Моли решението да бъде отменено като неправилно в частите, с които са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Във връзка с оплакванията за допуснати процесуални нарушения жалбоподателят „Пегас Алфа“ ЕООД е направил искане на Д. Н. Г. да бъде указано, че следва да представи доказателства за датата на влизане в сила на експертно решение № 3345/10.12.2019г. на ТЕЛК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК Д. Н. Г. е подал отговор на въззивната жалба, депозирана от „Пегас Алфа“ ЕООД, с който е оспорил нейната основателност. Оспорил е доводите, че заповед № 30/24.07.2021г. е била отменена от работодателя. За отмяната на заповедта служителят научил в хода 3 на делото. Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която, за да породи действие отмяната на процесната заповед от страна на работодателя това следва да е станало преди завеждане на исковата молба и същата следва да е връчена /лично или по пощата / на работника. Това обаче не било направено от дружеството и едва с отговора на исковата молба на Д. Г. били представени заповеди № 31/17.08.2021г. и № 32/17.08.2021г. Правилно съдът приел, че трудовото правоотношение между спорещите страни е било прекратено със заповед № 30/24.07.2021г. и последващата заповед не е породила действие. Неоснователни били и доводите, че трудовият договор е бил прекратен по взаимно съгласие, тъй като не била спазена процедурата по чл. 325, ал.1 КТ поради липсата на валидно изразена воля от страна на работника за прекратяване на договора. По отношение на доводите за липса на доказателства за датата на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, Д.

Н. Г. е посочил, че самото представено по делото решение е заверено от РЗИ – Плевен с отбелязана дата на влизане в сила – 27.12.2019г. Поддържа, че има правен интерес от предявяване на иска за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, както и че не е била спазена процедурата за неговото налагане, тъй като работодателят не бил изискал обясненията на ищеца по реда на чл.193 КТ. Освен това самата заповед била немотивирана, като в нея не било посочено в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина и кога е било допуснато. По този начин работодателят нарушил разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ. Недопустимо било със свидетелски показания да се мотивира и допълва процесната заповед за дисциплинарно наказание. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваните от насрещната страна части. В отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена искова молба от Д. Н. Г., с която се предявяват обективно съединени в условията на кумулативност искове с правна квалификация чл. 357 вр. чл. 188, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ срещу „Пегас Алфа“ ЕООД. Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като е изпълнявал длъжността „шофьор цистерна“. Твърди, че работодателят му е връчил Заповед №30/24.07.2021 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е прекратил трудовото му правоотношение. Работникът счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не съдържала мотиви относно това кои качества му липсват във връзка с изпълнението на възложените му трудови 4 задължения. Излага, че работодателят е нарушил и специалната закрила по чл.

333, ал. 1 и ал. 2 КТ като не е изискал съгласието на ТЕЛК и инспекцията по труда за освобождаването му от длъжността, въпреки че е лице с трайно намалена работоспособност, установена с

Експертно решение

№3345/10.12.2019 г., издадено от ТЕЛК. По-нататък ищецът твърди, че след като трудовият му договор е бил прекратен, на домашния му адрес по пощата му е била връчена Заповед №Д-002/15.08.2021 г., в която се сочело, че работодателят му налага дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. По отношение на наложеното дисциплинарно наказание твърди, че не му е била дадена възможност да даде обяснения по чл. 193 КТ. С тези съображения моли предявените от него искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Пегас Алфа“ ЕООД, с който исковете се оспорват. Дружеството- работодател твърди, че с молба от 17.08.2021 г., подадена към управителя на „Пегас Алфа“ ЕООД, ищецът Г. е предложил трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Работодателят сочи, че с молба от 13.08.2021 г. на работника е разрешено да ползва платен отпуск за 6 дни за периода 16.08.2021 г. до 23.08.2021 г. включително. Поддържа, че с резолюция на управителя на дружество, поставена върху молбата на работника от 17.08.2021 г., работодателят е приел направеното предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие след изтичането на разрешения платен отпуск- т.е. считано 24.08.2021 г., тъй като работникът до 23.08.2021 г. е в отпуск. Излага, че не е налице несъвпадане на волята на работник и работодател относно момента на прекратяване на трудовия договор, доколкото с молбата си Г. е заявил желанието си същият да се прекрати със задната дата. Поддържа, че правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ по взаимно съгласие, а не на твърдяното от ищеца основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Поддържа, че доколкото съгласието на работодателя може да се изрази и без отделно уведомяване на работника, ако в седемдневен срок е издал заповедта за прекратяване, която има единствено констативен характер, то обстоятелството, че Г. е уведомен устно, че предложението е прието.