Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 274 от 09.06.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 265/2023
Вид
Решение № 274
Подписан
09.06.2023
В сила
27.06.2023
Състав
Камен Георгиев Гатев

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • §6 т.33 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Пазарджик, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20235220200265 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С жалбата си срещу Електронен фиш серия К №6746922 на ОДМВР Пазарджик, жалбоподателят В. Т. М. , ЕГН 7204093466 от с.Мало Конаре, ****, обл.Пазарджик твърди, че електронният фиш, с който му е наложена глоба в размер на 200лв., е издаден при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменен Електронен фиш серия К №6746922 на ОДМВР Пазарджик. Сочи доказателства и претендира разноски.

За наказващият орган ОДМВР Пазарджик не се явява процесуален представител.

Пазарджишкият районен съд, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото писмени доказателства, от фактическа страна прие за установено следното:

Видно от Електронен фиш серия К №6746922 на ОД МВР Пазарджик, ул.“Пловдвивска“, на 15.05.2022 г., в 08.49 часа, с АТСС тип ARH CAM S1 , тип №120сс9е, насочено към кръгово кръстовище с ул.“Ст.Стамболов“, е заснето МПС Мерцедес МЛ 350 ЦДИ 4 Матик , с рег.№****, което е 1 управлявано със скорост от 80км.ч., при максимално разрешена скорост за движение от 50 км.ч. Отчетен е толеранс от минус 3% от измерената скорост.

Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5036815.Посочено е, че собственик/ ползвател е бил В. Т. М. . Наложена е на жалбоподателя глоба в размер на 200лв. за нарушение на член 21ал.1 ЗДвП и на основание чл.189ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 ЗДвП.

Към преписката са приети и 5бр. снимки на МПС с рег.№ **** данните от които съответстват на релевантните във фиша обстоятелства.

По делото се прие Протокол за проверка №15-СГ-ИСИ/06.04.2022г. на БИМ относно преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации , тип ARH CAM S1 , № 120СС9Е като при проверката е установено съответствие с одобрения тип.

Прие се по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, касаещо преносима мобилна система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации , тип ARH CAM S1, , съответстващо на одобрения тип.Срокът на валидност е от 07.09.2017г. до 07.09.2027г.

Прие се по делото Протокол №1006р-4636/16.05.2022г. за използване на автоматизирано техническо средство или система тип ARH CAM S1 , № 120сс9е - Протокол по образец по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 2015 г., приложима съобразно чл.165ал.3 ЗДвП , за дата на използване – 15.05.2022г. от 08.00ч. до 12.00ч. с мястото на контрол – ул.“ Пловдивска“ №106, от и към гр.Пловдив.

В настоящият случай нарушението е установено от мобилна /преносима/ система за контрол , предвид наличието на Протокол по образец по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/2015 г. , касаещ използване на мобилно АТСС.От приложените веществени доказателствени средства / 5 бр. снимки/ е видно, че на тях фигурира процесния автомобил ,като е отразена и засечената скорост от 83км.ч. /л.13 от делото/.

Няма спор по делото и се установява от справка за регистрация на процесното МПС и за неговите собственици, че собственик на МПС Мерцедес МЛ 350 ЦДИ 4 Матик , с рег.№**** е дружеството „Ф.“ ЕООД. В тази връзка е приета Декларация на Ф. по чл.188ал.2 ЗДвП /л.16/ , в която е 2 декларирал, че на 15.05.2022г. в 08.49ч. превозно средство с рег.№**** е било във владение на В. Т. М..

По делото е прието и заверено копие на Електронен фиш серия К №5036815 на ОД МВР, издаден срещу В. Т. М. за нарушение ,извършено на 15.04.2021 г., в 13.38 часа, в гр.Пазарджик, установено с АТСС тип ARH CAM S1 ,№111743bb, като е заснето МПС Ауди Ку 7, с рег.№****, което е управлявано със скорост от 89км.ч., при максимално разрешена скорост за движение от 50 км.ч. Отчетен е толеранс от минус 3% от измерената скорост.

Видно от прието копие на Разписка/л.10/, Електронен фиш серия К № №6746922 на ОД МВР е връчен лично на В. М. на 20.12.2022г. , а жалбата срещу него е депозирана на 21.12.2022г.

По делото няма данни дали Електронен фиш серия К №5036815 е обжалван и кога точно е влязъл в сила. Последното обстоятелство не се установява и от приетата по делото Справка за нарушител/водач относно В.

М. . В тази справка е отбелязано, че Електронен фиш серия К №№5036815 е влязъл сила, но не и на коя дата.

При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима,като депозирана от легитимирано лице и в преклузивния 14 дневен срок, а по същество е частично основателна.

В текста на електронен фиш серия К №6746922 ясно са описани дата и място на нарушението, индивидуализирано е МПС и посоката на движение, както и физическото лице, ползвател на превозното средство .

Посочени са нарушените правни норми, които съответстват на изложените фактически обстоятелства.

Съдът счита за неоснователни доводите на жалбоподателя в смисъл, че АТСС се е намирало в автомобил, който е бил позициониран извън населено място.Надлежно съставеният Протокол по образец по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/2015 г. , касаещ използване на мобилно АТСС, удостоверява включително и мястото на контрол, а то е ****, т.е. в населено място, където общото ограничение на скоростта е 50км.ч.

Не могат да бъдат споделени и правните аргументи на жалбоподателя в 3 смисъл, че в случая не е следвало да се издава Електронен фиш.

Измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., са съобразе н и с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС положения относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, като съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДП– "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес".

Това означава, че контролният орган не се намесва директно в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва, задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира , като за тези действия се съставя протокол.От тази гледна точка, нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.

В процесния ЕФ няма издател, но такава е и идеята на законодателя в разпоредбата на чл. 189ал. 4 от ЗДП.В ТР1/14 г. също е отбелязано, че "електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие ,не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписват включително обстоятелства къде точно и в какъв срок може да бъде обжалван.

4

Според чл. 189, ал. 4 изр. първо от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.Т. е . когато е налице нарушение ,установено и заснето с техническо средство, се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В. М. е ангажирана на основание чл. 188 ал. 2 от ЗДвП, а именно като ползвател на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение.

П р и използването на заснемащото техническо средство са спазени нормативно определените и техническите изисквания , предвид цитираните по -горе документи.

От правна страна обаче следва да се отбележи следното:

П р е д в и д обстоятелствата, изложени в обжалвания ЕФ №6746922, нарушението е извършено при условията на повторност, по смисъла на чл.182 ал.4 ЗДвП - в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №5036815.

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, който предвижда, че / предл. първо/ когато нарушението по ал. 1, т. 1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

Според §6 т.33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите на чл.174ал.2 ЗДвП – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. А според чл.189 ал.11 ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Съдът намира, че за да е прецизно обвинението за квалифициращият признак „повторност“ по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, следва най-малкото в обжалвания ЕФ да е посочена датата, на която е влязъл в сила предходно издаден ЕФ за същото по вид нарушение.Докато в случая, както беше отбелязано, в ЕФ №6746922 не е посочена датата, на която ЕФ серия К №5036815 е влязъл в сила – това трябва да е дата, предхождаща нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран за втори път, и то в едногодишен срок.Нещо повече, по делото не се установи от наказващия орган и в хода на 5 процеса кога ЕФ серия К №5036815 е влязъл в сила,като в справката за нарушител /водач е отбелязано единствено, че Електронен фиш серия К №5036815 е влязъл сила, но не и на коя дата.Подобен съществен недостатък е възприет и в съдебната практика – напр. Решение №226/19.04.2023г. на АдмС Пазарджик, к.н.а.х.д.№70/ 2023г.

Ето защо Съдът намира за основателен доводът на жалбоподателя за нарушение на материалния закон в частта за квалифициращият признак „повторност“ по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП .

От друга страна, така допуснато процесуално нарушение не е съществено , тъй като може да бъде преквалифицирана приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и съответно да се намали наложената глоба, без да се нарушат правата на жалбоподателя, при същата фактическа обстановка.

Съдът може да упражни правомощието по т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2021 г. на ВАС, като в случая преквалифицира правното основание за налагане на наказанието глоба в размер на 200 лв. от чл. 189, ал. 4 във вр. чл.

182, ал. 4 от ЗДвП в такова по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и намали глобата наполовина.

Поради изложеното Съдът счита, че издаденият електронен фиш следва да бъде изменен в горния смисъл.

Предвид изхода от делото, на наказващия орган и на жалбоподателя се дължат разноски – до половината от претендирания размер, доколкото размерът на санкцията се намалява наполовина, като наказващият орган не е заявил претенция за разноски.

На основание чл. 144 АПК , в случая субсидиарно приложение следва да намерят правилата на ГПК, доколкото се изменя обжалваното наказателно постановление в частта на размера на наложената санкция.

Жалбоподателят претендира адвокатско възнаграждение на адв. Л.К. , в размер на 300лв. , съобразно нормите на чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2т.1 от Нрадеба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, което е изплатено, видно от представен договор за правна защита и съдействие.С оглед изхода от делото, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 150лв.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2

6 т.4 от ЗАНН

Пазарджишкият районен съд