Определение № 1545 от 11.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1545 гр. София, 11.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20241100902525 по описа за 2024 година

С молба вх. № 28035 от 07.03.2025 г. ищецът А. Б. С. е направил искане за прекратяване производството по делото, поради оттегляне на предявения иск.

Приложено е изрично пълномощно в съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК, с което представляващият дружеството ищец е предоставил представителна власт на адв. С. да отправи до съда волеизявление в този смисъл.

Предвид горното и като счете, че са налице процесуалните предпоставки на чл.

232 ГПК, съгласно който при оттегляне на иска до приключване на първото заседание по делото съгласието на ответника не е необходимо, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено.

В молбата си ищецът е заявил и искане за присъждането му на сторените от него разноски в производството. В тази връзка излага доводи, че причината за направеното от него оттегляне на иска се дължи на новонастъпили обстоятелства, от които е установено, че претенцията на ищеца е изцяло обезпечена, поради което за ищеца е отпаднал правният интерес от търсената защита. Изложени са твърдения, че по образувано производство по обезпечение на бъдещ иск ищецът се е снабдил с обезпечителна заповед за налагането на възбрана върху процесния недвижим имот, сделката по апорта на който в капитала на ответното дружество се иска да бъде призната за относително недействителна. Към този момент ищецът не е разполагал с информация, че вземането му е било обезпечено с достатъчно налично имущество на ответника, за което последният е изложил твърдения и приложил доказателства в подадената от него частна жалба против определението на съда за допускането на обезпечението, а именно относно достатъчно налични парични средства в банкова сметка на ответника /разпоредил се с процесния имот/. Ищецът претендира двамата ответници да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сторените от него разноски за производството, тъй като са станали причина за завеждане на производството, доколкото ищецът не е разполагал с информация към предявяване на иска и молбата за обезпечение на бъдещ иск, че ответникът разполага с достатъчно имущество да обезпечи удовлетворяване на вземането му, който факт се дължи на новонастъпили обстоятелства след завеждане на исковата молба.

Видно от материалите по делото, предмет на разглеждане в производството е предявен иск за прогласяване относителната недействителност на сключена между ответниците сделка чрез направена апортна вноска на недвижими имоти от 1

„ЕКСЗИМ“ЕООД в капитала „МЗОФИС“ЕООД до размера на 52 169.81 лв., която сума сочи като неудовлетворено вземане за неизплатено в полза на ищеца от ответника „ЕКСЗИМ“ЕООД възнаграждение по трудово правоотношение, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение и лихви за забава по претендираните суми за главниците на всяко от посочените основания.

С конститувния иск по чл. 135 ЗЗД е дадена защита на неудовлетворения кредитор, който може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, като необходимо е при извършването им длъжникът да е знаел за увреждането. Такова увреждащо действие е намаляване имуществото чрез разпоредителни действия от страна на длъжника, с което се осуетява и ограничава възможността за удовлетворяване вземането на кредитора, каквото в случая се твърди да е било сторено чрез включване на притежавания от първия ответник недвижим имот в капитала на дружеството – другия ответник в производството.

Ищецът е упражнил така признатата му с материално правната разпоредба защита срещу недобросъвестния кредитор, като узнаването впоследствие, че последният разполага с достатъчно друго имущество /освен процесния имот/ не може да му бъде вменено, че е станал причина за завеждане на производството по делото.

Изложени са твърдения за вземания на ищеца, които дори не са безспорни между страните и тяхната дължимост е предмет на изследване в образувано пред СРС съдебно производство по трудов спор, което не се твърди да е приключило с влязло в сила решение. В този смисъл, фактът, че ответникът притежава достатъчно имущество да удовлетвори претендираното от ищеца вземане не може да служи като основание за възлагането му на разноските за съдебни производства, които са инициирани срещу него с цел връщане на определено имущество като част от актива му спрямо ищеца, който впоследствие е установил, че необосновано е въвел ответника в производството.

Освен това, направените от ищеца разходи за производството в размер на внесената държавна такса, доказателство за което представя с молбата си за оттегляне на иска съдебният състав приема за злоупотреба с право чрез генериране на разноски за производство, за което твърди, че е отпаднал правният му интерес и претендира да му бъдат възстановени от ответника, което се явява в противоречие с чл. 3 ГПК, поради което не се следва да свързано с благоприятни последици за страната, която в случая не се установява да търси защита на нарушено нейно право.

С оглед гореизложеното и доколкото според съдебния състав ответниците не се установява да са станали причина за завеждане на делото, в тежест на същите не следва да бъдат възлагани и сторените от ищеца разноски за производството.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по т. дело № 2525/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски 2 апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3