Определение № 1760 от 05.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1760 гр. Пловдив, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Екатерина Вл. Мандалиева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500942 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Юробанк България“АД,ЕИК-000694749,гр.София чрез пълномощника адв.Св.З. против определение № 971/22.01.25г.,постановено по гр.д.№ 11079/24г.по описа на ПдРС,20-ти гр.с.,в частта му,с която е върната предявената от „Юробанк България“АД против Г. Н. М., искова молба в частта,с която при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за главница в размер на 1825,13лв.,13,46лв.възнаградителна лихва за периода

15.02.21г.-15.06.22г. и

226,16лв.мораторна лихва за периода 15.03.21г.-16.01.24г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането и е прекратено производството по гр.д.№ 11079/24г. в посочената част поради недопустимост.

Жалбоподателят намира определението за неправилно по изложени в частната жалба съображения.Иска отмяна на определението в атакуваната му част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба- Г. Н. М.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.В.К. е изразил становище за неоснователност на същата по изложени в писмен отговор съображения.Претендира разноски.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени от страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е основателна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд са предявени от „Юробанк България“АД против Г. Н.

М. установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за 1 заплащане на дължими от ответника суми,произтичащи от ДПК № CREX-***г.,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“,(чийто правоприемник е „Юробанк България“АД) и Г. Н. М.,съединени при условията на евентуалност с осъдителни искове против същия ответник за заплащане на същите суми,произтичащи от същия договор за потребителски кредит.За процесните суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 2305/12.03.24г.по ч.гр.д.№ 3569/24г.по описа на ПдРС.

В исковата молба ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита,като в случай,че съдът счете,че правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаването на исковата молба,то да се приеме,че с връчването на същата на ответника се обявява вземането на банката за пълния размер на кредита за предсрочно изискуемо в исковото производство.Наред с установителния иск по чл.422 от ГПК предявява при условията на евентуалност осъдителен иск във връзка със същите вземания на банката по сключения ДПК № CREX-***г.,като излага съображения,че за банката съществува правен интерес от предявяването му при евентуално отхвърляне на установителния иск,ако съдът приеме,че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.Поддържа,че се касае за нов факт,който е от значение за настъпване на изискуемостта на предявеното вземане и този факт не се съдържа в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и не е бил поддържан по отношение на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК.Подчертава се,че макар и двата иска (установителния и осъдителния) да са с предмет едно и също вземане по договор за банков кредит,налице е разлика по отношение на началния момент,от който се претендира законната лихва върху главницата по договора.Поддържа се наличие на правен интерес от разглеждането на осъдителния иск при евентуално отхвърляне на установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,доколкото по осъдителния иск се поддържа,че предсрочната изискуемост е настъпила в по-късен момент-с връчване на исковата молба.

За да постанови определението в обжалваната му част,районния съд е приел,че предявеният иск е недопустим,като се позовава на ТР № 8/2017 от 02.04.2019г.по тълк.д.№ 8/2017г.Според това тълкувателно решение предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските,които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването

,но няма за последица изменение на основанието,от което произтича вземането.Правното основание,на което се претендира изпълнение на вноските с настъпил падеж,и на предсрочно изискуемата главница е сключеният договор за кредит.Предвид задължителния характер на цитираното тълкувателно решение ПдРС е приел,че предявените при условията на евентуалност осъдителни искове следва да са с различно основание от предявените главни искове,а в случая това не е така,поради което осъдителните искове са недопустими.

Това становище не се споделя от настоящата инстанция.

Съгласно т.1 от цитираното от районния съд тълкувателно решение № 8/2017г. от 2

02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС,допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.Казуалната съдебната практика на ВКС обаче изрично изяснява,че посоченото тълкувателно решение не разглежда хипотезата,когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство,като същевременно приема,че обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство,образувано по реда на чл.422, ал.1 ГПК,както и че изявлението на банката може да бъде инкорпорирано в самата искова молба или в отделен документ,представен като приложение към нея.В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложението към нея на ответника,ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока.

В настоящия случай осъдителните искове по чл.79 от ЗЗД са съединени при условията на евентуалност с установителни искове по реда на чл.422,ал.1 от ГПК,като и двата са с предмет едно и също вземане по договор за кредит.Налице е разлика по отношение началния момент,от който се претендира законната лихва върху главницата по договора.Въведеното от ищеца условие за разглеждането на осъдителния иск е отхвърлянето на установителния поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита.Позоваването е на направено с исковата молба изявление от кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост и на настъпването й с уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за изгубване на преимуществото на срока с връчване на исковата молба.Касае се за нов факт,който е от значение за настъпване на изискуемостта на предявеното вземане,като този факт не се е съдържал в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и не е бил поддържан по отношение на предявения установителен иск по реда на чл.422,ал.1 от ГПК.Поради това не може да се направи извод за идентичност на фактическите твърдения по предявените искове.В тази хипотеза евентуалният осъдителен иск е допустим.Допустимо е съединяването му при посоченото условие с установителния иск по реда на чл.422 от ГПК.За ищеца е налице правен интерес от разглеждането на осъдителната претенция при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането с оглед основанието за отхвърлянето му,свързано с ненастъпване на предсрочната изискуемост на процесното вземане,по отношение на която по осъдителния иск се поддържа,че е настъпила в по-късен момент-с връчване на исковата молба.В този смисъл са задължителните указания на т.11б от тълкувателно решение № 4/18.06.2014г.по тълк.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС,както и даденото разрешение в решения № 60106/03.08.21г.по т.д.№ 1035/20г.на ВКС,решение № 50292/20.03.23г.по гр.д.№ 73/22г. на ВКС и др.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира за неправилен изводът на първостепенния съд за недопустимост на предявения иск.Определението в атакуваната му 3 чат като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При този изход на спора разноски не се дължат на въззиваемата страна,а такива не са претендирани от частния жалбоподател.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 971/22.01.25г.,постановено по гр.д.№ 11079/24г.по описа на ПдРС,20-ти гр.с.,в частта му,с която е върната предявената от „Юробанк България“АД против Г. Н. М.,искова молба в частта,с която при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за главница в размер на 1825,13лв.,13,46лв.възнаградителлна лихва за периода 15.02.21г.-15.06.22г.и 226,16лв.мораторна лихва за периода 15.03.21г.16.01.24г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането и е прекратено производството по гр.д.№11079/24г. в посочената част.

ВРЪЩА делото на съдопроизводствените действия. първоинстанционния съд за продължаване на

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4