Присъда № 7 от 16.01.2025, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 7 от 16.01.2025 год. по НЧХД № 593/2024 год. на СлРС изготвени на 27.01.2025 год.

Тъжителката П. И. П. е предявила обвинение срещу подсъдимия М. И.

К. за извършено от него престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В с.з. тъжителката, редовно призована, се явява лично и с повереник, който поддържа обвинението срещу подс. К. за деянието извършено на 01.01.2024 год. като го счита за доказано от обективна и субективна страна; както и че не се доказали обвиненията за датите 04.04.2024 год. и 06.05.2024 год. и не ги поддържа. Пледира съда да признае за виновен подс. К. и да му бъде наложено наказание „Пробация“, изразяващо се в следната пробационна мярка „Задължително регистрация по настоящ адрес“ за шест месеца с периодичност два пъти седмично и да не се налага другата задължителна пробационна мярка, както и да им бъдат присъдени разноските по делото.

Частната тъжителка изразява съгласие с повереника си.

В с.з. подсъдимият М. И. К., редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен, но дава подробни обяснения по предявеното му обвинение. Моли съда да постанови присъда, с която да го признае за невиновен. Защитникът на подсъдимия пледира, че повдигнатото обвинение останало недоказано по категоричен и несъмнен начин, моли съда да признае подс. К. за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение, алтернативно – да бъде приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 3 от НК, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. И. К. е български гражданин, със средно образование, разведен, работи, осъждан.

Подс. К. и частната тъжителка П. сключили граждански брак на 29.07.2016 год. и имат едно малолетно дете – И. К.. Отношенията между съпрузите са влошили, като през 2020 год. частната тъжителка П. подала молба за прекратяване на брака.

С влязло в сила на 09.11.2020 год. Решение № 260215/09.11.2020 год. по гр.д. № 1107/2020 год. по описа на СлРС бил прекратен с развод сключения граждански брак между частната тъжителка П. и подс. К., като упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И. К. били разделени между двамата родители. Съгласно решението упражняването на родителските права спрямо малолетното дете считано от 01.01.2021 год. през първото шестмесечие (01.01. до 30.06.) били предоставени на частната тъжителка П., като на подс. К. се определял свободен режим на лични контакти с детето, като за задължителен се считал обичайния, всяка първа и 1 трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден (с преспиване), както и 15 дни през този период, който не съвпадал с платения годишен отпуск на майката, до навършване на пълнолетие на детето. В решението било постановено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете считано от 01.07.2021 год. през второто шестмесечие (01.07. до 31.12.) били предоставени на подс. К., като на частната тъжителка П. се определял свободен режим на лични контакти с детето, като за задължителен се считал обичайния, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден (с преспиване), както и 15 дни през този период, който не съвпадал с платения годишен отпуск на бащата, до навършване на пълнолетие на детето.

В същото решение било отразено, че през периода, през който частната тъжителка П. ще упражнява родителските права детето ще живее с нея на адрес в гр. Сливен.

Към края на 2022 год. частната тъжителка П. се преместила да живее и работи в гр. П. и съгласно утвърдения режим на упражняване на родителските права малолетното дете било записано като ученик в училище в гр. П., където учило, когато било при майка си.

На 01.01.2024 год. частната тъжителка П. дошла до гр. Сливен за да вземе малолетното дете. Около 22,30 – 23,00 часа частната тъжителка П. отишла до дома на подс. К. заедно със своята приятелка свид. М. С.. Свид. М.

С. останала в автомобила, а частната тъжителка П. отишла сама до пътната врата на къщата. Подс. К. и отворил и частната тъжителка П. влязла в двора, където започнали да си говорят, тогава при тях отишло детето им. Частната тъжителка П. му казала, че е дошла да го вземе, детето се разплакало и казало, че не иска да отива и се прибрало в къщата. Частната тъжителка П. заявила, че детето трябвало да дойде с нея. Тогава подс. К. й казал, че е по – добре да си тръгва, че детето не иска да тръгва с нея. Тогава на двора излязъл и свид. И.

К., който казал на частната тъжителка П. да напусне двора им и че ще се обади на полицията. След това частната тъжителка П. излязла от двора им, а подс. К. заключил след нея.

На 03.01.2024 год. частната тъжителка П., чрез процесуален представител, подала сигнал в РП – Сливен за извършено престъпление по чл.

182, ал. 2 от НК, за това, че на 01.01.2024 год. не й било предадено детето, както и че била обиждана и заплашвана от свид. И. К.. Образуваната преписка вх. № 55/2024 год. по описа на РП – Сливен приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.04.2024 год. В това постановление наблюдаващият прокурор посочил, че наказателното преследване за престъпленията по чл. 182, ал. 2 от НК и по чл. 146 от НК се възбуждат по тъжба на пострадалия до съда, както и че не е осъществен състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК от свид. И. К..

Против това постановление била подадена жалба от процесуален представител на частната тъжителка П. до ОП – Сливен и с Постановление от 19.04.2024 год. на прокурор от ОП – Сливен постановлението на РП – Сливен 2 било потвърдено.

На 07.05.2024 год. била подадена частна тъжба от П. И. П., чрез повереника й, против подс. К., по повод на която било образувано настоящото НЧХД.

От приложеното по делото заверено копие от преписка вх. № 55/2024 год. по описа на РП – Сливен се установява, че същата е приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.04.2024 год., което било потвърдено с постановление на прокурор от ОП – Сливен (л.

47 – 77 от делото).

От приложеното по преписката на РП - Сливен заверено копие от Решение № 260215/09.11.2020 год. по гр.д. № 1107/2020 год. по описа на СлРС, влязло в сила на 09.11.2020 год. се установява утвърдения режим за упражняване на родителските права от двамата родители на малолетното дете (л. 72 – 73 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно.

От показанията на разпитаните по делото свид. П. К. и свид. И. К. – родители на подс. К., както и от показанията на свид. М. П. – живееща на семейни начала с подс. К. се установява, че на 01.01.2024 год. около 22,30 – 23,00 часа частната тъжителка П. е отишла до дома им за да вземе малолетното дете. От показанията на тези свидетели се установява още, че малолетното дете е заявило на майка си, че не иска да тръгне с нея, разплакало се и се прибрало в къщата. Показанията на тези свидетели са логични, безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими са към предмета на делото, поради което съдът ги кредитира. Съдът взе предвид, че тези свидетели са близки на подс. К., но доколкото показанията ми са безпротиворечиви по отношение на основния за доказване факт – причините, поради които малолетното дете на 01.01.2024 год. не е тръгнало с майка си, не намира основания да не ги кредитира.

От показанията на свид. М. С. се установява, че е останала в автомобила, а частната тъжителка П. е влязла сама в двора на дома на родителите на подс.

К., както и че чула мъжки глас, който отправял заплахи да си ходи тъжителката, че няма да вземе детето, като не е видяла кой ги казал тези неща, но със сигурност това не бил подс. К., защото свидетелката познавала гласа му и щяла да го разпознае ако е той. Показанията на свид. М. С., в тази им част, са логични, безпротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото доказателства, относими са към предмета на делото, поради което съдът ги кредитира.

Съдът не кредитира показанията на свид. М. С. и свид. М. К., в частта им в която твърдят, че на 01.01.2024 год. подс. К. е отказал да предаде детето на частната тъжителка, тъй като от една страна тези свидетели не са присъствали на разговора между родителите на детето, а от друга – в тези си 3 показания те пресъздават нещо казано им от частната тъжителка П., която като страна по делото безспорно е заинтересована от неговия изход. Още повече, че самата свид. М. С. заявява, че е чула мъжки глас, който е казал, че няма да вземе детето, но това не е бил гласът на подс. К.. Съдът не кредитира показанията на свид. М. К. и в частта, в която заявява, че в началото на месец април частната тъжителка П. не могла да вземе детето, тъй като й било отказано. Тези показания не бяха подкрепени от други писмени и гласни доказателства, липсва и конкретизация на коя дата е станало това, а и следва да се има в предвид, че свид. М. К. като братовчед на частната тъжителка П. е заинтересован от изхода на делото.

Съдът кредитира и обясненията на подс. К., като безпротиворечиви и кореспондиращи с посочените кредитирани от съда гласни доказателства и с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Подсъдимият М. И. К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за това, че в периода 01.01.2024 год. – 06.05.2024 год. в гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление, на три пъти - на 01.01.2024 год., на 04.04.2024 год. и на 06.05.2024 год., като родител на малолетното дете И. М.

К., не е изпълнил съдебно решение № 260215/09.11.2020 год. по гр.д. № 1107/2020 год. по описа на СлРС в частта му относно определения с решението режим на лични контакти на майката П. И. П. с детето И. М. К.

По делото не бяха събрани доказателства, с които да се докаже, че подс.

К. на 01.01.2024 год. като родител на малолетното дете И. К., не е изпълнил съдебното решение № 260215/09.11.2020 год. по гр.д. № 1107/2020 год. по описа на СлРС в частта му относно определения с решението режим на лични контакти на частната тъжителка П. с малолетното дете. От кредитираните от съда доказателства безспорно се установи, че на посочената дата частната тъжителка П. е отишла до дома на подс. К., но не е взела малолетното дете, тъй като то е отказало да тръгне със своята майка и в резултат на нейните настоявания се разплакало и се прибрало в дома. В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства подс. К. да е отказал да предаде малолетното дете или да е възпрепятствал по какъвто и да е било начин това изпълнение на съдебното решение. В тази посока са и показанията на разпитаната по искане на частната тъжителка свид. М. С., която е категорична, че не е чула подс. К. да казва на частната тъжителка, че няма да й предаде детето. Ето защо съдът намира, че на 01.01.2024 год. подс. К. не е осъществил нито обективна, нито от субективна страна престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК.

4

По отношение на другите две инкриминирани дати - 04.04.2024 год. и 06.05.2024 год., в хода на съдебното следствие не бяха събрани каквито и да е било доказателства подс. К. да не е изпълнил решението на СлРС. В тази насока е и изявлението на повереника на частната тъжителка П. в съдебните прения, че не се е доказало обвинението за тази дати и не го поддържат.

С оглед гореизложеното по делото не се събраха безспорни доказателства подс. К. да е осъществил инкриминираните деяния квалифицирани по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, т.е. да не е изпълнил решението на СлРС, в частта му относно определения с решението режим на лични контакти на частната тъжителка П. с малолетното дете, поради което съдът намира, че не следва да обсъжда останалите обективни и субективни елементи от състава на това престъпление.