Решение № 3178 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3178 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330116778 по описа за 2025 година намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Н. Л., ЕГН **********, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, да заплати на ищеца И. Л. сумата в размер на 5,11 евро (с левова равностойност 10,00 лв.), представляваща недължимо платена по нищожна клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № *****/10.10.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.12.2025 г., до окончателното й погасяване и за осъждане на ответника „Файненшъл България” ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, да заплати на ищеца И. Л. сумата в размер на 25,56 евро (с левова равностойност 50,00 лв.), представляваща недължимо платена по нищожна клауза за възнаграждение на гарант по Договор за предоставяне на гаранция № *****/10.10.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.12.2025 г., до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че между ищеца И. Л. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № *****/10.10.2023 г., по силата на който заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставил на заемателя И. Л. паричната сума в размер на 800,00 лв.

1

Възнаградителната лихва била 88,90, а ГПР – 55,68%. Общата сума, дължима от заемателя била 888,90 лв. Твърди се, че според чл.4 от договора заемателят в тридневен срок е следвало да представи обезпечение измежду двама поръчители, които да отговарят на определени условия, да учреди банкова гаранция или да представи сключен договор за гарантиране на задълженията с дружество-гарант. На 10.10.2023 г. между ищеца и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № *****, по силата на който вторият ответник поел задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца. Ищецът следвало да заплати на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер на 446,10 лв., като заплащането на възнаграждението на поръчителя следвало да се предава на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Сочи се, че към двата договора бил изготвен погасителен план, според който за периода от 26.10.2023 г. до 09.05.2024 г. ищецът следвало да погаси 13 месечни вноски всяка в размер на 89 лв. В размера на вноската се включвала заемната сума, възнаградителната лихва и възнаграждението на поръчителя. Твърди се, че всички суми по погасителния план са заплатени, както и че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е включил към годишния процент на разходите по заема възнаграждението на поръчителя, с което е нарушил изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПK. По този начин същият заобиколил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща краен размер на ГПР. Сочи се, че съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Относно договорът за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД ищецът счита същия за недействителен, тъй като е налице недействителност на договора за заем.

Клаузата за възнаграждение по договора за поръчителство била недействителна и на самостоятелно основание, тъй като била уговорена в противоречие с добрите нрави и с цел заобикаляне на императивни правни норми. Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. Възнаграждението на поръчителя ползвало „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради което клаузата, определяща възнаграждението на поръчителя цели единствено оскъпяване на кредита, извън нормативно установения му размер в чл.19, ал. 4 от ЗПК, което също водило до недействителност.

Предвид изложеното ищецът моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, с който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорва наведените доводи за нищожност на договорите. Твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В тази насока се сочи, че посоченият в договора размер на ГПР е изцяло съобразен с разпоредбите на ЗПК и Приложение № 1 към него.

При неговото определяне не следвало да се включва възнаграждението за гаранция/поръчителство, доколкото договорът за гаранция бил сключен след сключване на договора за потребителски кредит и с друг правен субект.

Поради изложеното и същото не представлявало допълнителна услуга, която 2 следва да бъде включена в ГПР.

По изложените съображения ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу него иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Файненшъл България” ЕООД, с който излага доводи за неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесната сума е получена от ответника „Файненшъл България” ЕООД на валидно правно основание, като възнаграждение срещу предоставена услуга по действителен договор.

Договорът между страните бил двустранен, като „Файненшъл България“ ЕООД предоставял услуга, а потребителят следвало да заплати възнаграждение за нея. Според ответника „Файненшъл България” ЕООД действителността на издадената гаранция и на договора за предоставяне на гаранция не зависят от действителността на договора за паричен заем.

Договорът за предоставяне на гаранция не бил акцесорен на Договора за паричен заеми и не представлявал договор за поръчителство, а договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор. Твърди, че в ГПР по Договора за паричен заем не би могло да се включи възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция, тъй като към момента на сключване на Договора за заем, Договорът за предоставяне на гаранция не бил сключен. Според ответника „Файненшъл България” ЕООД, сключеният между страните по делото Договор за предоставяне на гаранция не попада в приложното поле на ЗПК, а договорите за предоставяне на гаранция и за кредит били с различен предмет, въпреки обстоятелството, че двете дружества са свързани. Ответникът поддържа, че възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция е насрещна престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит, което не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави.

По изложените съображения ответникът „Файненшъл България“ ЕООД моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът И. Л. се представлява от адв. Д. Б., който поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат законен или процесуален представител. Депозират писмени молби, с които молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.

С протоколно определение от 15.06.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като същият е увеличен от 5,11 евро на 43,17 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

3

С протоколно определение от 15.06.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД, като същият е увеличен от 25,56 евро на 228,00 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С приетия за окончателен доклад по делото, н а основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между ищеца И. Л. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е налице облигационна връзка, произтичаща от Договор за паричен заем № *****/10.10.2023 г., с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на страните; че между ищеца И. Л. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е налице облигационна връзка, произтичаща от Договор за предоставяне на гаранция № *****/10.10.2023 г.; че в ГПР по процесния договор за заем е включена единствено възнаградителната лихва, като в ГПР не е включено възнаграждението на гаранта по процесния договор за гаранция. Сключването на посочените договори се установява и от приетите като писмени доказателства по делото Договор за паричен заем № *****/10.10.2023 г. и Договор за предоставяне на гаранция № *****/10.10.2023 г.

Видно от представения Договор за паричен заем № *****/10.10.2023 г., между ищеца И. Л. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищеца сумата от 800,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца в качеството на заемател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 15 двуседмични погасителни вноски – всяка в размер на 59,26 лв. Договорена е възнаградителна лихва в размер на 88,90 лв., годишен лихвен процент (ГЛП) от 35,00 % и ГПР от 40,85 %. Общата дължима сума по кредита, включваща главница и договорна лихва, е посочена в размер на 888,90 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 09.05.2024 г.

С клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем е установено задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, 4 да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Видно от Договор за предоставяне на гаранция № *****/10.10.2023 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца И. Л., ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем № *****/10.10.2023 г., сключен между И. Л. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция за поемане на задължението за издаване на гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД потребителят дължи възнаграждение в размер на 446,10 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 29,74 лв., които са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Последното дружество било овластено да приеме вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция.