Решение № 6044 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6044 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110175092 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от К. Д. С. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между страните по делото договор за потребителски кредит № ********** от 20.03.2023 г., съгласно които кредитодателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД се задължава да предостави сума в заем на кредитополучателя в размер на 3 700 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 30,39%, при ГПР от 34,56%, срещу задължението на кредитополучателя К. С. да върне предоставената в заем сума на 48 погасителни вноски, заедно с договорна лихва и заплатена застрахователна премия. Твърди се, кредитополучателят се е задължил да заплати сумата от 1 776 лв. като застрахователна премия, която обаче не е включена при изчисляване на ГПР.

Посочва, че общата дължима сума по кредита е в размер на 9 523,66 лв.

Оспорва договора за кредит като недействителен, поради неправилно посочен ГПР, който не отговаря на действителния и тъй като в договора ГПР е посочен единствено като процент, без да се посочва кои компоненти са включени при изчисляването му и по каква методика е формиран. Посочва, че при изчисляване н ГПР не е взета предвид застрахователната премия и такса ангажимент, поради което поддържа, че посочения ГПР не отговаря на действително приложения. Посочва, че действителния размер на ГПР надвишава максималния допустим размер от пет пъти размера на законната лихва за забава по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорът за кредит е 1 нищожен. Поддържа, че договора е недействителен и поради липсата на задължителни реквизити по чл.11, ал.1, т.11, 12 и 20 ЗПК: в договора липсва посочване на лихвен процент на ден, липсва конкретен погасителен план, в който да са посочени отделните плащания по всяка анюитетна вноска и каква част от главницата, лихвата, таксите и останалите вземания на кредитора се погасяват с изплащане на всяка вноска. Посочва, че от клаузите на договора не става ясно дали застрахователната премия е включена към главницата и се олихвява с договорна възнаградителна лихва по същия начин, както главницата. В условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че договорът не е нищожен поради посочените съображения, моли съдът да обяви за нищожни отделни клаузи на договора за кредит. Твърди, че клаузата, предвиждаща задължителна застраховка за обща сума от 1776 лв. е нищожна.

Посочва, че клаузата за застраховка „защита на сметките“ не е индивидуално договорена, а е част от общите условия, изготвени от икономически по силната страна, а именно кредитодателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и потребителят не е можел да влияе върху съдържанието на посочената клауза. Твърди, че при подписване на договора, кредитодателя е изпратил на ищеца пакет документи, включващи както договора за кредит, така и застрахователния договор, предвид което кредитополучателят не е можел да влияе върху съдържанието на договора за кредит, да избира застраховател, различен от определения от кредитодателя и да влияе върху съдържанието на договорните клаузи.

Поддържа, че сключването на застраховка е задължително и незаобиколимо условие за сключване на кредита и предоставяне на заемната сума, а също така ищецът не е имал възможност да избере застрахователно дружество, различно от посоченото от кредитодателя, нито да се запознае с условията на застраховката преди сключване на договора за кредит. Въз основа на посоченото, поддържа, че сключването на застрахователен договор представлява задължително условие за получаване на кредита, поради което следва да се включи при изчисляване на ГПР. Предвид посоченото, моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на договор за потребителски кредит №**********/20.03.2023 г., сключен между К. С. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, евентуално – съдът да обяви за недействителна клаузата за задължаване на ищеца да заплати застрахователна премия в размер на 1776 лв., формирана като сбор от задължителна застраховка „Bank пакет 3 кредит+сметка (bill)“ – 1296,47 лв. и „Bank пакет 3 сметка (bill)“ – 479,53 лв. и клаузата в договора за определяне на договорна възнаградителна лихва в размер на 30,39%. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва твърденията за недействителност поради липса на посочване на погасителен план, периодичност на погасяване на вноските и др., тъй като при фиксиран лихвен процент кредиторът следва да посочи в договора единствено размер на всяка погасителна вноска, както и броя и периодичността на погасяване на вноските. Представянето на погасителен план с посочване на главница и лихва след всяка погасителна вноска по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК е задължително само при поискване от страна 2 на кредитополучателя, а в процесния случай кредитополучателят не е поискал предоставяне на такова извлечение. Излага съображения, че при изчисляване на ГПР в договора за кредит не следва да се посочват конкретни компоненти, които се включват при изчисляването му и методика, тъй като те са нормативно определени със ЗПК и приложенията към него. Оспорва и твърденията, че клаузата за застраховка е неравноправна клауза, посочва, че ищецът изрично е заявил желание да сключи застраховка в процеса по кандидатстване за кредит чрез подаване на „заявление-декларация за установяване на договорни отношения“. Поддържа, че липсата на предвидени санкции в договора за кредит като предсрочна изискуемост, увеличена лихва и подобни при прекратяване на застрахователния договор, е доказателство, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което и застрахователната премия не следва да се включва в общия разход на потребителя и съответно при изчисляване на ГПР.

Предвид посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове: установителен иск с правно чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1 и чл.11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 и във вр. с чл. 22 от ЗПК за установяване спрямо ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, че договор за потребителски кредит № ********** от 20.03.2023 г. е нищожен поради противоречие на закона, евентуално съединен с установителен иск по чл. 26, ал. 4, вр. с ал.1, предл. 1, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗПК, във вр.с чл. 19, ал. 5 и ал.4, чл. 22 от ЗПК и с чл. 143 от ЗЗП, за установяване спрямо ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, че клаузата, предвиждаща заплащане на застрахователни премии, е нищожна В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключване на договор за кредит, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, липса на задължителни реквизита в договора за потребителски кредит – погасителен план с посочване на погасяване на главница, лихва и такси при заплащане на всяка погасителна вноска.

Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.

По предявения евентуален иск за нищожност на клауза за заплащане на застрахователни премии в договора за кредит, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че сключването на договор за застраховка е задължително условие за сключване на договора за кредит, както и че клаузата за заплащане на застрахователна премия е неравноправна – уговорена във вреда на кредитополучателя и едностранно наложена от кредитодателя, както и че посочената клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води до 3 значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В тежест на ответника е да докаже, че клаузата за застраховка е индивидуално договорена или че сключването на договора за застраховка не е задължително условие за сключване на договора за кредит.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът с изготвения проект на доклад по делото, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: на 20.03.2023 г. между ищеца като кредитополучател и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит за предоставяне на сумата от 3 700 лв., при посочен ГПР – 34,56%, както и договор за застраховка за обезпечаване на кредита със застрахователна премия в размер на 1 296,47 лв. и обща сума, която кредитополучателя следва да върне – 9 523,66 лв.

Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит (ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което е сключило договора извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а ответникът е кредитна институция, предоставяща кредити по занятие.

Следователно към правоотношението намират приложение специалните императивни правила на Закона за потребителския кредит, както и общата защита срещу неравноправни клаузи по Закона за защита на потребителите.

Това налага съдът служебно да следи не само за формалното наличие на отделните реквизити на договора, но и за това дали съдържанието на договора действително позволява на потребителя да прецени реалната цена на кредита и икономическите последици от поетото задължение.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Не е спорно между страните и се установява от договора, приложен по делото, че на 20.03.2023 г. между К. Д. С. като потребител и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор е сключен договор за потребителски кредит № **********. По силата на договора на потребителя е предоставен кредит в размер 3 700 лв. В договора са посочени годишен лихвен процент 30,39 %, дневен лихвен процент 0,084 %, ГПР 34,56 %, обща дължима сума 9 523,66 лв., общ размер на застрахователна премия 1 776 лв., а според съдържанието на процесния ДПК – 1 296,47 лв. цена за застраховка „Bank пакет 3 сметка (bill)“, както и общ размер на кредита 5 476 лв. От чл. 11.2 на договора е видно, че е приложен погасителен план с 48 месечни вноски от по 198,41 лв., като в таблицата са посочени падеж, размер на вноската, главница, лихва и остатък по главницата след всяка вноска. От текста на чл. 9 и чл. 10 е видно, че са отразени както годишният, така и дневният лихвен процент, както и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.

4

Неоснователни са твърденията на ищеца, че договорът е недействителен поради липса на лихвен процент на ден и поради липса на какъвто и да е погасителен план. От съдържанието на процесния ДПК е видно, че дневният лихвен процент е посочен изрично – 0,084 %, а в чл. 11.2 е инкорпориран подробен погасителен план, съдържащ падежите, размера на вноските, частта главница, частта лихва и остатъка по главницата. В тази част съдът съобразява Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г. на ВКС, III г. о., в което, след съобразяване и на решението на СЕС по дело C-42/15, е прието, че при срочен договор за кредит с фиксиран лихвен процент изискването на чл.