Решение № 473 от 16.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Снежана Бакалова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20241001000397 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на две от страните в производството. С Решение № 18/12.02.2024г. по т.д.№ 37/23 по описа на Софийски окръжен съд е признато за установено на основание чл.646, ал.1, т.1 ТЗ и чл.124 ГПК по отношение на страните синдика З. Ц. Л. на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД – в несъстоятелност с ЕИК 175081145 , „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД – в несъстоятелност с ЕИК 175081145 със седалище с. Мусачево, община Елин Пелин, обл. София, ул. “Подбалкански път, „Берс Лоджистикс“ ООД, с ЕИК 130520303, и “Енергео” ЕООД с ЕИК 131346040 и кредиторите на несъстоятелността на „„Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД – в несъстоятелност нищожността на плащания на суми в общ размер на 70 234,19лв., които са извършени от „Берс Лоджистикс“ ООД след 14.03.2021г. датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, погА.ване на задължения на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД – в несъстоятелност към “Енергео” ЕООД, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД – в несъстоятелност 14.03.2021г., направени не по установения в производството ред, чрез банкови преводи от 21.03.2022г., 1

25.03.2022г., 29.03.2022г. и 31.03.2022г.. и отхвърлен, като неоснователен предявения от синдика иск с правно основание, чл. 34 ЗЗД и чл.649 ал.2 ТЗ срещу „ЕНЕРГЕО“ ЕООД с да бъде осъден да заплати на „БЕРС ЛОДЖИСТИКС ФРЕШ“ ЕООД – в несъстоятелност с ЕИК 175081145 сумата 70234,19лв., платени от „Берс Лоджистикс“ ООД след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД – в несъстоятелност, погА.ване на задължения на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД – в несъстоятелност към “Енергео” ЕООД, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД – в несъстоятелност, направени не по установения в производството ред, чрез банкови преводи от 21.03.2022г., 25.03.2022г., 29.03.2022г. и 31.03.2022г. Решението е постановено при участието на „Кордеел-България” ЕАД , ЕИК121895432, като трето лице помагач на страната на ищеца.

В жалбата си, синдикът З. Л., обжалва решението в неговата отхвърлителна част. Твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения във връзка с твърденията си.

Не са направени доказателствени искания. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде уважен иска.

Отговор е подаден единствено от ответника „Енергео“ ЕООД, чрез адвокат Т. и в него се оспорва основателността на жалбата срещу решението в тази му част и се иска неговото потвърждаване. Счита, че ако бъде отменено решението в тази му част и бъде уважен иска, следва да се уважи възражението за прихващане, направено своевременно от ответника “Енергео” ЕООД в условията на евентуалност. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част. Не е направил доказателствени искания.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от “Енергео” ЕООД, чрез адв. Т., с която се обжалва решението частта, в която е уважен иска с правно основание чл. 646 ал.1 т.1 от ТЗ срещу „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, „Берс Лоджистикс“ ООД и “Енергео” ЕООД. В нея се твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, поради липса на надлежна пасивна легитимация на “Енергео” ЕООД и тъй като не ползва кредиторите на несъстоятелността. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и 2 постановяване на ново, с което бъде отхвърлен иска. Не са заявени доказателствени искания.

По насрещната жалба е постъпил отговор от синдика Л., с който се оспорва същата.

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес. Отговарят на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и редовни от външна страна и подлежат на разглеждане.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

С Решение № 27/14.03.2022г. по т.д. № 225/2021г. на Софийския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност за „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД и едновременно с откриването на производството, длъжникът е обявен в несъстоятелност. Началната дата на неплатежоспособността е определена на 31.12.2018г. Със същото решение - Г. Я. К., е назначена за временен синдик на несъстоятелното дружество. Решение №27/14.03.2022г. на Софийски окръжен съд не е обжалвано и е влязло в сила.

С Определение № 212 от 17.05.2022г. по т.д. № 225/2021г. на Софийския окръжен съд Г. Я. К. е назначена за постоянен синдик на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност. С Определение № 365 от 18.09.2023г. т.д № 225/2021 г. на Софийския окръжен съд за постоянен синдик на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност с ЕИК 175081145 е назначена З.

Ц. Л..

По силата на договор за комбинирани услуги № ТЕ 163/2021 от 09.07.2021г. между „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД и “Енергео” ЕООД е уговорено “Енергео” ЕООД да доставя на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, комбинирани услуги по см. на чл. 20 ПТЕЕ, а „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД да заплаща предоставените услуги в сроковете и при условията на договора. В чл. 9 ал. 1 от договора е уговорено, че “Енергео” ЕООД издава фактура за 3 предоставените услуги до 10 число на месеца последяващ доставката, а „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД дължи плащане до 15-то число на месеца последващ доставката.

По делото е представена фактура № 7000018653/28.02.2022 г. на стойност 70 234,19 лв. От заключението на вещото лице по съдебносчетоводна експертиза, се установява, че същата е издадена за задължението на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД към „Енергео“ ЕООД за продажба на електрическа енергия за периода 01.02.2022г. до 28.02.2022г. по време на стопанисването на Логистичен център „Унивег България“, находящ се в с.

Мусачево и възлиза на 70 234,19 лв., формирани за продадена електрическа енергия в размер на 196 491 кВтч, заедно с дължимите за доставката: акциз, задължение към обществото и мрежови услуги. Общата стойност на сделката по цени на доставчика с ДДС възлиза на 97 011,98 лв. По фактурата е приспадната компенсация за м. февруари 2022г. в размер на 26 777,79лв., при което се формира сума на задължението, подлежащо на плащане, в размер на 70 234,19лв. Според отразеното на фактура №7000018653/28.02.2022г. датата на данъчното събитие е 28.02.2022г. Падежът за плащане на фактурата е 15.03.2022г., в съответствие с постигната договореност в чл. 9, ал. 1 на Договор за комбинирани услуги № ТЕ 163/09.07.2021г., сключен между „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД и „Енергео“ ЕООД.

По делото е представена от ищеца, с исковата молба фактура № 3000000682/28.02.2022г.с получател „Берс Лоджистик „ ООД и доставчик „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, издадена с наименование на стоките и услугите: „префактуриране на енергия м. февруари 2022г.“ , стойност 70 243,19лв., с дата на данъчното събитие – 28.02.2022т. и срок на плащане 07.03.2022г.

Видно от представените платежни нареждания и извлечения от счетоводната система на „Енергео” ЕООД по сметка 43 1/1 Клиенти, партида на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, задължението по фактура № 7000018653/28.02.2022г. на стойност 70 234,19лв. е погасено чрез плащания на части по банков път от „Берс Лоджистикс“ ООД в полза на „Енергео” ЕООД както следва: на 21.03.2022г.- плащане на 15 000 лв. на 25.03.2022г.-плащане на 5 234,19 лв. на 29.03.2022г.- плащане на 28 000 лв. на 31.03.2022г.- плащане на 22 000 лв. Плащанията са извършени по сметка на „Енергео” ЕООД в 4

„Райфайзенбанк България” с IBAN: ********** от сметка на „Берс Лоджистикс" ООД в Българска банка за развитие с IBAN: **********. На платежните нареждания е посочено като основание за плащане „част. фактура № 7000018653/28.02.2022г. за „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД.“ Видно от представеното съдебно удостоверение изх. № 4016/29.01.2024г. от СГС, т.д. № 1998/22 по описа на СГС е образувано по иск на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД – в несъстоятелност срещу „Берс Лоджистикс" ООД за заплащане на сумата 828 806,22 лв., представляваща главница от незаплатени логистични услуги за периода 30.11.21г. до 11.03.2022г. по 56 бр. фактури и сумата 63 391,90лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата в размер на законната лихва за периода от 14.12.2021г. до 01.11.2022г. В същото дело е прието за разглеждане възражение на ответника „Берс Лоджистикс" ООД за съдебно прихващане с предмет насрещни вземания в размер на 1 166 158,56лв., представляващи суми за авансови плащания и извършени плащания на задължения на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД (н) към трети лица за периода от месец ноември 2021г. до месец юни 2022г.

От извършена справка по партидата на несъстоятелния търговец в ТРРЮЛНЦ е видно, че „Берс Лоджистикс" ООД не е вписан в одобрените списъци на приетите вземания и не е кредитор на масата на нестоятелността.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният главен иск намира правното си основание в чл. 646 ал.1 т.1 от ТЗ във вр. чл. 124 от ГПК.

Искът е допустим. Синдикът е легитимиран на основание чл. 649 ал.1 от ТЗ да предяви иска в защита на интересите на всички кредитори на несъстоятелността. Конституирани, като надлежни ответници са длъжника, представляван от органите си на управление, както и лицето, получило плащане не по установения ред, според твърдението на ищеца. Конституирано е трето лице-помагач на ищеца. Искът е предявен в преклузивния срок по чл.

649 ал.1 от ТЗ – двугодишен от откриване на производството по несъстоятелност. Спазена е задължителната подсъдност по чл. 649 ал.5 от ТЗ.

Искът по чл. 646 ал.1 т.1 от ТЗ има предмет правни действия, които са извършени след откриването на производството по несъстоятелност, 5 включително и на датата на откриването му (чл. 643а от ТЗ). Те не целят ревизирането на правни сделки извършени преди откриването на производството по несъстоятелност, а единствено възстановяване на установения в производството по несъстоятелност ред за удовлетворяване на вземанията на кредиторите или събиране на вземанията на длъжника, поради което в настоящото производство не е предмет на изследване, нито предпоставка за уважаването на иска – накърняването или намаляването на масата на несъстоятелността. Направеното в обратен смисъл (че следва да се докаже увреждане на масата на несъстоятелността) възражение в насрещната въззивна жалба е неоснователно. Достатъчно е доказването на нарушаване на императивните правни норми в производството по несъстоятелност. Тази особена форма на противоправност определя предявения иск като установителен.

Предмет на иска по чл. 646 ал.1 т.1 от ТЗ е изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Безспорно задължението следва да е на несъстоятелния длъжник.

Установено е от събраните доказателства и не е спорно между страните, че такова задължение е налице и то е възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Задължението е платено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност от трето лице, директно на кредитора на несъстоятелния длъжник. Нарушени са императивните разпоредби на глава четиридесет и трета от ТЗ, тъй като вземането към длъжника, което е възникнало преди откриването на производството по несъстоятелност не е предявено по посочения ред, който гарантира целта на производството по чл. 607 от ТЗ. Нарушени са и императивните разпоредби, които определят реда за плащане на приети вземания. Без значение е обстоятелството, че нарушаването на императивните разпоредби е извършено не от длъжника, а от трето лице. В цитираната разпоредба на чл. 646 ал.1 от ТЗ липсва разграничение от кого следва да бъде изпълнено задължението, както и дали се касае за задължение на длъжника или по отношение на длъжника, за разлика от ал.2 на същия текст, в която подлежат на атакуване само действия и сделки извършени от длъжника. В този смисъл всяко изпълнение на задължение не по установения в производството по несъстоятелност ред, след неговото откриване е нищожно 6 по смисъла на цитираната разпоредба тъй като противоречи на императивните правни норми уреждащи производството. В този смисъл и Определение № 264 от 20.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1097/2013 г., I т. о. Практическият смисъл от уважаването на такъв иск по обявяване на недействителността на плащане извършено от трето лице, не със средства от масата на несъстоятелността се състои в невъзможността да бъде разместен реда на удовлетворяване на кредиторите и на включването на нови кредитори тъй като на основание чл. 74 от ЗЗД лицето, което е платило дълга на несъстоятелния длъжник ще встъпи в правата на кредитора му.

Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6368b7d5-5bc8-4315-a7e6-66086ac0afa5