Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 04.09.2024, Районен съд - Мездра

Съд
Районен съд - Мездра
Дело
Административно наказателно дело 206/2024
Вид
Решение № 88
Подписан
04.09.2024
В сила
27.09.2024
Състав
Вяра Атанасова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.96 ал.1 т.8 предл. второ · Закон за автомобилните превози
  • чл.28 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. М., общ. М., обл. Вр., 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20241450200206 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т. Ав.“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град М., обл. Вр., представлявано от В. И. – управител чрез пълномощник адв. Ц.

С. от ВрАК е обжалвало Наказателно постановление № 2****/29.02.2024 година на Началник Отдел „Контрол“ в РД „АА Вр., с което за нарушение на чл.30 т.7 предл.2 от Наредба №2/15.03.2002 година, издадена на Министърът на транспорта и съобщенията е наложена, на основание чл.96 ал.1 т.8 предл.2 от Закона за автомобилните превози, имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Възраженията са за допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които са довели до опорочаване на административното производство. Счита се също, че изложената в актовете фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития.

На тези основания се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството – жалбоподател адв. Ц. С. от ВрАК поддържа искането за отмяна на постановлението поради наличие на обстоятелствата за това, изложени в жалбата. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Приложен е списък по чл.80 ГПК.

1

Наказващият орган, редовно призован, се явява лично. Същият е изложил мотиви в смисъл, че обжалваният акт е законосъобразен е правилен, а описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Въз основа на доклад за извършена на финансова инспекция на Община М., изготвен от Агенция за държавна финансова инспекция с данни за нарушение в разходването на средствата, предоставени от Централният бюджет за субсидии за автомобилният транспорт за периода 01.01.2022 година-31.12.2022 година, със Заповед № РД-12-435/12.02.2024 година на Директора на Регионална дирекция „АА Вр. била възложена тематична проверка на „Т. Ав.“ ЕООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град М. относно изпълнение на задължения по договори за извършване на обществен превоз на пътници по утвърдени от общината транспортни схеми.

В тази връзка свидетелите К. К. и Т. Г. – служители на РД „АА“ проверили сключените между юридическото лице като превозвач /изпълнител/ и Община М. като възложител в договори за превоз на пътници по маршрути село Оч. дград М., град М.-Ис. Кр. и град М.-село К п.. Прегледът на документите, извършен на 14.02.2024 година в офисът на дружеството-жалбоподател в град М., показал, че за обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската и републиканска транспортни схеми от квотата на Община М. по маршрут град М. – село Оч. д е сключен договор за обществена поръчка между превозвачът „Т. Ав.“ ЕООД ЕИК ****** гр. М. и Община М. с № 97.0076/02.11.2022 година, чиято продължителност е 48 календарни месеца, считано от същата дата. Контролните органи установили, че към въпросният договор липсва маршрутно разписание, което е неразделна част от документацията. От юридическото лице било предоставено маршрутно разписание, изготвено във връзка с договор за обществен превоз от 2022 година, в който били посочени и други вече несъществуващи маршрути, които нямали отношение към Договор за обществена поръчка № 97.00-76/02.11.2022 година. Независимо от това обстоятелство за периода от 14.02.2023 година до 14.02.2024 година от страна на превозвача е извършван обществен превоз на 2 пътници по направлението село Оч. д-град М.. За установеното нарушение на дружеството бил съставен АУАН от свидетелят К.. Резултатите от проверката били описани в изготвения Констативен протокол за извършена комплексна/тематична проверка с регистрационен № 30-18-52-3/14.02.2024 година.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К. Д. К. и Т. Д. Г..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в административни актове и в жалбата на „Т. Ав.“ ЕООД ЕИК ****** гр. М., счита същата за основателна, като съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на дружеството-жалбоподател за това, че за периода от 14.02.2023 година до 14.02.2024 година същото като превозвач е допуснало да се извършва превоз по редовна автобусна линия Оч. д-М. без валидно маршрутно разписание по Договор № 97-00-76/02.11.2022 година, сключен с Община М. като възложител. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган, са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.30 т.7 предл. второ от Наредба № 2/15.03.2002 година за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, наричана по-надолу Наредбата. Според чл.2 от Наредбата, обществен превоз на пътници с автобуси по утвърдени транспортни схеми на територията на Република България може да се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България и/или лиценз на общността, както и други документи, които се изискват от Закона и тази наредба. По делото е установено по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател е юридическо лице, регистрирано като търговец и притежава лиценз на общността за превоз на пътници № 10263. При това положение същото е правоспособно да осъществява обществен превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми на територията на страната. Съгласно чл.30 т.7 предл. второ от Наредбата, лицето по чл.2 от същата е длъжно да не допуска извършвана на превоз по автобусни линии без валидно маршрутно разписание. От писмените и гласни 3 доказателства събрани в хода на настоящето производство е безспорно установено, че към датата на проверката 14.02.2024 година и през проверяваният период 14.02.2023 година – 14.02.2024 година между дружеството – жалбоподател като превозвач и изпълнител и Община М. като възложител е имало сключен и действащ Договор за обществена поръчка № 97.00-76/02.11.2022 година с предмет „обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската и републиканската транспортни схеми от квотата на Община М. за обособена позиция № 8 Оч. д-М.“. Част от документацията към този договор е маршрутното разписание. Съгласно чл.8 ал.1 от Наредба № 2/15.03.2002 година маршрутните разписания на линиите от общинските транспортни схеми се разработват от съответните общини и се предоставят на членове на определена от кмета комисия за разглеждане, след което се утвърждават от Общинския съвет. От съвета се утвърждават и общинските транспортни схеми. По силата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредбата предложение за откриване на нова автобусна линия или нов курс по съществуваща линия в общинските, областните, междуобластната и републиканската транспортни схеми, съдържат маршрутни разписания или курсове непосредствено преди и след предложенията за нов курс по същата линия и/или друга линия осигуряваща връзка с крайния пункт по маршрута.

Към тази разпоредба съществува приложение №1, част от Наредбата, в което маршрутното описание е индивидуализирано като форма и съдържание. В този вид то следва да бъде приложено като част от документацията към всеки договор за обществена поръчка, касаещ обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската и републиканската транспортни схеми. В настоящият случай по време на проверката свидетелите К. и Г. са се запознали с документите към договора за обществена поръчка № 97.00-76/02.11.2002 година и са установили, че е приложено на практика маршрутно разписание, което не отговаря на изискванията за форма и съдържание на маршрутно разписание, визирани в приложение № 1. Такова разписание се изготвя за всяка отделна автобусна линия и съдържа информация за автобусната линия, от кой се изпълнява, разстоянието в километри, час и минути на пристигане, престой и тръгване, маршрут, обща дължина на трасето, общо време за движение, средна техническа скорост в километри. На л.26 гръб от делото, част от административно-наказателната преписка е приложено маршрутно разписание, което е било предоставено на контролните органи. Същото 4 съдържа наименование на повече от една линия и маршрути, които не са упоменати в посоченият по-горе договор за обществена поръчка.

Същевременно на проверяващите не е предоставено маршрутно разписание, което да е изготвено в съответствие с изискванията на приложение № 1 и да касае посочената в договора за обществена поръчка линия и маршрути.

Преценявайки събраните писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено, че към процесният договор за обществена поръчка, сключен между Община М. и дружеството-жалбоподател действително не е имало приложено маршрутно разписание отговарящо на изискванията за форма и съдържание, съотнесено към клаузите на въпросният договор. От показанията на свидетелите К. и Г. става ясно, че въпреки липсата на разписание обществен превоз на пътници с автобуси от страна на превозвача практически е извършван през проверявания период. Това обстоятелство не е оспорено от наказаното дружество. При това положение съдът приема, че действително същото е извършвало превоз по автобусна линия без валидно маршрутно разписание изготвено от Община М., с което не е изпълнило задълженията си произтичащи от разпоредбата на чл.30 т.7 предл. второ от Наредба № 2/15.03.2002 година на Министъра на транспорта и съобщенията.

С обжалваното наказателно постановление за това нарушение на юридическото лице е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева по чл.96 ал.1 т.8 предл. второ от Закона за автомобилните превози. Имайки предвид събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че са налице условия за прилагане на чл.28 ал.1 ЗАНН /изм. ДВ бр.109/2020 година/.

Легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в т.4 на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН /нова ДВ бр.109/2020 година/, където е прието, че това е този случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата и общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Наложената с НП административна санкция като размер се явява несъразмерно тежка и несъответства на характера на извършеното деяние. Основание за този извод съдът открива в липсата на данни за други подобни нарушения на Наредба № 2/15.03.2002 година за 5 условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, за които дружествотожалбоподател да е санкционирано по административен ред, което сочи, че същото не е системен нарушител на Закона за автомобилните превози. Следва също да се има предвид, че практически изпълнение на договора за обществена поръчка е било налице през инкриминираният период и въпреки липсата на маршрутно разписание превозвачът е извършвал обществен превоз на пътници с автобуси по маршрута Оч. д-М.. От гласните и писмени доказателства става ясно, че за дейността си по изпълнение на договора наказаното юридическо лице е използвало старо маршрутно разписание, което не е било актуализирано от страна на Общината. При това положение може да се приеме, че се касае за формално нарушение. Дружеството-жалбоподател, чрез своя управител е следвало да прояви повече прецизност при проверка на документацията, изготвена и предоставена от Община М. като част от сключения договор за обществена поръчка. Същевременно според писмените доказателства, в частност писмо № 52-00-52-1432/16.02.2024 година, изпратено от управителят на юридическото лице до РД „АА“ Вр., става ясно, че маршрутно разписание към договора за обществена поръчка е било предоставено на контролната институция на 16.02.2024 година, т.е. два дни след съставянето и връчването на процесния АУАН. На база изложеното до тук настоящият състав счита, че процесното деяние се характеризира с пониска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения на чл.30 т.7 предл. второ от Наредбата и в този смисъл наложената като размер имуществена санкция се явява несъразмерно тежка. Налице е маловажен случай на нарушението по смисъла на чл.28 ал.1 ЗАНН, в резултат на което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. Съобразно действащата разпоредба на чл.63 ал.4 ЗАНН, в този случай с решението си съдът следва да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.